Антитръстовите институции в Европа и световните технологични гиганти са на път отново да започнат битка - този път за това как Google, Facebook и Amazon събират и продават данните на европейските потребители, които търсят, пазаруват или общуват онлайн.

Технологичните компании печелят милиарди всяка година от информацията, която събират в резултат на увеличаващия се онлайн живот на хората. За да докажат, че тези компании действат в разрез със строгите европейски закони в сферата на конкуренцията, антитръстовият регулатор в ЕС - еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер, трябва да покаже, че господството им над огромното количество лична информация пречи на избора на потребителите, смятат политици и юристи, специализирани по въпросите на конкуренцията. Това обаче може да се окаже сложно, дори и невъзможно, тъй като потребителите обикновено споделят онлайн информация с много технологични компании - от доказали се играчи като Uber и Apple до малки стартъп компании в Европа и извън нея. "Само защото една компания се занимава с голямо количество информация, не означава, че тя работи в разрез с антимонополното законодателство", казва Сибел Ялмаз, адвокат от брюкселската кантора Linklaters. "Хората се регистрират във Facebook и предоставят данни, но това не е достатъчно. Трябва да докажеш нанесена вреда".

Този спор между технологичните компании и ЕК - както и с националните регулатори, с някои от които вече са влезли в схватка - атакува душата на дигиталната икономика, заплашва бизнес моделите, които превърнаха Google и Facebook в едни от най-скъпите компании в света. Предстоящата битка също така поставя под въпрос как ще се използват данните на хората, за да бъде създадено следващото поколение онлайн услуги. Това се случва в момент, когато Европа вече изостава от САЩ - там притеснения за това как онлайн информацията се използва не предизвикат особен интерес у регулаторите.

"Многобройните данни са източниците на нашата икономика", казва Джовани Питруцела, президент на Италианската агенция по конкуренцията, която започна разследване през юни за това как компаниите събират и използват онлайн информацията. "Тя обаче може да бъде проблем, особено когато дава голяма пазарна сила и може да се използва за ограничаване на конкуренцията".

Сделки заради информацията

Освен наскоро започналото разследване от Италия за използването на данните от компаниите френските антитръстови регулатори също задават въпроси за сектора на онлайн рекламите, особено за участието на Facebook. Резултатите се очакват през есента. И германските ведомства, отговарящи за конкуренцията, започнаха свое антитръстово разследване миналата година за това как социалните мрежи-гиганти събират и използват данните на потребителите. Първоначалните заключения по случая - първият по рода си - се очакват в края на годината. От Facebook отричат да са извършвали нарушения.

Европейските политици затегнаха правилата за сливания, за да дадат на антитръстовите агенции повече власт да блокират сделки, при които големи бази данни сменят собствениците си - тези сделки вече са за милиарди евро. Правилно или погрешно, но тези промени бяха инициирани, след като през 2014 г. Facebook придоби за 19 млрд. долара WhatsApp. Сделката беше скъпа заради съкровището, притежавано от WhatsApp - данните на 1 млрд. глобални потребители. Според действащите тогава правила за сливания на компании WhatsApp нямаше достатъчни високи приходи при поглъщането, за да даде основание за по-строго наблюдение от Брюксел и от други европейски столици. За да избегне регулаторни проблеми, Facebook уведоми ЕК за сливането и тя го одобри без условия.

"Сделката между Facebook и WhatsApp беше конкретният повод за новия германски закон", казва Юстус Херлингер, антитръстов адвокат в хамбургската компания White&Case. Новите германски правила в сферата на сливанията на компании позволяват на регулаторите отблизо да следят сделките, в които става въпрос за данни.



Няма безплатен обяд

Европейският отговорник за конкуренцията Вестагер обмисля подобни реформи като част от усилията да затвърди позициите си. Тя вече открито постави под въпрос господството на определени компании върху онлайн данните на потребителите. "Трябва да разберем какво се случва, когато информацията е основната валута на една компания", заяви комисарката в интервю миналата година. "Няма такова нещо като безплатен обяд. Накрая потребителите ще трябва да платят".

Това стана след няколко важни дела на ЕК срещу технологични компании, сред които и наложената рекордна глоба от 2.4 млрд. евро на Google за нарушаване на правилата за конкуренцията, както и решението, задължаващо Apple да върне на Ирландия 13 млрд. евро заради нарушаване на данъчните правила. Двете компании отричат да са извършили закононарушения.

В изминалите 18 месеца Вестагер и съюзниците й в националните столици прекарват все повече време, за да анализират как малко компании успяват да притежават толкова много онлайн данни на потребителите. Това включва и разследването за придобиването от "Байер" на компанията "Монсанто" за 66 млрд. долара.

Европейските антитръстови служители също така обвиняват операционната система на Google Андроид, че насочва потребителите към търсачката на Google и това нарушава правилата. Компанията отрича закононарушения. Скорошно разследване на ЕК на европейския пазар за електронна търговия косвено насочи вниманието към Аmazon - доминиращия онлайн играч в индустрията. Служители официално предупредиха за случаи, при които онлайн платформите за пазаруване събират чувствителна информация за дейностите на търговците, само за да започнат да продават конкурентни продукти. Аmazon отказва коментар, но в миналото оттам са заявявали, че се конкурират с многобройни компании както онлайн, така и офлайн.

Вниманието на европейските регулаторни органи върху огромните масиви от данни (т.нар. big data) и начинът, по който те биха могли да се засилят монополите онлайн, е нов феномен, казват правните експерти. Той показва колко бързо някои от най-големите компании от Силициевата долина са засмукали онлайн информацията на хората.



Дигитални услуги

Въпреки големите усилия на регулаторите да докажат, че господството на компаниите при информацията е в разрез с правилата за конкуренция, може да стане все по-сложна битка. Според едни еврорегулаторите трябва да покажат на компаниите, че се опитват да попречат на потенциални конкуренти да събират същата или подобна информация, като им спрат достъпа до онлайн пазара. Друга възможност е Google, Facebook или Amazon да бъдат класифицирани като еквивалент на дигитални услуги - основни играчи в онлайн света, от които може да се изиска да отворят архивите си с данни и от тях да се възползват другите, за да насърчат конкуренцията. Във Франция, например, разследващите наредиха на енергийния гигант GDF SUEZ, известен като ENGIE, да сподели информация за потребителите си с конкуренти, след като компаниите се оплакаха, че не могат да се развиват, тъй като GDF SUEZ събира данни като държавен монополист.

Технологичните компании вероятно ще се борят срещу подобни действия, твърдейки, че онлайн конкуренцията е само на един клик разстояние. Правни експерти предупреждават, че прилаганите от десетилетия монополни правила в дигиталния свят могат да бъдат неудобни, тъй като е необходимо антимонополните ведомства да докажат, че технологичните гиганти са като държавните водни и енергийни компании. "За първи път законите за конкуренцията навлизат на тази територия", казва Майкъл Кариър, съдиректор на Института за информационна политика и право Rutgers в Ню Джърси. "Ще трябва да направите напълно нови правни предложения".