Лошата медийна среда, проблемите в образованието и ниските нива на критично мислене на гражданите поставят България в нова негативна класация. Българите заедно с румънците, сърбите и гърците са в групата на изоставащите по медийна грамотност в Европа и са неспособни да се справят с феномена "постистина", показва сравнителен анализ на Институт "Отворено общество". С най-високи оценки са Финландия, Холандия, Дания и Естония. Според изследването медийната грамотност се определя от състоянието на медийната свобода, функционална грамотност на хората, доверието помежду им и активното използване на новите технологии. За анализа са използвани данни на "Фрийдъм хаус", "Репортери без граници", PISA и доклади на ООН.

Сред ключовите индикатори за медийна грамотност е посочено образованието. Докладът дава за пример Финландия, където смятат силното обществено образование за средство срещу информационните атаки от други държави. Доброто образование засилва критичното мислене и противопоставяне на "фалшивите новини", смятат експертите. Изводите за България обаче противоречат на изследването на социологическа агенция "Алфа рисърч" от тази година, според което 72% от българите забелязват "фалшивите новини" в медиите.

В изследването на института са включени 33 държави, като с по-лоши резултати от групата на България са Черна гора, Албания и Турция. Гражданите на държавите от дъното на класацията са склонни да разпространяват безкритично неверни твърдения, имат силно изразено конспиративно мислене и често дават предимство на информация, която потвърждава техните предварителни теории и вярвания. В анализа се казва, че феноменът "постистина" е придружен от изключително високи нива на недоверие към институциите, традиционните медии, политици и експерти. Затова и конспиративните теории са обвързани с по-ниски нива на всеобщо доверие.

Авторът на доклада на "Отворено общество" Марин Лесенски препоръчва създаване на нови регулации за "новите медии", но се посочва и възможна опасност с тях да се ограничи свободата на словото. Втората препоръка включва инвестиция във важни умения за четене и анализ.