"Доверието е в основата на съвременното образование!".... Звучи като поредния скучен лозунг. С тези думи обаче преди дни бе открита конференция за подобряване на взаимодействието между учители и родители. Да се говори за изграждането на нещо имагинерно, каквото е доверието, е неблагодарна работа - не е като да се обещават по-високи заплати, нови учебници или квалификации. Понякога обаче дребните наглед стъпки, разговорът за "елементарни" неща като покана за кафе при директора или пък съвместно изработване на коледни картички от деца, родители и учители, могат да помогнат доста повече за сближаване на двете страни, често забравящи, че се борят за една и съща кауза. Начини, както се оказа, има и те вече се прилагат. А ето и примери за действащи добри практики, които всеки педагог би могъл да си "изплагиатства" (по думите на един училищен директор, участвал в конференцията).

.............



Принципа на "ненасилствено общуване"



Новият век е разместил гледищата на всички участници в образователния процес, променил е и очакванията какво може да даде училището, смята проф. Нели Бояджиева от Софийския университет. По думите й децата на XXI век са по-динамични, по-критични, по-директни и имат по-малко самоконтрол. Семейството на XXI век пренарежда ценности, родителите са все по-тревожни, неуверени и неподготвени да изпълняват своята възпитателна роля, която компенсират със свръхочаквания към учителите, а това пък поражда мнителност и недоверие към педагозите. Учителите на XXI век също все още търсят своя нов облик, от тях се иска нов тип педагогически умения - за управление на конфликти, за общуване с родителите и т.н. Според проф. Бояджиева пътят към взаимодействието между семейството и училището минава през реалните партньорски взаимоотношения, които могат да се изградят само чрез овладяване на изкуството на "мирното, ненасилствено общуване". Негови ключови елементи са: уважение и признание към другия, умение да сдържаш отрицателните си реакции и съмнения, емпатия, толерантност, овладяване на проекциите за отсрещния човек, откриване на потребностите му и способност за постигане на компромис. Този принцип, смята тя, трябва да се усвоява и редовно да се развива съвместно между родители и учители чрез общи дейности.



Общо споразумение



Директорът на ОУ "Св. Иван Рилски" в Перник Бойко Свиленов е прибегнал до похват, по-скоро със символично значение. В началото на годината той предлага на родителите т.нар. "споразумение за сътрудничество", в което ясно са посочени ангажиментите на двете страни. С подписа си под този документ всеки родител на практика се съгласява да помага във възпитанието и обучението на децата. "Нямаше никаква съпротива, успехът се постига при взаимодействие и единомислие на училище и родители", казва Свиленов. Той е направил и друга крачка - въвел е и "декларация за превенция от рисковете, които крие интернет пространството". В нея е дефинирано кое е допустимото поведение в интернет и кое - забраненото, а всеки подписал се обещава, че няма да нарушава добрия тон. Директорът залага изключително много на първата среща с родителите на първокласниците. "Говорим за стратегията и визията на училището, за отговорностите и задълженията на всички, запознаваме ги с работата ни и след подобен откровен диалог има промяна в отношението им", споделя той.



Включване на родителите в извънучилищни дейности



Сред най-успешните практики, които могат да увеличат доверието между учители и родители, безспорно е въвличането на майките и бащите в общи извънучилищни дейности с децата им. В ОУ "Св. Иван Рилски" в Перник търсят всяка възможност родителите да бъдат привлечени да опознаят училищния живот. Рождените дни на децата например се празнуват съвместно с родителите в класната стая. Празниците също се отбелязват подобаващо. "Професията на тате" е друга радваща се на огромен интерес инициатива, при която в клас се канят бащите на децата, които разказват на учениците за своята професия. От този вид са още акциите "Рисуваме с баба" или "Екскурзия с родители". Особено ефективно се оказало организирането на "Състезание с мама и тате", на което родителите се вълнували много повече от децата. Училището работи и по свой проект "Познавам ли моята България", в която състезателният елемент отново привлича майките и бащите. "Може да звучи елементарно, но тези инициативи се отразяват изключително ползотворно на работата си", споделя Свиленов.



Анкети



Немалко усилия за привличане на родителите на своя страна са положили и от 44.СУ "Неофит Бозвели" в София. "В училището имаше проблемни ситуации, прояви на агресивно поведение, ниски резултати от обучението, отсъствия от учебните, извънкласните и извънучилищните дейности...", изброява директорката Татяна Михайлова причините, поради които екипът й се убедил, че работата с родителите е особено необходима. За подобряване на връзката с тях от учебното заведение разработили инструментариум за оценяване на взаимодействието между родители и училище по съвместен проект със СУ. "75% от преподавателите смятаха, че правят всичко за комуникацията с родителите. Родителите обаче съвсем не бяха на същото мнение", спомня си тя резултатите от анкетите сред двете общности, проведени по проекта. В резултат на допитването оттам разбрали върху какво трябва да се съсредоточат, за да отговорят на очакванията на майките и татковците. Създали хубав сайт на училището, от който всеки може да се информира за случващото се там. Сформирали фейсбук групи в социалните мрежи. Започнали да организират Дни на отворените врати, спортни празници, екскурзии, благотворителни базари (с изработени от родители и ученици коледни играчки), акции за подпомагане на деца в нужда. Резултатите не закъснели. "Един от родителите дари инвалидна количка на нуждаещо се дете. Друг ни дари колби и епруветки", казва Михайлова. По думите й в резултат на подкрепата от родителите се променила организационната култура и материално-техническата база в школото, учебната среда станала по-безопасна и естетична, учениците били доволни от интересните и полезни инициативи, в които се включвали, резултатите им започнали да се повишават, а неизвинените отсъствия - да намаляват.

На анкети сред родителите разчитат и от езиковата гимназия "Акад. Людмил Стоянов" в Благоевград. Директорката Тинка Попова разказва, че търси обратна връзка от тях още от 2007 г. - тогава направили първата анкета с въпрос дали школото да въведе училищни униформи. Тази година, оказва се, ще е десетата поред, в която учениците им носят доброволно униформи. Анкети се предоставяли и на осмокласниците при постъпване в училището. "Защо избрахте нашата гимназия?", "Какво очаквате от обучението в нея" - това били част от въпросите, от отговорите на които училището разбирало какво да подобри в работата си. Това, което се оказало резултатно при тях, било обръщането към вече бившите възпитаници на гимназията. Те, заедно с настоящите родители, сформирали своя фондация, която награждавала най-добрите ученици. Дело на родителите било и организирането на Коледен базар, чиято организация дотолкова се развила, че събитието вече е включено в тържествата за Коледа на община Благоевград. Майките и татковците дори издали със собствени средства юбилейна книга на гимназията, в която са описани всички по-важни събития от създаването й до сега.



Когато Мохамед не отива при планината....



"Всички тези активности с родители са хубаво нещо, но какво правите с родителите, които нямат време, рядко се включват или изобщо нямат желание да участват в училищния живот?" - пита Пламена Николова от Националната мрежа за децата. "В София има разнообразни практики, за разлика от по-малките градове в някои от големите столични училища учителите и родителите са анонимни", признава шефката на регионалния инспекторат по образованието Ваня Кастрева. Тя дава за пример 202-ро ОУ "Христо Ботев" - единственото защитено софийско училище - в което всички родители и учители се познават един друг. "Ако родител не отиде на родителска среща, то тогава учителят отива при него", казва Кастрева. По думите й универсална рецепта за привличане на родителите към каузата на училището няма, но пък ключовата дума за партньорството между двете страни е "активност". "Доверие се изгражда, когато се работи", казва и Райчо Чапразов от "Амалипе". Една от полезните практики според него е изграждането на Родителските клубове в училищата, каквито има в доста от школата, с които организацията му е работила.



Край на формализма на родителските срещи



"Честно да ви кажа, избягвам родителските срещи, защото са задължителни", споделя още Чапразов. Той признава, че е от "лошите" родители и е отишъл на една родителска среща, защото бил заинтригуван от това, че била "извънредна". "Оказа се, че няколко майки искаха да линчуват друга майка, чието дете ходело мръсно на училище", спомня си той. Историята е показателна за начина, по който все още масово у нас се организират родителските срещи - скучно, формално, колкото родителите да се подпишат под документ, удостоверяващ, че са запознати с правилника на училището, и... разбира се, да дадат исканите от школото пари - за учебници, ремонти и прочее битови неща. А рецептата за интересна родителска среща изглежда проста - тя да не се провежда формално, а с грижа към учениците (по думите на директора Свиленов), както и да е индивидуална (по препоръка на учениците Николай, Ана и Никол от 119-то училище), т.е. учителят да дава информация на родителя конкретно за постиженията и слабостите на неговото дете. "Още в началото казвам на родителите, че нашето училище е като втори дом за техните деца. Затова се опитвам да разговарям с тях без притеснение, като насърчавам и тях да се отнасят така. Винаги отговарям на телефона си", казва Антоан Тонев, директор на 17.СУ "Дамян Груев" в столицата.





ПРЕДСТОЯЩО

"Възможно е да се въведат законови мерки, които да задължават родителите да взаимодействат с учителите. Повече вярвам обаче на други методи като например популяризирането на добрите практики", коментира просветният министър Красимир Вълчев. От ведомството планират да разработят цялостна политика за работа с родителите, както и да въведат постоянна квалификация на учителите за работа с родители. "Ще бъдат проучени форми за сътрудничество между висшите училища, които подготвят педагогическите специалисти, и НПО с опит в обученията на учители в сферата на подобряване на комуникацията с родителите", посочват от МОН.