:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,913,164
Активни 57
Страници 6,590
За един ден 1,302,066

В Източен Берлин споменът за ГДР е жив

В същото време в елита на ФРГ почти не присъстват източногерманци освен канцлерката, което е в полза на радикалните формации и партии
СНИМКИ: www.dw.de
Берлинският квартал Хоеншонхаузен е известен с безличните си панелни жилищни блокове.
Берлинският квартал Хоеншьонхаузен е известен с безличните си панелни жилищни блокове. На предизборна среща с лявата кандидатка Гезине Льоч писателката Катарина Петерс чете откъси от свой криминален роман. Слушат я двайсетина души, насядали навън под сянката на дърветата. Основната тема за слушателите обаче си остава актуалната политика. 56-годишната Льоч се кандидатира за Бундестага за пети път. От 2002 г. тя винаги е печелела директен мандат. Същото се отнася и до съпартийката й Петра Пау, която неизменно печели мандат в съседния избирателен район - Берлин-Марцан. Двете са нещо като пример за Лявата партия, която се състои от бивши комунисти и разочаровани социалдемократи. Въпреки това Гезине Льоч твърди, че се бори за "всеки отделен глас", както и че традиционните избиратели на социалистите "отдавна вече не гласуват автоматично за левицата". Льоч е симпатична жена, не е надъхан пропагандатор, а човек, който излъчва спокойствие и усещането, че стои близо до хората, се казва в репортажа на "Дойче веле". Тук никой не се смущава от факта, че политическата й кариера започва в средата на 80-те години в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), която няколко десетилетия ръководеше вече бившата комунистическа Германска демократическа република(ГДР).

Напротив, точно заради това мнозина я чувстват като една от тях. Много от местните избиратели, живеещи в панелните блокове в кварталите Лихтенберг-Хоеншьонхаузен, Марцан-Хелерсдорф и Панко, преди са работили на държавна работа и са били лоялни към властта в ГДР - като държавни служители, полицаи, гранични служители, дипломати. Някои от тях



са били и служители в тайната полиция - ЩАЗИ



Всички те традиционно гласуват за Лявата партия, както преди са гласували винаги за ГЕСП. Именно заради това формацията неизменно участва в управлението на федералната провинция Берлин и излъчва кметовете в трите цитираните по-горе квартала на Източен Берлин. За кмет на Лихтенберг, например, беше избран Михаел Грунст, независимо че е завършил офицерската школа към Граничните войски на бившата ГДР. Подобно нещо е възможно само в някогашната столица на ГДР. Пак там, насред "червената територия" от избиратели на Лявата партия, се намира работното място на Хубертус Кнабе. Той ръководи мемориалния комплекс Хоеншьонхаузен - в сградата на страховития бивш затвор на ЩАЗИ за политическите затворници. Кнабе е заклет противник на левицата. Той я обвинява, че не е поела отговорност за диктатурата в бившата ГДР. "Тази партия продължава да се бори за симпатиите на една клиентела, която преди е била вярна на режима в ГДР", казва Кнабе. Той твърди, че Льоч използва дружествата на ветераните от ЩАЗИ, за които тя е нещо като "герой", включително и като им "обещава по-високи пенсии". Много от бившите служители на източногерманската Държавна сигурност и днес



редовно се събират из кварталните кръчми,



за да си говорят с умиление за старото време. Подобни сбирки, според Кнабе, представляват гавра с паметта на жертвите на режима. Бившите функционери на ЩАЗИ пък гледат на директора на мемориала Хоеншьонхаузен като на трън, забоден в тялото на тяхната "малка "ГДР". Основният политически противник на Гезине Льоч е консерваторът Мартин Пецолд. 33-годишният кандидат на ХДС обаче нямаше никакви шансове да я победи. Когато се опитва да заговори някого от минувачи и да агитира за християндемократите, разговорът обикновено бързо приключва. Районът си остава крепост на т.нар. осис, както наричат бившите граждани на източната ГДР. На тази територия Гезине Льоч и Лявата партия просто няма как да бъдат победени - в един избирателен район, където ГДР все още е жива.

Това също така се дължи и на факта, че по най-високите етажи източногерманците са истинска рядкост и 27 години след обединението на Германия те заемат едва 1.7% от най-високите позиции в страната. Най-могъщата жена в Германия, канцлерката Ангела Меркел, е източногерманка. Човек ще си рече, че след като един политик от бившата ГДР управлява цялата страна, значи източногерманците имат добри позиции в йерархиите. Вярно е обаче точно обратното, твърдят социолози от университетите в Йена и Цитау/Гьорлиц, които са проучили въпроса защо толкова малко източногерманци заемат високи позиции в страната. Според изводите им като процент от населението хората от бившата ГДР са представени във висшите етажи на властта много слабо, те са едва 17 на сто. "В политиката източногерманците са сравнително добре представени като пропорция", казва Радж Колморген, професор по социология. Но в администрацията, в съдебната система, в икономиката, в науката и в медиите те имат много слабо присъствие. "Да вземем администрацията. Както във федералните, така и в провинциалните министерства от равнище началник отдел нагоре почти няма източногерманци. Тази шокираща диспропорция изобщо не се е променила през последните години, дори напротив", казва професорът. Големият въпрос е защо източногерманците толкова трудно пробиват нагоре? За да си отговори, навярно трябва да погледне как изглеждаше Германия непосредствено след обединението си. Или след "присъединяването на ГДР към Федеративната република Германия - ФРГ", както го нарича Колморген. Тогава буквално



за една нощ бяха зачеркнати многобройни ръководни



позиции. Освен това редица дипломи и други свидетелства за завършено образование изведнъж се оказаха невалидни. А човек, който иска да стане съдия, да речем, трябва да извърви стъпка по стъпка целия път, предвиден от закона (на дотогавашната ФРГ). Да не говорим, че по времето на ГДР многобройни източногерманци са били членове на комунистическата партия или са заемали позиции в държавния апарат на тази страна, заради което бяха обявени за морално непригодни, обяснява социологът.

В резултат на това, непосредствено след обединението повечето източногермански елити бяха демонтирани, а това породи вакуум. В такива сфери като администрацията и съдебната система източногерманците тепърва трябваше да се преквалифицират или да вземат допълнително образование, за да могат да кандидатстват за ръководни длъжности. В това време обаче вакуума запълниха млади хора със съответната квалификация от Западна Германия. Нищо чудно, че мнозина го изтълкуваха като нечестно съревнование. Или както пише Ирис Глайке, пълномощничка на федералното правителство за новите германски провинции: "Източногерманците не бяха очаквали, че това разместване на пластовете толкова радикално и безмилостно ще промени живота им. Мнозина трябваше да преглътнат същинско пречупване в професионалната си кариера, дори в цялата си биография".

И още нещо, в ГДР се говореше не за "елити", а за "кадри". Хората на ръководни позиции задължително трябваше да се обвържат политически и идеологически със системата. "Кадрите" имаха за задача да опазват и развиват властта на комунистическата партия. Тъй че всеки, който искаше да направи кариера, задължително трябваше да бъде партиен член. Във ФРГ мрежата на елитите функционира по съвсем друг начин. Социолозите отдавна го знаят, тъй като елитите се самовъзпроизвеждат. "Когато пред тях застанат кандидати за високи позиции, интервюиращите обикновено избират хора, които приличат на тях самите", обяснява Колморген. С други думи, избираме познатото, избираме "наши хора". Поради което източногерманците, които чукат на вратите на властта, нямат почти никакви шансове. Освен всичко друго



преобладаващото мнение свързва източногерманците с провал,



а не с триумфи и успешна кариера. Тоест, за да се добереш като източногерманец до ръководна позиция, най-добре е да премълчиш произхода си. Получава се порочен кръг. Източногерманците осъзнават, че шансовете им са лоши и затова често пъти изобщо не правят опит да се доберат до елита. Към това се добавя и споменът за високата безработица малко след обединението. "И до днес редица източногерманци държат повече на сигурното работно място, отколкото на ръководната позиция", обяснява професорът.

Но как ли се отразява на източногерманците осъзнаването на факта, че не могат да пробият "стъкления таван"? Досега проучвания по темата почти няма. Може да се предположи обаче, че изпитват голямо недоверие към "онези там горе". По площадите в Източна Германия редовно ругаят политическите лидери, от митингите на "Пегида" в Дрезден блика омраза, а партията "Алтернатива за Германия" постига големи успехи именно в източните провинции - всичко това навярно отчасти се дължи и на отсъствието на източногерманци по високите етажи. Радж Колморген не смята, че решението е да се въведе задължителна квота за източногерманци на високи позиции, каквато иска Лявата партия. Дори само юридически това е невъзможно - поради голямата миграция в двете посоки, в резултат от която произходът вече трудно може да се фиксира еднозначно, казва професорът и припомня, че в Германия движението между различните социални прослойки по принцип е много слабо.

Мнозина жители на новите федерални провинции изобщо не смятат Ангела Меркел за "една от нас", независимо че има най-успешната източногерманска кариера. В очите на повечето хора там тя отдавна е част от западногерманските елити.



 Предизборна среща с лявата кандидатка Гезине Льоч
 Кандидатът на ХДС в Лихтенберг Мартин Пецолд нямаше шансове да бъде избран в тази "червена крепост".
 Страховитият затвор за политически затворници Хоеншьонхаузен
7
4408
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
22 Октомври 2017 20:03
"В Източен Берлин споменът за ГДР е жив"

Тия - с материалите от германския печат, да идат в Магдебург, Дрезден, Хале, Лайпциг и да питат защо споменът за ГДР още е жив....
Там Die Linke се конкурира с традиционни 15-17 % с AfG за 2-ро -3-то място / AfG издърпа много от гласовете им на последните избори /.
22 Октомври 2017 20:51
Мдаа!
Обединението не се състоя.
22 Октомври 2017 21:54
Щото не беше обединение а аншлус!
22 Октомври 2017 22:08
Щото не беше обединение а аншлус!

Разграбване и реституция от вожда на лилипутите ...
23 Октомври 2017 11:11
Карта на джамиите в Германия:

https://cs9.pikabu.ru/post_img/2016/12/08/9/1481211539171582208.jpg

Открийте 10-те разлики...

23 Октомври 2017 15:02
Безкрайно манипулативна статия . Дори и снимките . Та този затвор е доста по добре от съществуващи такива в САЩ , а да не говорим да го сравняваме с Централния Софийски в свободна и демократична България. За Дойче Веле какво да кажем , за тях език на омразата е всяко нещо дето е в противоречие с линията която са им спуснали кривоносите господари
23 Октомври 2017 22:55
Виждаме, че затворът се поддържа добре.
Знаем, че „Трептов парк„ се поддържа още по-добре.
Германците са практични хора. Те знаят, че неща които пак ще потрябват, няма нужда да се рушат. За да не се харчат да ги строят наново.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД