80 на сто от младежите, които са стажували или са се обучавали и работили с европари, са останали на работа при същия работодател след приключване на субсидирания период. Данните са от изпълнението на схемата "Младежка заетост" и доказват, че програмите за осигуряване на субсидирани работни места за младите хора са почти единствените, от които има реален ефект. Останалите програми - независимо дали са финансирани от бюджета или от еврофондовете - са с много ниска ефективност, защото след приключването им обикновено хората пак са без работа.

"Младежка заетост" е за намиране на работа на регистрирани в бюрата по труда младежи до 29 г. Те могат да изберат стажуване за 6 месеца при работодател или обучение по време на работа също за максимум 6 месеца. Схемата ще се изпълнява до края на 2018 г. От септември 2014 г., когато бе отворена, до момента по нея са включени малко над 14 хил. млади безработни, като 8600 от тях са се обучавали и стажували. Половингодишният стаж и обучението на всички млади хора са стрували над 43 млн. лв., което прави средно по 3070 лв. Общият бюджет на схемата е 82 млн. лв. и се очаква да стигне за близо 18 700 безработни. "Събраните до момента данни недвусмислено показват, че осигуряването на възможност за стажуване/обучение по време на работа улеснява прехода от образование към заетост, като младежите имат възможност да натрупат ценен професионален опит и да са по-конкурентоспособни на пазара на труда", коментират от Агенцията по заетостта. Първоначално по схемата можеха да кандидатстват само фирми от реалния сектор, но след това се даде възможност и за общините и общинските фирми.

ЗАПЛАЩАНЕ

Заплатата, която получават младите хора, е тази, която е договорена за съответната длъжност като минимален осигурителен праг. Така сред заявките на фирмите може да се срещнат позиции за мениджъри с по 1230 лв. заплата.