Това, че парламентът е превърнат в придатък на премиера Бойко Борисов, не е никаква новина. Изумително лесната смяна на председателя на Народното събрание в "парламентарната република", по лична инициатива на премиера обаче е нов щрих в завършване на облика на пълната политическа профанизация. Защитният рефлекс на лидера на ГЕРБ да върне БСП в пленарна зала, като замени Димитър Главчев с Цвета Караянчева, в политически смисъл е рокада в стил "туй за онуй". Тишината в парламента няма да се върне, а конфликтите между депутатите ще се отразят и на управлението.

Но Бойко Борисов очевидно е готов на всичко, за да избута европредседателството на България в мир и любов. И независимо че БСП си приписа отстраняването на Димитър Главчев като своя победа, това нямаше да се случи, ако не бяха други два фактора. Първият - провинциалният стремеж на родния политически естаблишмънт



да не се изложим пред "чужденците" в Брюксел



И може би най-важният - политическият инстинкт за самосъхранение на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, чието публично поведение отдавна се води от сюжетите на "разказите с неочакван край". Очевидно е, че е и БСП осъзнава това, защото след оставката внезапно спря да пита премиера кой е депутатът наркотрафикант в парламента и самодоволно се оттегли в своя ъгъл в очакване на нов повод за словесен сблъсък.

Всъщност Борисов винаги е демонстрирал снизхождението си към парламентарната институция. Още през 2010 г., когато беше гласуван вот на недоверие към втория му кабинет, той обяви: "Аз не съм безделник като тези", визирайки депутатите. В петък отиде на крака при "безделниците", за да "уреди" оставката" на Димитър Главчев. И възкликна: "Човек трябва



да има много здрави нерви, за да издържи на такива лъжи и обиди"



Няма как да не се съгласим, че поведението на представителите на така наречената първа власт, отдавна мина всякакви граници на приличие.

Политическата профанизация в сегашния парламент не е есенно явление, а започна още от първите работни дни. И в нея основни герои са точно двете най-големи партии - БСП и ГЕРБ, чиито словесни двубои често са на една крачка от юмручната разправа.

Още в края на май БСП поиска оставката на Димитър Главчев заради това, че "подкрепя езика на омразата" в пленарната зала. И тогава той оцеля само с 4 гласа подкрепа. По това време ГЕРБ и левицата не спираха да се замерят с декларации с обидни и лични нападки. Сменилият всички разцветки на "синьото" (СДС, ДСБ, а сега и ГЕРБ) Спас Гърневски хвърляше залпове срещу комунизма и пращаше БСП да печели изборите в Северна Корея и Сибир. "Истината е, че аз и Корнелия Нинова никога в живота си не сме били членове на БКП, обаче Бойко Борисов, Цецка Цачева и още 18 души от вашата група - биха ли си вдигнали ръцете, са били", отвръщаше Антон Кутев /БСП/. А в промеждутъка Веселин Марешки "подправяше" с искането депутатите освен икономически конфликт на интереси да декларират "хомосексуалните конфликти на интереси" и тези, свързани с употребата на алкохол и злоупотреба с наркотични вещества. Напусналият парламента Антон Тодоров /ГЕРБ/ също не пестеше личните обиди и квалификации от парламентарната трибуна. Той почти директно обвини президента Румен Радев в корупция. "Той е писал опорни точки за "Грипен". Това е станало не заради едни 5 милиона, а за потупване по рамото. Виждаме, че ген. Радев, не като президент, а в своето амплоа на генерал има особен афинитет да си назначава любовниците на втори договор. Разликата е само в мащабите", обяви Тодоров. После почти се стигна до физически сблъсък между БСП и ГЕРБ заради спор между Тодоров и Румен Гечев по биографични въпроси - кой е фалирал банките и чий баща е бил убиец. Същата ситуация се повтори и когато Кутев от името на БСП изчете декларация, в която нарече ГЕРБ "шайка", цитирайки книга на Тодоров, а последният му отвърна, че БСП е "нагла, безсрамна, небългарска партия, която е клала българския народ,както турчин не го е клал". Обединените патриоти също не остават по-назад, наричайки колегите си от ДПС еничари.

Може би това нямаше да прави чак такова впечатление, ако репликите се разменяха в частни разговори в кулоарите на парламента. По-голямата част от действащите персонажи са отдавна известни на широката публика и



нито поведението им, нито езикът им са изненада



Тук същественото е, че това е нивото на всеки дебат в парламента, дори ако става въпрос за съвсем сериозен законопроект. Никой не вниква и не дискутира алинеи и параграфи. Те са заменени от ексцентрични монолози и обидни диалози. И не е чудно, че това е най-малко и най-некачествено работещият парламент в цялата ни демократична история. Заседанията му се превръщат в рецидив на политическата неадекватност и невежество. Парламентарната институция е като "конника без глава". Той се назначава, а не се избира. Лидерът на ГЕРБ няма да надскочи личния си хоризонт и затова лансираните от него кадри, тези от които може да зависи пряко, винаги ще са под собственото му ниво. Или ще направи всичко възможно, за да създаде публично усещане за това. Както често го правеше с президента Росен Плевнелиев.

Така се стига до ситуацията месеци наред българските граждани да са свидетели на всекидневно евтино риалити в сградата на Народното събрание. Неговата цел е една - да отврати от политиката всички разумно мислещи българи, които да престанат да обръщат внимание какви ги вършат представляващите ги и още по-добре - да спрат изобщо да гласуват. Защото подходящият избирател за подобни депутати не е мислещият гражданин, а онези, които могат да бъдат купени или прилъгани с обещания за светло бъдеще. Затова е нужна пълна профанизация. Песимистите биха казали, че по-зле няма накъде. Оптимистите - че профанизацията все още не е съвсем завършена. А реалистите биха питали всеки ден премиера Бойко Борисов: И все пак кой е депутатът наркотрафикант? Познайте от кой вид са депутатите в парламента.