Бразилското правителство публикува директива, с която терминът "робство" ще бъде заменен с "плен", а т.нар. "черен списък" с работодатели, които експлоатират подчинените си, занапред няма да бъде публикуван. Това стана непосредствено, след като бразилската полиция откри незаконна ферма за отглеждане на говеда дълбоко в джунглата на щата Пара в устието на р. Амазонка, където мъже на възраст 22-58 години били принудени да работят в нечовешки условия. В Бразилия съществува закон срещу "модерното робство", а то може да бъде открито във всички индустрии. Най-сурови са обаче условията във фермите за говедовъдство, а техните собственици винаги се измъкват, тъй като индустрията е една от най-печелившите.

Коментатори, активисти и прокурори казват, че новата директива е форма на социална регресия, чрез която президентът Мишел Темер се стреми да си купи подкрепата на влиятелните производители на месо непосредствено преди решаващо гласуване в конгреса, което може да коства мандата му. Той беше официално обвинен в корупция, но за да бъде изправен пред Върховния съд, е необходимо гласуването на 2/3 от депутатите в долната камара на парламента.

Бразилия в момента е вторият по големина производител на говеждо месо в света след САЩ. Продажбите възлизат на малко над 12 милиарда евро според данни за 2016 г., а най-добрите пазари са Китай, Саудитска Арабия и Русия.

Директивата на Министерството на труда беше публикувана миналия понеделник, въпреки дългогодишните опити за справяне с нечовешките условия на труд в бразилските ферми, за което страната дори получи



похвала от ООН



Допълнително нажежи обстановката и предложението заплатите на земеделските работници да се изплащат в храна и подслон, което някои правозащитни организации приеха като връщане към робските времена от XIX век.

В изявление на уебсайта на Министерството на труда министър Ронално Рогуейра твърди, че промените ще "подобрят правната сигурност", когато се дава обезщетение за безработица на освободени от условия на робски труд и включването на компании в т.нар. "черен списък".

Фермата в Амазонската джунгла, където били открити работниците, е собственост на Лусио де Касио Виейра. Неговите подчинени трябвало да работят по цели дни без почивка, храна и без заплащане. Срещу Виейра вече имало повдигнато обвинение за нечовешките условия, на които подлагал работници в друга своя ферма през 2012 г. Тогава обаче той я продал и купил нова, която се намирала още по-навътре в джунглата, за да избегне присъда.

Въпреки че най-големите бразилски месопреработвателни компании са сключили споразумение да не купуват месо от ферми, които попадат в т.нар. "черен списък", много от тях често са заблуждавани от собствениците на подобни ферми. Честа практика е да прехвърлят собствеността върху животните на партньор, роднина или съсед, който после продава на месопреработвателните компании. През март т.г. 30 месопреработвателни компании, включително и най-голямата за опаковане на месо в Бразилия, бяха замесени в скандал и обвинени, че са подправяли документи, за да бъдат заобиколени регулациите на индустрията. През същия месец 15 кланици бяха глобени за това, че са купували добитък от нерегламентирана ферма, която се намирала на защитено от закона място в Амазонската джунгла.

Работниците, открити във фермата на Виейра, казали на инспекторите по труда, че



са длъжници на своя шеф



и затова не можели да напуснат. Никой обаче не знаел с колко точно е задлъжнял, а заплатите на мъжете варирали между 144 и 206 бразилски реала (38-55 евро), които им били изплащани веднъж на два-три месеца. Това е в разрез с бразилския закон за минимална работна заплата от 907 бразилски реала. Ранчото на Касио Виейра е толкова навътре в джунглата, че полицията пътува 48 часа, за да го открие. Главният инспектор по труда Раймундо Барбоса казва, че изолираността на фермата е причината работниците да не се опитват да избягат. "Робският труд е много популярен във фермите за говедовъдство тук в Пара. Но изключителното в случая е диващината, с която Касио Виейра се е отнасял към своите работници", казва той. Виейра е обявен за издирване, тъй като е успял да избяга от органите на реда.

С влизането в сила на новата директива обаче шансовете той да бъде осъден са минимални. Преди това четири признака е трябвало да бъдат налице, за да бъдат определени условия на труд, класифицирани като робски: работниците да бъдат държани против волята им, да са длъжни да работят, за да изплащат дългове към работодателя си, условията на труд да не пазят достойнството на работниците, извънредни часове на работа, които застрашават живота им. След приемането на директивата последните две условия се приемат само ако се докаже, че работниците са държани против тяхната воля на работното място, а за да се направи инспекция, е нужен полицейски доклад.

"Преди, ако работник спи с прасетата, няма вода и не получава заплата, инспекторът по труда определя това като робство, въпреки че работникът може да напусне фермата. Това се считаше за уронване честта и достойнството на човек. С новата директива обаче това не е възможно", казва Леонардо Сакамото, основател на независимата агенция "Репортер Бразил" и член на управителния съвет на Доброволния фонд на ООН за съвременни форми на робство.

Неправителствените организации се обявиха и срещу спирането на "черния списък" на ферми. Той ще се публикува само с разрешението на министъра на труда, с което никой няма да знае дали купува месо от място, което застрашава живота на своите работници.