|
| Емил Хърсев |
опитват да дописват нови условия
към сключените и ратифицирани от всички страни, членки на Евросъюза договори. Имам предвид не само споменатия от Маастрихт, но и договорите за присъединяване на новите членки на Евросъюза. Договорите, дето били свещени и неизменни като цената на членството в ЕС, която приехме - и чинно плащаме. Наред с Маастрихтските, които били само "номинални критерии", имало други, никъде неписани, тях само чиновниците от ЕЦБ ги знаят и ни разкриват бегло и мъгливо, те били: "икономическата устойчивост, но и за социалната стабилност, която сте постигнали". Неустановим и неподлежащ на обективно измерване словесен блудкаш,
смокинов лист на откровения егоизъм
на Стара Европа, която гледа да държи туземците от Изтока по-далеч от касите с парите. Както призна неотдавна бундесфинанцминистърът Шойбле, важно било "да не се повтори грешката" бедни страни да се допуснат в еврозоната. (Дано този вреден човек спази обещанието си и спре да се занимава с финанси.) Казано с прости думи: страх ги е, че новите бедняци, пуснати в еврозоната, могат да закъсат - като старите бедняци, които вече са вътре - че да се наложи и тях да спасяват. Защото европейците първо качество са искрено убедени, че
благините на ЕЦБ са резервирани за западняците
и трябва да останат само за тях. А ЕЦБ осигурява сериозно конкурентно предимство на Стара Европа: понеже банката рефинансира само ценни книжа на държави от еврозоната, тези 19 държави плащат реално отрицателни лихви върху трилионите евро техни книжа, купени от ЕЦБ. От 2016 г. ЕЦБ субсидира не само държави, но и фирми; това става чрез покупка на корпоративни облигации. Досега ЕЦБ е отпуснала на привилегированите (само западни) корпорации кредит с (реално) отрицателна лихва за 115 млрд. евро. "Лъвският пай" (Ройтерс) от 54% от тях се пада на фирми от две държави. Познахте веднага: 29% френски и 25% германски. Тази програма била много успешна, затова шефовете на ЕЦБ планират да купуват все повече частни ценни книжа, защото банката стигнала законните лимити за покупка на държавни ценни книжа. Ще ви дам конкретен
пример за лицемерие на господарите на еврото,
и то в нашия двор, в България. Помним горещото финансово лято на 2014 г., атаките срещу банките, фалита на КТБ. Оказва се, че в най-тежкото време, когато българските банки трябваше да се оправят сами, ако могат, с предизвиканата криза (минимална държавна помощ Брюксел допусна чак в неделята, когато кризата свърши), "ЕЦБ е открила тайни кредитни линии за гръцките банки в България"! Според в. "Файненшъл Таймс" ставало дума за "специални суапови споразумения или двустранни кредитни линии". Български "гръцки" банки може да се подкрепят, а " български български" банки - не. Но не са се загрижили централните европейски банкери за благото на гръцките колеги. Заради самите себе си са прегазили принципа ЕЦБ да не рефинансира банки извън еврозоната. Ако бяха фалирали "гръцки" банки в България, Стара Европа трябваше да покрие загубите в "спасителната" програма за Елада. Въпреки надутите речи за "независимост на централната банка" вече става очевидно, че
ЕЦБ е впрегната в слугинаж
на (първокачествените) европейски политици със задачата да помпа фиска на Стара Европа - тя субсидира бюджетите на държавите (вече субсидира и частни фирми), чиито ценни книжа купува. Т.нар. "количествени облекчения" дават шанс на закъсалите западноевропейски държави да затъват в още дългове. Политиката на нулеви (сиреч реално отрицателни) лихви има за цел да поевтини обслужването на непосилния дълг. От лихвената политика на ЕЦБ печели и българската държава, както и всички, които дължат в евро. Ако лихвите на ЕЦБ се вдигнат дори до нивото в САЩ, бюджетите на близо половината страни в еврозоната ще прескочат приличните норми на дефицит и ще стане очевидно докъде е затънала
Стара Европа в дълговото блато.
Никой не знае къде свършва твърдата финансова почва и започва дълговото тресавище. Счита се, че ако държава натрупа дълг над 80% от БВП, тя не може да го обслужва и работи по схемата на Понзи (т.нар. "пирамида"), която тегли нови заеми, за да плаща погашенията и лихвите по старите, задлъжнява все повече и никога не може да върне парите, които дължи. Кога държавният фалит ще бъде огласен, това е само въпрос на време. Към 2016 г. най-закъсалите длъжници в ЕС са Гърция със 179% дълг/БВП, Италия 132%, Португалия 130%, Белгия 106%, Испания 99%, Франция 96%. Най-жестокият въпрос пред еврозоната е този: все някой трябва да плати сметката, като лъсне фалитът на Стара Европа лъсне - кой? ЕЦБ не знае как да реши проблема, единственото, което прави, е да натиска лихвите колкото може и да купува "ценни" книжа на закъсалите държави, за да не допусне паника. И да наема напуйчени финансисти, които произвеждат бодряшки отчети и лъжливи "студии". Но професионалистите знаят, че
ЕЦБ подритва канчето по нанадолнището,
както брилянтно се изразяват англичаните - kick the can down the road. Десет години номерът минава. Шефовете в ЕЦБ се надяват да го правят до края на мандата си, когато всеки от тях ще отлети с персоналния си златен парашут. Дотогава могат да дуят бузи, да думат важно и да учат туземците в Romania and Bulgaria (страни с парични режими, които нямат нищо общо помежду си). Те ще ни кажат що е "икономическа устойчивост" - те, банкери, които дори една централна банка току-виж успеят да докарат до фалит, и то втората по мощ в света! Ако не измъкнат еврозоната от блатото на държавния дълг, загубите от фалит на ЕЦБ (все едно как ще го нарекат) ще засенчат рекордите на всички пропаднали финансисти. Страшното е, че сегашните шефове на ЕЦБ нямат дори идея как да спасят банката. Тайничко се надяват, че
като стане напечено, "ще дойдат германците",
ще платят дълговете на Стара Европа и ще я измъкнат от батака. Аз обаче на франкфуртските фукльовци не вярвам. От опит, просто е. Например: България си има само една централна банка в историята си - БНБ. Тя е малко по-млада (осн. 1879 г.) от първата германска централна банка (Notenbanken, 1871 г.). БНБ никога не е фалирала. Централната банка на Германия е фалирала три пъти за това време. Напомням само, за да е ясно колко разбират господата от устойчивост.
