В следващите 10 г. се очаква половината ни учители да се пенсионират. 25 000 от близо 90-те хиляди преподаватели работят и в момента, въпреки че вече са на пенсионна възраст. Само 5500 от педагозите са под 30 г. Кадровата криза в образованието се очертава като един от най-трудно преодолимите проблеми на системата в следващото десетилетие. Мащабите й вече се отчитат и от правителството, което пое ангажимента за двойно увеличение на учителските заплати в 4-годишен период. Ниските възнаграждения обаче са почти на опашката от причини, отказващи младите хора да станат и да останат учители. Както показват различни проучвания, по-демотивиращи са липсата на подкрепа по време на преподаването, на стимули за постигнатите резултати, бюрокрацията и др. Колкото и да звучи наивно, добрите учители искат подкрепяща среда, съмишленици, автономия, възможности за кариерно развитие... Пътят към привличането на добри преподаватели обаче е дълъг. Бялата книга "Как да намерим, обучим и задържим успешните учители?", подготвена от програма "Заедно в час" и представена на кръгла маса по темата, представя успешни практики за привличане, подбор, обучение и задържане на учители. Ето и част от тях:

..................

ПРИВЛИЧАНЕ



На първо място, смятат от "Заедно в час", трябва да се проведе медийна кампания за повишаване на значимостта на учителската професия. Личният пример на действащи успешни педагози е вдъхновяващ и може да покаже огромната роля на преподавателите за успеха на учениците. Много от младите учители споделят, че са станали такива тъкмо заради мечтата да приличат на своя любим преподавател. Ключово за привличането на бъдещи учители е и професията да се популяризира още от ученическа възраст. Така младежите ще разполагат с достатъчно време, за да развият своите умения, да разговарят с преподавателите си за плюсовете и минусите в работата им и т.н. Организирането на конкурси от типа "Моят учител е супергерой", посещенията в школата на гост-учители, които да побеседват с учениците или пък срещите с известни личности биха могли да мотивират не един и двама средношколци да се видят в обувките на учителя. Важно е мотивирането и на настоящите студенти по педагогика, много малка част от които се реализират впоследствие като учители. За тази цел също може да се направи немалко - да се разшири достъпът до педагогически курсове за студентите от различни специалности, да се даде възможност студентите да избират различни дисциплини от сферата на образованието, да им се осигурят дългосрочни стажове, на които те да бъдат подкрепяни от училището и т.н.



ПОДБОР



Да подбереш подходящия учител също не е проста работа. Ясно е, че директорът трябва да проведе внимателно интервю с кандидата, но подборът трябва да започне още от университета, тъй като, както е известно, изискванията за влизане в педагогически специалности са силно занижени. От "Заедно в час" препоръчват на вузовете да оценяват мотивацията на бъдещите си кандидат-висшисти в сферата на образованието още на входа - с устно интервю като част от приемния изпит. Дори критериите за вход да останат отворени заради намаляващия брой на студенти въобще, критериите за изход трябва да бъдат значително повишени, смятат експертите по програмата.



КВАЛИФИКАЦИЯ



Следва още по-тежката част от задачата - базовата квалификация на учителите. Според председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева бъдещите преподаватели трябва да имат досег до повече модули по гражданско образование, възрастова психология и работа в дигитална среда. Тук са нужни конкретни промени, които да отворят повече възможности за практика. Наставничеството трябва да се изпълни със смисъл, а не да бъде просто "прикрепяне" на даден студент към един учител.

Гъвкавият достъп до учителска правоспособност също е важен, тъй като много успешни реализирани в своята сфера специалисти имат желание да работят като учители, но за мнозина е немислимо да посветят нови 2-4 години от живота си в придобиване на квалификация "учител". Поради тази причина подход, който позволява едновременно работа като учител и обучение в съкратени срокове в реална среда, би дал възможност за справяне с недостига на учители по различни предмети и би способствал мотивирани специалисти да осмислят и намерят по-бързо своето място в системата, смятат авторите на Бялата книга.

Не на последно място, бъдещите учители следва да бъдат обучавани и за ефективно взаимодействие с всички участници в образователния процес - не само ученици, учители, директори и държавни институции, но и родителите.



ЗАДЪРЖАНЕ



Стигаме и до разковничето в привличането на добри учители, защото не е въпросът само да намерим учителите, а трябва и да ги задържим. За младата учителка Радина Маслева от ОУ "Антон Страшимиров" в Бургас основната мотивация да продължава да преподава е успехът, който постигат учениците й, т.е. това, че ежедневно вижда плодовете на труда си. За Самуил Йонков, учител по история в СУ "Райчо Каролев" от Габрово, това е възможността да работи с учениците си и да възпитава в тях патриотичен дух. За Деница Комбишкова, преподавател по английски език в СУ "Св. Паисий Хилендарски" в Златица (напуснала високоплатена работа в голяма компания), задържащият елемент е екипът от съмишленици в школото, в което работи (както и гъвкавите възможности за кариера, които все още "малко" й липсват). Росен Богомилов от 106-о ОУ "Гр. Цамблак" в столицата пък споделя, че най-вдъхновяващо за него е да вижда успехите на учениците си (повечето от ромски произход), набедени доскоро, че "толкова могат". "Всеки ден в 7 без 5 ме чакат 20 деца с прегръдка, няма по-мотивиращо от това", казва той.

Анкетите на стотици учители показват следното - формулата към задържането на добри преподаватели (според анкета сред над 400 учители у нас) включва освен конкурентно заплащане, и още - възможности за професионално развитие, автономия при преподаването, подкрепа от опитни колеги, допълнителни обучения според нуждите на преподавателя.

Учителите са споделили, че дори при по-ниско базово заплащане възможността за допълнителни финансови стимули, обвързани с постигнати резултати, е много мотивираща за начинаещите в професията. Подобна възможност има в механизмите за диференцирано заплащане, но за да работят те в пълна степен, е необходимо критериите да бъдат прозрачни, съгласувани с колектива и да се прилагат безпристрастно, смятат педагозите.

Възможностите за професионално израстване, базирано на увеличаващи се отговорности при постигнати успехи от учениците, също не са за пренебрегване - голяма част от учителите, които имат възможност да заемат ръководни роли в колективите си и да поемат отговорност според интересите си, виждат в това едновременно признание за себе си и възможност да допринесат за училището. Стъпка в правилната посока са и инвестициите в полезни за учителите допълнителни квалификации, както и включването им в проекти.

Сред най-демотивиращите ситуации за учителите са тези, при които те се чувстват притиснати от формални изисквания, които не отговарят на нивото на част или на всичките им ученици. Макар всеки учител да има свободата да изгради сам учебния план за годината, вземайки предвид нивото на учениците и особеностите на всеки клас, на практика много преподаватели споделят, че не са подготвени да направят това. Те виждат риск да бъдат санкционирани при евентуална проверка, ако преподават различно очакваното съдържание. Мнозина споделят, че липсата на гъвкавост на учебните програми ги обрича на да не отговарят на нуждите на учениците си. Премахването на част от административната тежест също със сигурност би помогнало на учителите, които заради попълването на безброй лични картони и документи, се затрудняват да изпълняват основното си задължение.

"За да остане един човек някъде, той трябва да има среда - среда, която да го кара да се чувства добре", обобщава и директорът на софийското 90-о СУ "Ген. Хосе де Сан Мартин" Емилия Иванова. През последните години тя инвестира в развитието на своя училищен колектив, половината от който се състои от млади учители. Екипът й планира съвместно уроци, учителите наблюдават един друг часовете си и си дават качествена обратна връзка, също така разговарят за проблемите и възможните им решения.