В края на миналата седмица Еминем, несъмнено най-великият рапър на всички времена, "закова" Доналд Тръмп в своя запис, излъчен на наградите за черна музика в САЩ BET. "По-добре да сложим едно рамо на Обама, защото в Овалния кабинет има камикадзе, което вероятно ще предизвика ядрен холокост", рапира световноизвестният изпълнител. Той нарече Тръмп "некомпетентен" и "предубеден", допълвайки по негов адрес, че "расизмът е единственото нещо, в което е фантастичен". Еминем разкритикува президента и за това, че нарича "кучи синове" елитни състезатели по американски футбол, които протестират срещу полицейското насилие на расова основа, като не стават по време на националния химн преди мача.

Подобно на много други личности от културния живот на САЩ, Еминем никога не е крил неприязънта си към новия президент. Преди година рапърът публикува песен с критики към Тръмп точно преди американските избори през ноември 2016 г.

Някои биха казали, че сега Еминем използва повода да рекламира своя предстоящ нов албум, какъвто не е издавал от 2013 г. Факт е обаче, че рапърът с бурна биография никога не е имал затруднения



да нарича нещата с истинските им имена



Еминем е и продуцент на новоизлезлия филм Bodied, показан през септември на кинофестивала в Торонто, който разкрива потайностите на един рап-жанр, суров и богат на импровизация, в който самият Маршъл Метърс тренира силите си, преди да стане световна звезда. Филмът разкрива тънкостите на рап-батъла - съвременна форма на дуел, в която противниците се "обстрелват" и "намушкват" не с оръжие, а с думи и речитативи. Позволени са блъфирането и личните нападки, защото това все пак е улично изкуство, но в крайна сметка печели не по-големият грубиян, а по-добрият оратор. Разбира се, както при всеки дуел има публика и секунданти; бързата реакция е особено важна, както и бързият ум. Дума дупка не прави, но рап-батълите са особена форма на арт, която отдавна е излязла извън границите на родината на хип-хопа.

Bodied



разглежда рап-батъла почти като академична дисциплина



(героят-студент пише научна разработка върху дуелите с рими), а паралелно с това засяга расовите взаимоотношения в САЩ и моралната паника около мястото на хип-хопа и неговите идоли в обществото. Сценаристът Алекс Ларсен е по-известен в родната си Канада като батъл-рапъра Кид Туист, а самият изпълнителен продуцент Еминем показа майсторството си в словесните дуели в биографичната лента "Осма миля" през 2002 г.

Преди броени седмици пък една рап-битка разлая кучетата и на другия край на света. Руският дуел Оксимирон - Слава КПСС (вторият участник е известен и с другия си псевдоним Гнойный) се превърна в международен феномен, генерирайки 13 милиона гледания в Youtube само за две денонощия. Статии за словесната схватка, обогатена с нецензурни слова, излязоха не само в руската преса, но и в "Таймс", "Хъфингтън пост" и Hip Hop DX. Коментаторите подчертават, че във все по-стерилната и цензурирана културна среда в Русия,



рапът остава едва ли не последното убежище на свободния изказ



Резултатите не закъсняха. Депутатът на Законодателното събрание в Санкт Петербург Андрей Анохин се обърна към генералната прокуратура на Русия да "провери" речитативите на Слава КПСС и Оксимирон за "екстремизъм", "разпалване на етническа омраза" и "оскърбяване чувствата на вярващите".

По дефиниция батълите са ъндърграунд изкуство, но дуелът между руските рапъри е подкрепен от неколцина сериозни спонсори, а Гнойный е действително влиятелна фигура: след като в речитативите си той посвещава строфа на "Героят с хиляди лица" на Джоузеф Кембъл - основополагащо изследване в американската популярна култура, но непопулярно в чужбина, целият тираж на книгата в руските онлайн магазини свършва. Руският рапър изглежда начетена фигура: той псува, но и познава и включва в стиховете си имената и идеите на Оруел, Замятин, Бродски и Пастернак. Но все пак това не е литературознание, а рап и дискурсът трябва неизбежно да включва и профанен елемент: "Днеска гледаш батъл без пънчове, утре - порно без жени", рапира Оксимирон.

Да държиш езика си зад зъбите стана още по-трудно занимание в Русия от 2014 г., когато там беше издаден "бан на псувните", засегнал най-вече киното. Но издания и сайтове, които публикуваха линка към рап-батъла в YouTube, също бяха глобени за индиректно разпространяване на неприличен език.

В България, доколкото сме запознати, рап-батъли съществуват, но



те са на абсолютно любителско и рудиментарно ниво



Няма известни имена, които да са изковали майсторството си в рап-батъла, а после да са стигнали до национална сцена или ефир. В няколко малки клуба се провеждат състезателни битки, в които рапърите излизат един срещу друг в последователни "кръгове". Предполагам, че навсякъде по света е така - много от дуелистите избират да псуват или обиждат, като печелят публиката с хейт, вместо с ораторско майсторство и прочетени книжки. "Пънч" (от англ. удар, кроше) в рап-батъла се нарича основният коз, който майсторът държи в ръкава за финал на репликата: нямаш ли добър пънч, по-добре си седни на мястото. Разбира се, рап-батълът е изкуство, в което подготовката е само половината от успеха: важен е талантът за импровизация на място, в ситуация, срещу конкретен противник и неговите непредвидими ходове.

Наченки на социален коментар сред известните български хип-хоп артисти показваше до едно време само Ицо Хазарта от "Ъпсурт", запознал се с класическите поети в НГДЕК. Но с годините и той се плъзна по линията на "криско бийтс" и последните му словесни виртуозности се изчерпват с "гъзи-бузи, бозуни". А сега,



представяте ли си Криско да се изкаже в рими за съдебната реформа?



България все пак има своя мъничък принос към дуелите с думи, но в по-фин и казионен вариант. От години у нас се организират поетически двубои, но те не си приличат много с рап и слам състезанията според инициатора им - поета и музикант Петър Чухов. Приликата може би се изчерпва с това, че на сцената застават двама поети и публиката определя един от тях за победител. "При двубоите е по-важно съдържанието на представените творби, поетите не са непременно пърформъри, чието поведение често засенчва (или профанира) смисъла на текста, който се произнася. Също така освен четене и/или рецитиране поетическите двубои изискват и говорене за своите и чуждите стихове, един вид критическа позиция, която също се оценява от публиката. В един от туровете на двубоя думата имат секундантите на двамата поети, които понякога парекселанс изпълняват ролята на анализатори и критици, често пъти със съвсем сериозен принос към разбирането на творчеството на авторите. Така че поетическите двубои не са толкова близо до уличната култура, те са някъде по средата между нея и литературната институция, академията", разказва Чухов за организираните от него словесни дуели, в които с метафори са се сблъсквали над 60 български поети от различни поколения. Досега са се провели 36 поетически трубадурски двубоя.