Знае се, че руският император Петър Първи е управлявал огромната си империя предимно с укази. Те са доста любопитни и като четиво. В един от тези укази той нарежда чиновниците да се движат само по работа и само по един, по пътя да не спират и да не разговарят с никого. И добавя:



и бездруго няма какво да си кажат



Самодържецът е схванал една важна черта от характера на своите поданици - навика им да се отплесват с първия срещнат и да бъбрят за щяло и нещяло с часове. Простичко речено, да си начешат едно хубаво езиците. Или както сполучливо го е изразил в заглавието на поредица чудесни разкази Василий Шукшин, това са нещо като разговорки на ясна месечина.

Източните народи, към които се числим и ние, обичат лаф моабета; да се подпрат на плета и му дръпнат по една цигарка на дълга приказка или да приседнат под салкъма на кафенце, локум на клечка и да си подумат яваш-яваш, като се местят според движението на слънцето. Неслучайно по нашите места се раждат разтегливи приказки за Шехерезада, за Настрадин Ходжа и за Хитър Петър.

На Изток си приказват, а на Запад разговарят. И говорят кратко и делово за важни и съществени неща. Само един бегъл поглед върху белетристиката на авторите от двете половини на земното кълбо ще ни покаже видимата разлика в стила и поведението на техните герои. Едните водят енергични диалози, а другите просто си бъбрят. Познайте къде се радват на висок жизнен стандарт.

Типичен пример на хладна деловитост е бил американският президент Калвин Кулидж. Оправдавайки своя прякор Мълчаливия Кел, той препоръчвал при всички случаи да не се говори излишно. защото това,



което не казваме, никога не ни създава неприятности



Изповядвал и друга философия - да не прави нищо, което друг може да свърши по-добре от него. И по време на президентството му Америка процъфтявала, защото хората там не се занимавали с празни приказки, ами въртели енергичен бизнес и правели пари.

Щем не щем, ще ни се наложи да възприемем такъв начин на живот и ние. Но засега, макар да сме в условията на пазарна икономика, я караме все още постарому. Тегли ни навикът да присядаме на чашка и да убиваме времето в сладко безделие. Разходете се по което време на деня искате и в който и да е град и ако видите някое празно заведение, бъдете сигурен, че сте попаднали в някоя друга държава. Където хората не безделничат, ами работят. И работят така здраво, че хич не им е до разните му там хортувки и мъдри беседи.

Но умението да подбираме точните думи и да ги слагаме на място не е само въпрос на красноречие, от това до голяма степен зависи как ще си подредим и живота. Неслучайно в щатските университети имат



задължителни часове по творческо писане



Все едно какво учиш, в края на следването трябва да представиш и едно свое есеистично произведение. Интересното е, че тъкмо тогава студентите проявяват особено старание. Защото знаят, че умението им да се изразяват просто и ясно ще е особено важно за кариерата им.

В нашите училища не се набляга чак дотам на езиковата култура. Заслушайте се в словесното богатство, с което общуват помежду си нашите питомци, и ще добиете странното чувство, че не слушате хора, а стадо ядосани шимпанзета. Служат си повече с междуметия и арогантни измучавания. Да речем, че това е белег на младостта. Какво да кажем тогава за творбите на повечето наши автори, скарани по рождение с изискания стил на един Флобер например или с образния език на майстор като Труман Капоти. Да не говорим за словесните умения на нашите политици.

Жалваме се често, че ни управляват личности с нисък интелект, слабообразовани и с беден речник. А междувременно забравяме, че



сме замесени от едно тесто



За какъв елит може да става дума, когато общата ни езикова култура е на околийско равнище. Поне да не дрънкахме толкова много. И тъй като времето на царските укази е минало, няма да е зле, макар със закъснение, да въведеме и словесен борд.