|
Много преди това обаче започва да се чувства инфлацията в една друга област - подкупите. Всички опасения, че за сметка на бавното намаляване на честота и броя на даваните рушвети рязко и бързо ще се вдига техният размер, постепенно се реализираха. От няколко години мониторинговите проучвания сочат, че
сделките при т. нар. "малка" или "административна" корупция намаляват
Става дума за случаите, в които като рушвети се дават или искат суми до 500 лв. В тази графа попадат катаджийските, лекарските, преподавателските, чиновническите и други подобни подкупи. Така например според изследванията на "Коалиция 2000" от 230-240 хил. "малки" корупционни прояви месечно през 2001 г. сега те са намалели на около 80-90 хил. В същото време още от миналата година се констатира нарастване на рушветчийските сделки на нива далеч над 1000 лв. Този извод се доказва и от все по-често разкриваните случаи, както и от твърденията на двама следователи, че си
има тарифа за забатачване на наказателно дело
от 20 000 евро и за смачкването и последващо прекратяване - от 50 000 евро. От огласените данни, събрани със специални разузнавателни средства (СРС), пък става ясно как върви пазарлъкът. От тях се разбра, че съдия е искал 3000 лв., за да реши наказателно дело в полза на обвинен бивш полицай. След като подсъдимият отказал, мизата се променила - 2000 лв., почивка в български курорт и участие на коня на брат му на състезание в същия комплекс. Според други данни от СРС прокурор от Върховна касационна прокуратура е поискал далеч по-голяма сума за уреждането на гражданско дело на фирма.
Срещу тези длъжностни лица обаче не са образувани наказателни производства и затова примерите могат да послужат единствено като аргументи за тезата, че инфлацията на подкупа е факт и с всеки изминал ден цената му се качва.
А това води до
поне два много тревожни извода
Първият е, че явно борбата, противодействието и ограничаването на корупцията в България е повече от смешна, лицемерна и в крайна сметка неуспешна. А вторият - че сме свидетели на безпрецедентна за последните години и нарастваща с дни безскрупулност на цели сектори от отговорни фактори в държавата.
Изключително проблемна остава и ситуацията, в която обществото претръпва към т. нар. малка корупция, а пък с някакъв особен мазохизъм обича да говори под сурдинка за това какви подкупи се дават по високите етажи на властта, как се "печелят" обществени поръчки или пък проекти от международни донори, как се назначават хора във възлови институции и т. н.
Няма спор, че в случая с рушветите винаги има две виновни страни - едните, които вземат, за да свършат съответната работа, и другите, които си позволяват да дават огромни подкупи, за да изкривят нормалния ход на обществените отношения или пък на икономическата логика или просто да заобиколят процедурите, важащи за всички. В същото време няма как да не се отбележи, че обществото плаща заплати на властта и там би трябвало да влизат най-подготвените и най-честните хора, които да спазват правилата и да раздават справедливост. По всичко личи обаче, че нещата са изкривени до степен, застрашаваща устоите на държавата. Защото какво справедливо има в това прокурор да уреди срещу подкуп гражданско дело? Или пък данъчен служител да прикрие ДДС афера? Или пък съдия да прекрати наказателно дело заради коня на брат си? Или държавни чиновници да раздават или вземат звезди на хотели срещу няколко хиляди лева рушвет? Това е не само абсурдно и неприемливо, но и опасно.
Една от основните причини за тази ситуация определено е
ненаказването на корупцията
Според докладите от началото на 2002 г. до края на 2004 г. едва по 7 дела за подкуп съдът е наложил повече от 3 години затвор и само в един случай - над 10 години. Общият брой на приключилите с осъдителна присъда дела за престъпления, свързани с корупция, изглежда още по-незначителен на фона на степента на нейното разпространение - при 90 000 корупционни прояви месечно (било то подкупи или престъпления по служба) броят на осъдените за подкуп за 2004 г. например е 35, през 2003 г. - 31.
Проблемът е още по-голям, тъй като лица, за които МВР, следствието и прокуратурата твърдят, че са хванати при получаване на подкуп, не само не стигат до съд, но и при висящо производство се връщат на работа. Освен това много често събраните доказателства - волно или неволно, се оказват недостатъчни. Така например следователят, който е обвинен, че е поискал 15 000 евро подкуп и че е получил 4500 евро от тях в кафене, може да се отърве просто защото не е пипал белязаните пари. И няма значение колко данни от други СРС - филмиране, подслушване, следене, наблюдение - има. Според българския Наказателно-процесуален кодекс само въз основа на тях не може да се издаде осъдителна присъда. Отделен въпрос е, че при малкото разкрити случаи и при още по-редките присъди по тях обикновено
съответното лице получава най-много условно наказание
Е, как тогава се очаква корупцията да намалее. Та нали всички виждат, че първо "я ги хванат, я не", после - и да има дело, то ще се точи месеци и години, а накрая ще има или оправдателна, или най-много условна присъда.
За ситуацията допринася и обстоятелството, че нито органите за сигурност или за борба с организираната престъпност, нито прокуратурата, нито цялата правозащитна и правораздавателна система смее да пипне по високите етажи на властта и да се захване с политическата корупция. Защото можем само да гадаем, ако един прокурор взема 50 000 евро заради едно дело, а един полицай - 50 000 лв. заради друго, какво става по висшите етажи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт?
Затова в докладите на ЕС пише, че "корупцията все още е един от основните дългосрочни рискове за успешната интеграция на България в Европейския съюз и че тя оказва негативно влияние, като създава институционална устойчивост, увеличава риска от злоупотреби и неефективно управление на предприсъединителните и структурните фондове на ЕС и благоприятства "износа на престъпност" към останалите страни-членки".
Заради безнаказаната корупция обществото все повече губи доверие в държавата, където просперира не кадърният, а този, който може и знае къде да даде по-голям рушвет. Държавата, в която корумпираните чиновници и политици са публична тайна, но няма кой да им потърси отговорност за неясно как придобитите имоти.
Каре
Само факти
Хванати подкупи само през последните няколко месеца:
* през август т.г. бяха задържани две лица от Агенцията за туризъм към културното министерство по обвинение, че са поискали от управител на два хотела в Слънчев бряг 5000 лв. подкуп, за да не започнат процедура по прекатегоризация им в по-ниска степен.
* почти по същото време бе заловен данъчен служител от София, който поискал 6 000 лв. подкуп от търговец на рибарски мрежи, за да не му състави акт за неиздаване на касова бележка и да не направи цялостна ревизия на обекта.
* през юли т.г. бе задържан началник на група в икономическа полиция на столично районно управление на МВР по обвинение, че е поискал 50 000 лв. от жена от Видин, за да "смачка" преписка срещу нея за източване на ДДС.
* зам. кмет на Перник и кандидат-депутат бяха задържани през юни т.г. по обвинение, че са получили подкуп от 1500 лв. от шеф на транспортна фирма, за да не му отнемат обслужвана от него автобусна линия.
* през май т.г. бе хванат данъчен шеф в София по обвинение, че е поискал 5000 лв. подкуп, за да прикрие ДДС-далавера.
* през март т.г. член на общинска избирателна комисия бе осъден на 3 години условно по обвинение, че е поискал през юни 2004 г. 10 000 лв. от тогавашен кмет и настоящ депутат, за да не гласува за отстраняването му. Срещу последния също има висящи дела.
* през декември м.г шеф на териториална служба на следствието в София бе задържан от НСБОП по обвинение, че е поискал 15 000 евро от бизнесмен, за да прекрати делото му.
* пак през декември м.г. бе повдигнато обвинение на бивш служител на пловдивското контраразузнаване, че е предлагал подкуп от 20 000 лв. на антимафиот от местната служба за борба с организираната престъпност, за да не бъдат доведени две свидетелки по дело за трафик на хора и склоняване към проституция.
* септември 2004 г. шеф във Столична община бе заловен в момент на получаване на 2000 лв. подкуп от едноличен търговец, за да си "получи" последният неиздължени вземания.
|
