На 9 декември 1941 г., два дни след нападението срещу Пърл Харбър, Франклин Делано Рузвелт направи обръщение към американците. Като тон и маниер думите му не се различаваха особено от реториката на Джордж У. Буш три поколения по-късно, когато Буш призова нацията към действие девет дни след атентатите от 11 септември 2001 г. и обяви: "Няма да се уморим, няма да се поколебаем, няма да се огънем." Думите на Рузвелт бяха: "Източниците на международна бруталност, където и да съществуват, трябва абсолютно и окончателно да бъдат изкоренени...Това не ни харесва, не искахме да ставаме част от него, но вече сме въвлечени и ще се борим с всички средства... Ще спечелим войната, ще спечелим и мира, който ще настъпи след нея."

Рузвелт удържа на думата си. През следващите 3,5 г. той и наследникът му Хари Труман превърнаха депресираната, изолирана нация, която почти нямаше армия, в световна сила. Усърдно изградиха съюзи, с които споделиха битките и загубите, ръководеха победата над двете хегемонистични заплахи - Япония и Германия, и започнаха да превръщат тези бивши врагове в мирни, демократични съюзници. Същевременно двамата президенти създадоха и много институции, които все още определят глобалната политическа система, като например ООН.

Те успяха да сторят всичко това за два пъти по-кратко време, отколкото отнема досега войната срещу тероризма. 4-ата годишнина от атентатите от 11 септември е депресиращ крайъгълен камък, който става още по-потискащ, ако бъде сравнен с Втората световна война. Самият Буш направи тази аналогия в речта си на 30 август, заявявайки, че сме изправени пред "решителен враг, воден от безскрупулна идеология", точно както беше преди 60 г., и "ние отново няма да спрем, докато победата не бъде на страната на Америка".

Буш обаче пропусна да отбележи, че на Рузвелт и Труман им бяха нужни точно 1347 дни - от 7 декември 1941 г. до капитулацията на Япония на 15 август 1945 г., за да спечелят Втората световна война, да умиротворят врага и до голяма степен да гарантират мира. За сравнение - досега са минали 1461 дни от онзи ужасен ден през 2001 г. А краят на "глобалната война срещу тероризма" даже не се задава. И което е може би още по-тревожното,



няма стратегия за победа в тази война



Ясно е, че това е съвсем различен конфликт от Втората световна война. Тогава воювахме срещу видим враг на ясно очертан военен театър. Това не важи във войната срещу тероризма. Самият Буш каза, че това ще бъде дълъг конфликт. А и министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд неведнъж повтори, че "Ал Кайда" няма да подпише някакъв документ за капитулация на борда на "Мисури". Особеностите на настоящия враг обаче правят необходимостта от стратегия още по-належаща, а неуспехите ни в планирането - още по-обезкуражаващи.

Буш може да се похвали с един триумф: Америка не понесе втори удар на своя територия след 11 септември (ако не се броят атаките с антракс, за които така и не се разбра кой бе организирал). Жертвите също са далеч по-малко от който и да е по-голям въоръжен конфликт в историята на САЩ от Революцията насам.

"Мисля, че в някои отношения има напредък", казва Ричард Хаас, президент на Съвета за външни отношения и шеф на отдела за политическо планиране на Държавния департамент при първия мандат на Буш. "Например според мен през последните 4 г. на терористите им е по-трудно да действат в глобален мащаб." Той обаче признава, че в други аспекти "историята ще бъде безмилостна в оценката си" към администрацията на Буш.

Войната срещу тероризма се превърна в кошмар по Оруел - погрешно дефиниран конфликт с фракции терористи, който ескалира непрекъснато. На този етап на Втората световна война Хитлер вече бе мъртъв. Най-приближените му, както и сподвижниците им в Япония, очакваха процесите си за военни престъпления. За разлика от тях главният заподозрян за 11 септември - Осама бин Ладен и заместникът му Айман аз Зауарихи, са на свобода, за съдебни процеси срещу тях изобщо не може да се говори и са се превърнали в митични вдъхновители на радикалните ислямисти.

Администрацията, която искаше да утвърди мощта на САЩ,



сега излъчва послания за слабост.



Америка, която водеше играта до 10 септември 2001 г., пропиля престижа си. Най-мощната армия в историята затъва в Ирак, моралните позиции на Америка в света отслабнаха, а американската политика - както между другото сочат анализите не на някой друг, а на ЦРУ, може само да е помогнала за разрастването на джихада в глобален мащаб. Америка има все по-малко влияние върху страни с ядрени амбиции като Иран и Северна Корея. Не разполага с енергийна стратегия и затова зависи все повече от арабския свят и Русия за жизненоважния петрол. И докато икономиката на САЩ генерира рекордни бюджетни и търговски дефицити, страната става все по-зависима от финансовото благополучие на Китай, Япония и Европа.

Най-тревожното от всичко обаче е, че човекът, който някога се нарече "военният президент", не е формулирал добре обмислен план за победа в тази война. Вместо стратегия Буш повтаря обтекаемите си обещания за разпространение на демокрацията "с крайна цел - край на тиранията в нашия свят", както посочи при встъпването си в длъжност за втори мандат. "Днес нямаме мерни единици, за да знаем печелим или губим глобалната война срещу тероризма", пише Ръмсфелд в паметна бележка, която стана достояние на медиите през октомври 2003 г. Според източници от администрацията такива мерни единици все още не са открити.

Оказа се, че изумително голям брой стратези и анализатори споделят мнението, че САЩ губят войната срeщу тероризма, защото антиамериканизмът и окупацията на Ирак



подхранват до безкрайност появата на нови бойци за джихада



"Прекарваме много повече време в размисъл за евентуална война с Китай, която никога няма да се случи, вместо за войната, която в момента губим и която е непосредствената заплаха", сподели отчаяно преди месец високопоставен представител на Пентагона. "Ако това е глобалната битка за сърцата и умовете, все още нямаме армия. Но пък си имаме генерал - Карън Хюз (заместник държавен секретар по обществената дипломация). Това обаче е нещо, което трябваше да се направи още преди 4 г.". Сега в Белия дом и Пентагона се спори дали въобще това, което се води, е "война".

Каква е разликата между подходите към глобалното лидерство отпреди 60 г. и днес? Само с една дума - планиране. Франклин Делано Рузвелт започва планирането на следвоенния свят още преди атаката срещу Пърл Харбър, като излага идеята си за "четирите свободи" през януари 1941 г., а 4 месеца по-късно обсъжда с Уинстън Чърчил Атлантическата харта.

Подходът на Буш е разхвърлян и заченат "парче по парче", както се изразява един европейски дипломат във Вашингтон. Няма сведения Буш да е свиквал съвещание по стратегията със своите приближени, на което да са обсъждани най-важните въпроси - цената на глобалната война срещу тероризма, стратегическата цел, реалната цена - в долари и човешки жертви, на инвазията в Ирак. През февруари 2003 г. администрацията публикува "Национална стратегия за борба срещу тероризма", но тя е преди всичко заявление на цели и само месец по-късно бе удавена в Ирак. Както неотдавна сподели бившият президентски съветник по националната сигурност Брент Скаукрофт, администрацията трябва



да проучи "корените на тероризма, а не проявленията му".



Как би трябвало да изглежда истинската национална стратегия за войната срещу тероризма? Според критиците, след 11 септември поне едно нещо е ясно със сигурност: икономиката и сигурността на САЩ заради обвързаността им с петрола са зависими от един регион, който е далеч по-нестабилен, отколкото сме предполагали. Затова едно от усилията за мобилизиране на нацията би трябвало да бъде енергийната политика, която би променила зависимостта на американците от петрола и арабските производители, на които не може да се разчита. Енергийното законодателство на Буш, след 4 г. съчиняване, предложи само инициативи за консервация на залежите и хибридни технологии, а милиарди долари данъчни облекчения бяха предвидени за търсене на нови петролни находища.

Сравнете това с националната мобилизация при Франклин Делано Рузвелт за американската индустрия в първите месеци на Втората световна война или с периода на Студената война, когато разцъфтяха образованието и науката в САЩ, космическата програма, интернет. Разликата е потресаваща. 4 г. от началото на войната срещу тероризма вече е късно да се започва с разработването на широкомащабна и детаилна стратегия за пълно разрушение на терористичните групи като "Ал Кайда". Но да се надяваме, че не е твърде късно. Първата стъпка е да признаем, че все още не сме направили нищо.