Те са четирима братя и сестри, живеят в дом за изоставени деца. В един момент щастието чука на вратата им, пристига новината, че семейство американци решава да ги осинови. Децата са две момичета и две момчета, най-голямото е на 14 години, най-малкото - на 9. Родени са от една и съща майка, като три от тях са и от един и същи баща. Идват от Северна България, връзка с родителите им няма от години. Децата са силно емоционално привързани един към друг според социалните работници.

Осиновителите са Кристина и Джоузеф от Съединените щати, на 37 и 38 години. Той е мениджър в голяма търговска фирма, а тя учителка. Женени са от няколко месеца и нямат собствени деца. Според представител на агенцията - посредник за осиновяване, записан в репортаж на bTV, "двамата са имали огромно желание да осиновят децата". В действителност да вземеш наведнъж четири деца на различна възраст си е сериозно начинание. Затова всички се възхищават на американската двойка.

В България има



бум на осиновяванията от приемни родители от САЩ,



включително когато става дума за деца с увреждания и здравословни проблеми. Общо 90 са одобрените осиновявания от американски семейства само от началото на 2017 г. насам. Броят им е в пъти по-висок от кандидат-осиновителите от други страни като Испания, Норвегия, Дания, Холандия и др.

Процедурата за децата, избрани от Кристина и Джоузеф, върви по план, съдът им разрешава да ги получат, а социалните работници ги одобряват за надеждни бъдещи родители.

Какви са изискванията към желаещите да станат осиновители? Според български закон, за да осинови дете, човек трябва да е навършил 18 години, да е дееспособен, не е задължително да има брак, да бъде здрав, да не е лишен от родителски права, да е вписан в българския регистър за осиновяващи. Между бъдещите родители и детето трябва да има възрастова разлика поне 15 години.

При одобрение на кандидатите се изискват и други документи и гаранции, например декларации, че детето няма да бъде преотстъпено за осиновяване от трето лице, няма да бъде подлагано на експериментално лечение, или органи от тялото му да бъдат използвани за донорски цели.

Първата стъпка е установяване на личен контакт между осиновителя и детето. В срок от един месец след това новият родител трябва да заяви дали е готов да се грижи за него или не.

След изпълняване на всички процедури на 9 октомври американците взимат четирите деца от дома. Наемат апартамент в центъра на София, както за да изчакат оформянето на всички документи, така и да се опознаят с малките. Според съседите децата ги наричали "мамо и татко".

Нещата



не потръгват добре още първата вечер



Най-голямото дете, на 14 години, изразява открита съпротива срещу осиновителите. Има обиди, жестове, присмех, а едно от по-малките му подражава според информацията от социалните работници, цитирани от Offnews. В един момент двамата американци осъзнават отговорността, която трябва да поемат, и сериозността на задачата, с която са се нагърбили.

Специалистите от българската и американската фондация, които съдействат на осиновителите, работят постоянно със семейството, помагат им и в психологически план, както и за преодоляване на езиковата бариера. Децата, отново според експертите от агенцията, разбират бързо, че такова поведение е вредно за тях и в случая е ненужно. Но трудностите се появяват вече и от страна на родителите, които сякаш не полагат особени усилия да се сближат с тях. Първоначалното обяснение е, че проблем е езиковата бариера. Тогава им предлагат уикенд със забавления, който да им помогне да влязат в новата си роля.

Една седмица след като взимат децата обаче, мъжът и жената заявяват, че искат да прекратят осиновяването. Те посочват, че се е създало напрежение, което не е в интерес на децата, и не могат да им предложат семейството, от което имат нужда. В молбата предлагат също да останат да се грижат за тях в България, докато се намери къде да бъдат настанени за постоянно. Но според социалните работници американците вече са имали заверени билети за САЩ за 20 октомври. Собственикът на жилището казва, че "нищо не е предполагало, че нещата ще се развият по този начин".

По закон "при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения", може да настъпи прекратяване на осиновяването.

Ситуацията е доста особена. Според мнение на психолога от екипа, който е работил с американското семейство, в момента на подаване на молбата за разтрогване на осиновяването родителите не са били в психическо състояние да се грижат за децата. Тогава от Държавната агенция за закрила на детето светкавично ги настаняват в кризисен център. Те са заедно и за тях се грижат специалисти.

Българските институции разбират страха на американското семейство, но не могат да оправдаят поведението им. "Вероятно децата са провокирали страха на семейството, но децата са деца, те имат нужда от подкрепа много по-голяма от семейството в този процес" - казва пред Бе Ти Ви Милена Първанова от Министерството на правосъдието, което се занимава с международните осиновявания. Според Мая Тинчева от Държавната агенция по закрила на детето "американците не са имали сериозни намерения, защото никой човек, когато срещне трудност при решение, което е взел, не се отказва. Най-малкото от деца".



Грешка ли е било да се дадат четирите деца на американците?



Милена Първанова подчертава, че от гледна точка на възможността да се намери семейство, което да ги отгледа заедно, решението е било правилно. Но имайки предвид крайния резултат, който е налице, това може би е грешка.

От наличната до момента информация по случая остават твърде много въпроси без отговори. Например колко пъти са се срещали новите родители с четирите деца преди приключването на официалната процедура по осиновяване?

Имало ли е индикации за проблеми в общуването между американската двойка и българските деца още преди да се стигне до съвместното им съжителство в апартамента в София? Ако са били налице сигнали за потенциални проблеми - обърнато ли им е внимание от служителите на агенциите, които се грижат за закрилата на осиновените деца?

Не става ясно и какъв е бил поводът за напрежението, което избухва още в първата вечер от живота под един покрив - имало ли е обективна ситуация, която да е предизвикала скандал? Само поведението на децата ли е станало причина за прехвърчането на искри?

Няма и официална информация



откога тече процедурата по осиновяване



по молба на Кристина и Джоузеф - някои от тези процедури продължават с години.

В началото всички описват двамата американци като големи ентусиасти, майката е и учителка, тя не се сблъсква с деца за първи път, как така изведнъж те решават, че не могат да се справят с децата? Едва ли някой идва от САЩ в България и заплаща сериозна сума пари - самата процедура струва 6200 евро минимум, отделно са разходите за следосиновително наблюдение, разноските за пътуване и престой и други, без да е обмислил предварително нещата. От друга страна, цел на всяко дете, настанено в дом, е да намери свои родители и да се махне от институцията.

Вероятно българските институции, както и агенцията посредник е трябвало не само да приветстват ентусиазма на американското семейство да осинови четирите деца, но и да ги предупредят за нелеката задача, с която се нагърбват. Да отгледаш собствено дете е сериозно предизвикателство, което може да завърши с неуспех, а когато става дума за осиновено, нещата стават още по-сложни. Особено ако си женен едва от няколко месеца.

Случаят е допълнително усложнен поради факта, че децата са четири, и то на възраст от 9 до 14 години, когато характерът и навиците им са вече изградени.

Независимо от всичко децата са деца и подобно отношение не е приемливо. За тях този отказ може да бъде сериозен удар, независимо че може да имат пръст в провокирането му. Но все пак, ако семейството е видяло, че няма да се справи, може би е по-добре, че се отказва сега, а не по-късно, в САЩ, когато ударът за децата щеше да е още по-голям. Трудни въпроси, за които няма категорични правилни отговори, още повече че цели парчета от общата картина липсват. От едната страна са двойка, която искаше да осинови български деца, а от другата - четирите братчета и сестричета, чиято надежда за нови родители и нов дом е разбита.