Британската комисия за равенство и човешките права спечели дело срещу рентиера Фъргъс Уилсън, който не позволява на индийци да живеят в негови имоти под претекст, че оставят след себе си миризма на къри. Тя се просмуквала в стените и никой не искал да наема апартаментите му, след като индийците напуснели. Уилсън настоява, че решението му е базирано на икономически, а не на расови причини.

Бившият учител по математика Фъргъс Уилсън е известен още като "графа" на Кент, тъй като притежава стотици имоти в градовете Ашфор и Мейдстоун. Освен че достъпът на индийци и пакистанци е забранен от Уилсън, той не иска за наематели и "хора, които не работят, самотни родители, малтретирани съпруги, както и семейства с деца под 18 години". Специално заради индийците и пакистанците и кърито, с което готвят, му се налагало да прави ремонт след тях, което му коствало много пари и време.

До разследване и съд се стигна, когато през март т.г. 69-годишният рентиер изпраща мейл до агенция, която отдава апартаментите му под наем,



изрично забраняващ да се допускат индийци и пакистанци.



След като получава много сигнали по случая, Комисията за равенство и човешките права, отговаряща за спазване на законите за дискриминация и равенство на територията на Англия и Уелс, завежда дело срещу Уилсън, тъй като политиката му накърнява честта и достойнството на хора с различен цвят на кожата. Бетан Харис от комисията твърди, че е направено предложение на рентиера да премахне забраната срещу оттегляне на съдебния иск. Уилсън не само че отказва, но и се погрижил да увери съда в Мейдстоун, че никога няма да промени мнението си. Според него процесът е плод на "сбъркана политическа коректност", както и че решението му да отхвърля кандидати с различен произход е икономически мотивирано.

"Лично аз намирам пакистанците и индийците за интелигентни и приятелството ми с такива хора е доказателство за това. Преди време имахме проблем с наемател, който живееше с кучетата си. Те бяха съсипали килимите и затова забраних на пушачи и хора с кучета да наемат мои апартаменти. Тогава никой не се обиди. В мейла написах, че не искам цветнокожи, защото миришат на къри, а когато си тръгнат,



миризмата остава, заради което никой не иска повече да живее на това място",



каза рентиерът пред в. "Гардиън".

По време на делото Уилсън сам си е адвокат. Неговата защита варира от това, че мейлът със забраната бил шега към млад агент на недвижими имоти, до сълзлива история, че говори от името на всички рентиери, които обаче не искат да си признаят, че не търпят индийците. Той също така си позволява да отправи и предложение към съда - застраховката за апартамент, която всеки рентиер трябва да плаща от джоба си, да не важи за индийци, тъй като е твърде висока.

"Ако предположим, че името ти е Пател, то застраховката, която плащам, за да наемеш апартамента ми, не трябва да важи, защото каквото и да правиш, накрая винаги се случва нещо и си я получаваш", казва той пред магистратите. И допълва, че не е расист, но е пагубно за бизнеса му да осигурява дом на хора, които или ще навредят на апартаментите му с тежка миризма, или не могат да си платят наема. Поради тази причина отказва подслон на самотни родители, неработещи студенти, малтретирани съпруги и семейства с малки деца.

Нито едно от оправданията на Уилсън обаче не трогва съдията по делото Ричърд Полдън. "Подобна политика на дискриминация няма място в тази страна. Освен това не съм съгласен с твърдението на г-н Уилсън, че изпратеният мейл е бил шега, тъй като в предварителните разговори с комисията той каза, че стои твърдо зад думите си", казва съдията.

След произнасянето на присъдата Ребека Хилсенрат, която е начело на Комисията, изрази задоволство от решението на магистратите. "Нашите жилища са важни за личния ни живот. Да откажеш на някого подслон само защото идва от друга раса и е с различен цвят на кожата е неприемливо за обществото ни. Въпреки това има още да се работи по отношение на неравенството в страната, за да превърнем Великобритания в едно по-толерантно място."

Комисията спечели делото и е моралният победител, но във финансово отношение нещата не изглеждат печеливши за институцията. Рентиерът Уилсън



трябва да заплати 2500 паунда -



сума, която е в пъти по-малко от парите, похарчени от Комисията за делото. След края на заседанието, когато разбира, че е загубил делото, Уилсън казва, че няма да обжалва, защото смята скоро да се пенсионира. Той твърди, че заради присъдата много млади и тепърва прохождащи в бизнеса рентиери сигурно ще се откажат. Уилсън обаче отново ще бъде изправен пред съда - този път заради решението да не дава жилище на малтретирани жени. "Малтретираните жени имат по някой съпруг или приятел, който рано или късно идва и изпотрошава всичко", казва Уилсън.

Фъргъс Уилсън и съпругата му Джудит са едни от най-богатите инвеститори в недвижими имоти във Великобритания. По непотвърдена информация богатството им се равнява на 280 млн. паунда. Точният брой на притежаваните от тях апартаменти също е неизвестен, но се смята, че са 707, сочи проучване на в. "Дейли мейл" от 2007 г. Тогава Фъргъс оспорва данните, като казва, че всъщност са повече от хиляда. През 2015 г. съпрузите обявяват, че започват преговори с американски инвеститори, които да купят бизнеса им.

Всъщност Уилсън е стар познайник на съдилищата в Кент с отказите си да бъде представляван от адвокат, както и с абсурдните оправдания. През 2008 г. е признат за виновен за това, че говори по телефона, докато шофира. Осъден е да плати глоба от 565 паунда. В своя защита той казва, че просто си тананикал в колата, с което вероятно създавал впечатлението, че говори по телефона. През 2014 г. пък е признат за виновен, че ударил свой служител заради развален бойлер. В съда Фъргъс Уилсън казва, че е прекалено дебел, за да си завърже обувките, камо ли пък да удари човек. Съдът обаче и този път не приема оправданието му и той е осъден да плати 1650 паунда обезщетение на пострадалия.