Съвсем предвидимо новият политически сезон започва със стари заклинания и познати заплахи за печално сбогуване на нацията със светлата й европейска мечта. Буквално всеки ден има поне един страшник, който стоварва страшната заплаха:



няма да ви вземат в Европа, ако ...



... ако не слушаме повелите на точно този месия. След всяка такава заплаха щръква съответен властник, прави щедри възлияния пред гневния месия на демокрацията, оправдава се с дебелите глави български, неуврели достатъчно за фин европеизъм, обещава покорство и послушание, мърморейки нещо за ударно компенсиране на изоставащото изпълнение на поредния наръч условия и изисквания. Така разбрахме, че няма да ни бъде в Евросъюза, ако не изпълняваме договора с Брюксел. Ако разлютим поредните проверяващи комисари - докладчици. Ако нарушим забраните на МВФ да харчим бюджетните излишъци. Ако викаме на зъболекарите зъболекари, а не дентални медици. Ако се развличаме с танцуващи мечки. Ако се опъваме цените на тока да стигнат европейските. Ако нарушаваме правата на глутниците градски помияри. И още около стотина подобни заплахи. Най-опасната сред тях е най-често повтаряното искане за



незабавна съдебна реформа



Дано поне реформаторите да знаят какво точно са обещали да реформират в съдебната власт, защото в медийните изяви на гастролиращите евроинструктори и на велможи от различните ни ведомства чуваме очевидно несвързани и взаимно изключващи се идеи. Всички до една представени като най-пресен писък от изискванията на Европа. След нескончаемите изменения на търговския закон сега на път е нов Наказателно-процесуален кодекс. А сред обещанията фигурират още "изцяло нов" Граждански процесуален кодекс, нов Административно- процесуален кодекс, изменение на Данъчния процесуален кодекс, а след това - отменяне на изменения Данъчен процесуален кодекс и замяната му с "изцяло нов". Мощите на Солон, Катон и Наполеон сигурно се червят от срам - на бащите на правото цял живот едва им е стигнал за по един кодекс, но българските законодатели само за няколко месеца се готвят да отупат 4-5 кодекса. "Изцяло нови". В тези кратки срокове



дискусията ще е невъзможна,



парламентът ще приема на галоп членове и алинеи, чиито смисъл е неясен за огромното мнозинство депутати, какво ли остава за потърпевшите граждани. Нямат шанс да бъдат чути инакомислещите юристи, пренебрегвани от колегите им на власт с познатите доводи за лични ведомствени или съсловни интереси. Стигна се дотам парламентът да гласува наказателни закони, критикувани едновременно от прокуратурата, от адвокатурата, че и от пленума на върховните съдии. В името на какво? Очевиден е опитът на политическата (законодателна и изпълнителна) власт да скрие зад бързането да спазим неведоми европейски заръки откровени посегателства върху суверенитета на съдебната власт и принципа за разпределение на властите. Най-често и натрапчиво се повтаря



лъжата за бавното съдопроизводство,



безотговорно се тиражират клевети колко корумпиран бил съдът (щото изпълнителната и законодателната власт са води ненапити!). Наистина ще е чудесно съдопроизводството да се ускори. Но е пълна заблуда, че съдилищата в Европа работят Бог знае колко по-бързо от българския съд. Малцината, които са имали вземане-даване с прехвалените европейски магистрати и бюрократи, могат да потвърдят, че с изключение на рутинните и автоматизирани процедури машините на властта и съда мърдат бавничко. Пътят към истината е труден и не може да има разписание колко скоро делото може да стигне до решение. Пък и стигне ли се до съд, има много по-важно от бързината -



съдът да е предвидим,



процесът да е ясен, безспорен и добре познат на страните, за да не грешат, решенията на съда да следват една и съща логика и практика. Критиците на българския закон и съд трябва да си дават ясна сметка, че непрекъснатите промени на процеса и материалното право разрушават тъкмо тези фундаменти. Съдопроизводството се обръща на лотария. Непрестанното ровичкане в законите пречи да се установи трайна практика. Дори юристите вече не смогват да следят промените, камо ли хората, които трябва хем да си гледат основния бизнес, хем да внимават да не сгазят закона. Ясно е, че има какво да се научи от страните на запад от нас, които имат векове непрекъсната практика и са десетилетия пред нас. Но вече е време законодателната революция да спре, за да могат гражданите и фирмите да опознаят закона, та да го спазват.