Новият Закон за съдебната власт (ЗСВ) ще се кърпи на парче. Причината, естествено, е натиск отвън. За пореден път управляващите станаха смешни - когато при приемането на закона им се обясняваше, че с част от текстовете има проблем, никой не обърна внимание. Дори предишният състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), който беше известен с послушанието си към правителството, призова президентът Румен Радев да наложи вето на въпросните текстове. Това не се случи.

Преди няколко дни обаче Венецианската комисия излезе с критично становище по същите проблеми в закона, за които ГЕРБ си прави оглушки от години. Веднага след това правосъдният министър Цецка Цачева обяви, че ще иска депутатите да променят закона. Ама не целия - от купищата критики тя реши избирателно да оправи само една разпоредба. Така че дори външният натиск на Венецианската комисия явно не стига да се убеди правосъдният министър и депутатите, че например главният прокурор трябва да може да бъде разследван от някой независим прокурор. От тази забележка Цачева не се развълнува. Какви бяха останалите?

"Комисията е притеснена от една от поправките в ЗСВ, приета през юли 2017 г., която индиректно дава на прокуратурата власт над съдиите", пише в становището на комисията. Става дума за разпоредбата, според която: "Когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на ВСС временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство". Според комисията обаче повдигането на обвинения в българската система е много ранен етап от производството, като прокуратурата изобщо няма нужда от солидни доказателства, за да го направи. Такива се изискват едва когато делото бъде внесено в съд. Иначе казано, задължението ВСС да отстрани всеки съдия, получил обвинение, на практика може да доведе до това, че прокуратурата лесно може да отстрани всеки съдия от длъжността му само с привличане като обвиняем.

"Това би могло



да е много опасно за съдийската независимост.



Дори ако обвиненията бъдат свалени, отстраненият съдия трябва да прехвърли своите дела на други съдии и в периода на отстраняване да получава минимална част от заплатата си. Отстраняването би имало опустошителен ефект върху живота и кариерата на съдия и с тази власт лесно може да се злоупотреби", пише в становището на комисията.

По този повод Цачева направи предложение към депутатите. От министерството й съобщиха, че законът всъщност трябва да дава на ВСС право на преценка дали да отстрани един магистрат, или не, а не само задължение да го направи, както е в момента. Дали предложението й ще бъде прието, не е ясно. Но е сигурно, че за пореден път управляващите се оказват в доста срамна ситуация - предлагат текст, гласуват си го, защитават го, остават глухи за разумни аргументи и изведнъж виждат кашата, която сами са сътворили чак когато външен наблюдател им я посочи. Излиза, че за българския законодател не е никакъв проблем да даде на прокуратурата възможността да мачка неудобни съдии, но е страшна беда да се излага пред чужденците.



А това не е единствената излагация в този закон



Не бива да се забравя, че именно с неговите текстове от ГЕРБ успяха да сътворят още един шумен скандал. Управляващите се опитаха да забранят на неправителствени организации да се финансират с грантове от чужди държави. Ударът бе насочен основно срещу Съюза на съдиите в България (ССБ), организация, известна със силно критичното си отношение към всяка власт. Идеята на управляващите беше да оставят възможност за финансиране само по европроекти, като по този начин спрат проектите на фондация "Америка за България", чрез които съюзът получава пари. Всичко уж вървеше гладко за ГЕРБ, докато американският посланик не реши да се срещне с премиера Бойко Борисов и малко след това стана ясно, че поправката ще отпадне. Един от най-върлите й защитници - Цветан Цветанов - смени позицията за часове. Така безславно за управляващите приключи и този законодателен напън.

Това обаче са само примери, които не засягат в цялост т.нар. съдебна реформа, която Цачева обяви за приключена още преди година при едно посещение в Китай, докато бе председател на парламента, а после обясни, че всъщност не била разбрана правилно. Промените в ЗСВ всъщност са следствие от поправките в конституцията, приети от парламента през декември 2015 г. В деня, когато депутатите ги одобриха, тогавашният правосъден министър Христо Иванов подаде оставка в знак на протест срещу орязания вариант на реформа, приет от Народното събрание. Това бе т.нар. исторически компромис между партиите, което всъщност не доведе до кой знае какво.

Липсата на сериозна реформа на прокуратурата е подчертавана неведнъж и становището на Венецианската комисия е изключително директно по въпроса. Още преди месеци в европейския одит на прокуратурата бе препоръчано да се създаде механизъм за разследване на главния прокурор. В този доклад се препоръчваше това правомощие да бъде дадено на някой от заместниците му. "За да се повиши прозрачността на главния прокурор, ВСС трябва да създаде процедура, позволяваща



ефективно и независимо разследване при твърдение за нарушения на главния прокурор",



пише комисията.

Още с конституционните промени преди две години бе направен опит да се увеличи прозрачността на прокуратурата. В основния закон бе записано, че парламентът може да изслушва доклади на главния прокурор, различни от формалните му годишни, които и преди това се внасяха в събранието. След това обаче Сотир Цацаров сезира Конституционния съд с въпроса може ли депутатите да искат от него данни по конкретни разследвания. "Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство", реши КС. Самият Цацаров заяви, че ако депутатите имат това правомощие, на него ще му се наложи да изисква информация от подчинените си прокурори и да се намесва по дела, което противоречи на закона.

Друг проблем, посочен от комисията, е начинът, по който се избират председателите на върховните съдилища и след конституционните промени. В момента те се избират от пленума на ВСС, където участват и съдии, и прокурори. Същата е процедурата по избор и на главния прокурор, за разлика от ръководителите на съдилища и прокуратури, за които се гласува само в рамките на съответната колегия.

Според Венецианската комисия този ред за избиране на двамата председатели не гарантира в пълна степен съдийската независимост. "Повод за притеснение за комисията е фактът, че



прокурорите, и в частност главният, все още се намесват



в съдийското самоуправление. Този проблем може да се реши по различни начини. Например съдийската колегия би могла да получи част от правомощията на пленума - да избира и отстранява двамата председатели на върховните съдилища", смята комисията.

Другият вариант е председателите на ВКС и ВАС да се избират с т.нар. двойно мнозинство, т.е. с одобрение на пленума, в който влизат и прокурорите, но и със задължителна подкрепа на съдии, пряко избрани от съдии, а не назначени от парламента. Според Венецианската комисия това би спомогнало за установяване на съдийското самоуправление.

Подобна промяна обаче, ако изобщо някой у нас я обмисля, трябва да мине през промяна в конституцията. И нищо чудно пак да се стигне до "исторически компромис" като последния път.