|
На тази дата Върховният съд в Триполи трябва да се произнесе по обжалването на смъртните присъди срещу петте българки и палестинския лекар. Както е известно, на този етап съдът има само две възможности.
1. Да потвърди присъдите;
2. Да върне делото на нов наказателен съд в Бенгази.
Видно е, че и при двата случая медсестрите няма да се приберат в България. Но поне при втория случай със сигурност няма да се тревожим за живота им 1-2 години занапред. Познавайки бързината на правосъдието в Джамахирията, едно ново дело в Бенгази ще отнеме толкова време.
При другия вариант денонощно ще треперим за съдбата на медсестрите. "Вече никой не може и не смее да прогнозира какво би се случило при потвърждаване на присъдите", казаха пред "Сега" европейски дипломати в Триполи.
Преди по-малко от два месеца в Либия бяха разстреляни шестима чужденци - двама турци, двама египтяни и един гражданин на Чад. Особено фрапиращ бе случаят с турците. Те бяха арестувани преди десет години и Върховният съд за втори път потвърди смъртните им присъди през 2002 г. След и въпреки тригодишна тиха дипломация между Анкара и Триполи двамата бяха разстреляни.
Стана ясно също така, че в преговорите е бил поставен въпросът за кръвнина, която турските смъртници категорично отказали да платят на близките на жертвата, защото не се признали за виновни. Същият въпрос все по-често е поставян от либийска страна от декември 2004 г. насам, когато става дума за медсестрите.
Ясно е, че либийците искат от нас пари. Нищо чудно - след като плати обезщетения на САЩ, Франция и Германия за жертви на терористични актове, сега самата Либия иска да има ореола на държава мъченик. Тя трябва да избие отнякъде парите, които даде.
България е идеалната жертва
Тя все още е само кандидат-член на ЕС. В Триполи много добре знаят, че София не е в състояние да плати исканата сума. Досега са споменавани различни цифри, но най-малката от тях е 4,26 милиарда евро.
Изглежда, в Джамахирията с нетърпение чакат момента, в който ще се присъединим към Евросъюза. Защото ЕС ще ни защитава много повече тогава, отколкото сега, докато все още чакаме на прага. А от 1 януари 2007 г. (ако не ни отложат) България като страна-членка ще може да настоява ЕС да отпусне по-бързо и повече средства за лечението на заразените с вируса на СПИН деца в Бенгази. И да построи съответната болница в града.
Ножът обаче има две остриета. Като член на ЕС България ще бъде в състояние да налага вето. И нищо чудно да се възползва от това право, ако съюзът реши да се сдобри още повече с Либия. Така няколко пъти постъпи Германия, тъй като Либия не искаше да й плаща компенсациите за жертвите от взривената западноберлинска дискотека "Ла Бел" през 1986 г. България също би могла да наложи вето, при положение че нейните гражданки все още са в затвора или отново получат смъртни присъди.
Но пък в Либия не може да не си дават сметка и за това. Колкото и да ни е тежко, трябва да признаем, че режимът на Муамар Кадафи изигра блестящо в своя полза цялата операция с ареста, обвиненията и присъдите срещу българките. И нищо чудно в бъдеще либийците да използват безценното "рамо", което получиха навремето от хора като Надежда Михайлова и нейни подчинени и особено от Иван Костов. Тонът може да се окаже бомба със закъснител - естествено пак в наша вреда. Защото ако случайно Либия бъде яко притисната за медсестрите, оттам като нищо могат да припомнят публичната реплика на Костов "Ами ако са виновни?", казана през есента на 2000 г. по адрес на българките.
Но това са само предположения. Засега наистина по-важното е да не чуем отново "Смърт!" на 15 ноември. За съжаление докарахме я дотам.
Съвсем друг е въпросът, че както казва бившият адвокат на медсестрите Владимир Шейтанов, няколко деца живеят като сираци при живи майки. И очевидно ще бъде още дълго време така.
|
