"На 26 октомври в института, който самият аз ръководя, се защити поредният докторант и на 30 октомври аз подписах освобождаването. Тя е млада жена. Дисертацията е в областта на нанотехнологиите. Супермодерна, суперперспективна и вече не работи в България. Това става практика не само при мен, а и във висшите училища, и в Академията на науките. Ние изнасяме интелектуалния си продукт и източваме бюджета. Това става с подкрепа на правителства и на парламенти. Водата, която наливаме в бъдещето, не е нашето бъдеще. Аз съм изключително учуден как може в един документ, който се нарича "Бюджет на държавата" да пише едновременно "минимална работна заплата 510 лв." и "докторантска стипендия - 500 лв." Това е абсурд!".

Думите са на проф. Лъчезар Аврамов от БАН са изречени при обсъждане на бюджета на МОН в парламентарната просветна комисия. Професорът предупреждава, че ако докторантската стипендия не се повиши двойно от 2018 г., това би било ликвидация на науката. Никой обаче не се трогва особено от призива му. Със заплахата за протести БАН все пак успя да си издейства 15 млн. лв. допълнително за тази година. Какво ще значи това за докторантите, още не се знае - има договорка за диференцирано увеличение на техните стипендии, но как и с колко тепърва ще се решава.

В. "Сега" попита двама докторанти как преживяват с 500 лв.? Ето техните истории - за ежедневните лишения и ограниченията, за мотивацията да продължават и надеждата да останат в България:

.................

НИКОЛАЙ



Николай Данданов е редовен докторант в катедра "Комуникационни мрежи" към Факултета по телекомуникации към Техническия университет-София. Работи в областта на телекомуникациите и безжичните мобилни мрежи. Понеже е от София, няма право на общежитие, т.е. покрива сам всичките си разходи. Неизбежно е да работи и още нещо, тъй като не може да се издържа с докторантската стипендия (500 лв. от 1 януари). Николай е от "щастливците", които са си намерили работа точно по специалността, в която правят докторантура - работи като експерт по телекомуникации на 4-часов работен ден, колкото е разрешеното от закона, в лабораторията по телеинфраструктура към вуза. "Така съм близко до ръководителите ми, до колегите, до общността и мога да се посветя на докторантурата си", споделя той. По думите му обаче не всички негови колеги успяват да си намерят работа, тъй като повечето компании търсят служители на пълен работен ден. А започването на пълна заетост логично е с лоши последствия за докторантурата.

Стипендиите, чиято цел уж е да стимулират младите да се занимават с наука, бяха замразени на 450 лв. от 2008 г. досега. Естествено, стигат само за част от месечните разходи. За наука не остава почти нищо. Материалите, с които работи в лабораторията, той и колегите му си набавят чрез проекти. Има и такива, които липсват - например поялници или пък осцилоскопи. Затова въпросните инструменти се носят от вкъщи. Самият той работи на личния си лаптоп, който пренася всеки ден със себе си, защото служебният е остарял. "Това е ежедневен компромис, който правим, за да не спира работата", казва Данданов.

Според него е разумно докторантската стипендия да зависи от няколко показателя - от минималната заплата, от региона, в който се прави докторантурата, тъй като в София разходите са в пъти по-високи от някои градове, както и от постиженията на младия учен. "За съжаление, не се отчита дали един докторант публикува, или не. А това би трябвало да е важен критерий. Ако той има добри оценки, има статии и т.н., това трябва да се стимулира", смята Николай. Липсата на подкрепа за докторантите според него се усеща дори при картите за градски транспорт - карта за докторант е 35 лв. на месец, а ако човек си купи за цялата година - излиза по-евтино, дава пример той.

Все пак, Николай се чувства стимулиран, "но от морално естество", въпреки че в края на месеца са нужни и финанси. Николай споделя, че вижда смисъл в това да продължава в идеята да развива себе си, мисленето, знанията си, както и в посвещаването на смислена задача. "Областта, в която работя, ми е много интересна, тя е предизвикателство. Мисля, че има смисъл да продължавам заради резултатите", казва той, споделяйки, че познатите му редовно се впечатляват от неговите занимания. "Разработваме устройства, които досега не са създавани. Надяваме се те да донесат практическа полза на хората", обяснява разпалено младият учен.





АНТОНИЯ



Антония Хубанчева е първа година докторант в Института по биоразнообразие и екосистеми в БАН, преди това е учила екология в СУ. Темата, която изследва, е отношенията между хищниците и техните жертви, определящи се от техните сетива, или накратко казано - биоакустика и поведение при животните. Освен да обработва данни в лаборатория Антония действа и на терен - сред дивата природа, записвайки звуците на животните, в нейния случай - прилепи и скакалци. Наблюденията си тя прави в международна изследователска станция в природен парк "Русенски лом" предимно през топлите месеци, когато работата е особено интензивна. "Работя през цялата нощ до сутринта, почивам за кратко, след което се връщам пак. Понякога се работи 7 дни без почивка. Напрежението е голямо", споделя докторантката. Точно затова, по чисто физически причини, тя не може да си позволи да започне "друга работа" - дори на 4-часов работен ден. Казва "друга", защото по думите й това, което прави в момента, също е работа, макар и неразбираема от обществото. "Нашата работа е като специализантите в болниците. Те се учат, но от тях зависят човешки животи. Ние също се учим, докторантската работа е част от обучителния процес, за което получаваме стипендии, но също допринасяме за обществото, макар резултатът да идва на по-късен етап", казва Антония, срявнявайки работата на докторанта с бакпулвера. "Ако един сладкар пести от бакпулвера, колкото и други продукти да сложи, няма да се получи очаквания сладкиш", казва тя. Според нея основната работна сила на една научна организация са докторантите и колкото по-концентрирани в работата си са те, толкова по-голяма и качествена научна продукция ще произведат.

"Повечето ми колеги работят и нещо друго, а това отнема от концентрацията. Човек първо трябва да проумее даден проблем, а страничните занимания разсейват", казва Антония. За да се издържа, тя води образователни групи за деца, свързани с науката, които не са прекалено встрани от основното й задължение. "Не си позволявам нищо, което, може би, е нормално за други мои връстници. Не ходя в петък вечер на бар, или пък две седмици на море през лятото, кой ще ми гледа прилепите", шегува се тя. По думите й обаче става дума за избор - дали да водиш нормален живот на млад човек, или да станеш добър учен. За изследванията й например е нужна специална екипировка от 12 хиляди евро, която тя няма как да си позволи. За щастие обаче разполага с такава от института "Макс Планк", където е била на специализация.

"Удивително е, че в България все още има наука и учени. Тези, които са останали тук, имат огромна страст. Но нивото пада и ще продължава да пада. Когато няма здравословна конкуренция, страда и качеството", разсъждава Антония. Тя иска страшно много да се развива в България, но в момента не може да каже категорично дали ще остане в страната. А международен опит, изглежда, не й липсва. Била е на специализации в САЩ, в момента е на специализация в Швеция, след което й предстои 3-месечно обучение по програма "Еразъм" в модерна лаборатория по биоакустика в Германия. Защото, както казва, "науката е международна". "Доста по-лесно би било да запиша докторантура в някоя от нормално развитите държави, но аз виждам смисъл младите да остават в България и да правят наука тук", казва тя, добавяйки тревожно: "Дано да получат шанс за това".



ОБРАТНАТА СТРАНА

"В моя факултет е пълно с фалшиви докторанти. Никой не им търси отговорност, някои дори не предават нужните регулярни отчети", казва докторант в СУ, пожелал анонимност. "Колегите" записват докторантура само заради 450-те лв., които получават 3 години, след което изчезват. Според него критериите за прием на докторанти трябва да се затегнат, а изискванията за реална отчетност да се завишат, защото в момента никой не спазва правилата.