Представете си семейство, което в началото на годината прави планове да смени вехтата дограма, да ремонтира протеклия покрив и да прати децата на курсове по чужд език и програмиране. Но после започва да харчи парите за ресторанти и таксита, жената си купува палто от норка, децата се тъпчат с луксозни шоколади, мъжът, вместо да прати стария голф за рециклиране, го дава за кърпеж на ламарините, защото автотенекеджията му е приятел и няма работа. По Коледа всички си подаряват нови модели смартфони. А покривът продължава да тече.

Нещо подобно се случва и с държавния бюджет - министрите едно планират, друго правят. Предвиждат се например милиарди за магистрали, ВиК мрежа, пречиствателни станции, депа за отпадъци. След това средствата отиват за вдигане на заплати, за субсидии, за ремонти всякакви и за пълнене на дупки - в буквалния и в преносния смисъл.

Семейството обаче харчи собствените си пари, а правителството - чужди, на данъкоплатците. Неслучайно годишният финансов план на държавата минава на изпит в парламента и се превръща в закон. Но в България законите са врата в полето. А



пренебрежението на министрите към бюджетния закон си е традиция.



И кабинетът "Борисов 3" не прави изключение. През миналата година МС взе десетки, ако не и стотици решения за пренареждане на разходи.

Хвърчащите милиони за ремонт на военните изтребители са прекрасна илюстрация за начина, по който правителството управлява парите на данъкоплатците. В бюджетната макрорамка за ремонт на старите МиГ-29 са отредени 31 млн. лева за 2017 г. и още по 26 млн. лева за следващите две години. Парите са за "осигуряване на летателна годност". Още в края на 2016 г. правителството тръгва да раздава пари за нелетящите самолети - в първите дни на ноември министрите гласуват 15.395 млн. лева, в края на същия месец одобряват 54.6 млн. лева. Какво се случва с тези средства не е ясно. Но през януари 2017 г. кабинетът отпуска 9.63 млн. лева - пак за летателна годност на миговете. През декември - още 19.97 млн. лева. Самата обществената поръчка за изпълнител на ремонтите на миговете странно защо е оставена за самия край на годината - пускат я на 7 декември. Жалба блокира процедурата и се оказва, че няма време за сключване на договор с избраната фирма, на която да бъдат преведени парите до Нова година. В навечерието на Коледа правителството набързо намира приложение на тези и на много други планирани, но неосъществени разходи.

20 милиона например отлитат за поддръжка на хардуера на комуникационните, навигационните и информационните системи на военните летища. Системите несъмнено са важни, но нима в бюджет 2017 не са били заложени изначално средства за поддръжка на компютрите на военните летища? Други 28 млн. лева се изстрелват като коледни подаръци за военни училища - за академия "Раковски", за военния университет "Васил Левски" и за военноморското училище "Н. Вапцаров". Още 3 млн. лева отиват за неизвестно какви строително-ремонтни работи и за реконструкция на сградата на служба "Военна информация". Никой не разясни на данъкоплатците какво точно ще се ремонтира на военните училища и защо излиза толкова скъпо. Сигурно е обаче, че бъдещите изпълнители на ремонтите вече доволно потриват ръце.

Почти до края на 2017 г.



Министерството на финансите произвеждаше фалшиви новини



по темата за бюджета. Уверяваха ни, че излишъците, трупани дълги месеци, ще се стопят напълно по Коледа, защото тогава ще има големи разплащания по европрограмите. Големи плащания наистина имаше, но в други сфери. Най-големият разход бе за прословутото "безплатно" саниране, което получи втория си милиард. Имаше коледни подаръци за фермери, военни, чиновници, учители, за малки и големи общини и т.н.

Прекрояването на бюджета с решения на МС води до лошо изкривяване на структурата на разходите - например през 2016 г. разходите за инвестиции и издръжка са с 3.3 млрд. лв. по-ниски от планираното, а разходите за заплати, социални разходи, субсидии и др. са с 1.2 млрд. лв. по-високи. Точни данни за изпълнението на бюджет 2017 още няма, но Министерството на финансите вече огласи някои предварителни числа. От тях става ясно, че има съществени разминавания между прогнозите и реалността. Авторите на бюджета бяха планирали дефицит от 1.33 млрд. лева, а всъщност годината е приключила с излишък от почти 800 млн. лева. Излиза, че разликата между план и изпълнение е "само" 2.1 милиарда лева. Излишъкът сам по себе си е чудесна новина. Ако слушаме правителството, заслугите са изцяло негови - то работи здраво, гони до дупка контрабандистите и крадците на данъци и освен това е твърде спестовно. Но истината е по-различна.

Планираните в бюджет 2017 разходи бяха 36.77 млрд. лева. Дори с лудешкото харчене между Никулден и Коледа правителството едва успя да докара разходите докъм 34.44 млрд. лева, в това число и с решението в последния момент 1 милиард да отиде за "безплатното" саниране. С други думи, над 3 млрд. лева от одобрените със закона за бюджета разходи на държавата за 2017 г. не са се състояли. И



тази "спестовност" не е полезно въздържане



от маловажни и дори безсмислени харчове. Тя се дължи на неслучили се капиталови разходи на държавата и е преди всичко плод на несправянето на чиновниците и техните политначалници с организирането на проекти, процедури, обществени поръчки, чрез които да се инвестират в полезни начинания обществените пари.

Капиталовите разходи са огромна тема, по която управляващите и в частност авторите на бюджета заслужават огромни критики. Тези разходи са една от най-големите тайни в държавата. Година след година ни се сервират някакви деветцифрени сметки, без да е ясно кои са тези митични проекти, които ще глътнат милиарди. За 2017 г. например бяха планирани над 6 млрд. лева инвестиции. Само че не знаем точно за какво бяха отредени тези средства. Логично е към бюджета да има приложен списък на обектите, към които се насочват т.нар. капиталови разходи. Може да е логично, обаче списък няма и досега не се е появила сила, която да принуди управляващите да разбулят капиталовложенията на държавата.

Тази потайност не е случайна. Тя улеснява властта да мести разходите произволно, безконтролно, без да дава обяснения на гражданите защо се е провалила дадена ключова за обществото инвестиция и защо парите са похарчени за съвсем други цели.

В нормалните държави бюджетната предвидимост е издигната в култ. У нас



бюджетът е същинска лотария



- никога не е ясно кой разход ще се провали, кой ще вземе допълнителна порция, кой ще получи коледен подарък, кой ще удари джакпота. Съставителите на бюджета бяха прогнозирали, че през 2017 г. икономиката на България ще порасне с 2.9%, а пък се очертава увеличение с почти 4%. Затова и приходите от облагане на стопанската дейност са значително повече от планираните. При топяща се безработица и вдигащи се в много сектори доходи е съвсем логично и постъпленията от данъци, социални осигуровки и здравни вноски да растат. Суровини, храни, енергоизточници поскъпнаха в сравнение с 2016 г., така че и това е причина за повече данъци в хазната. Вдигането на пенсионната вноска, на минималната заплата, на осигурителните прагове също пълнят хазната с повече данъци и осигуровки. Което улеснява правителството да играе ролята на щедрия Дядо Коледа.

А и бюджет 2018 тръгва по утъпкания път. Властта отново е преувеличила разходите и е подценила приходите, за да си осигури лесно изпълнение и мегдан за маневри. И пак залага дефицит, без да има основания за това и в противоречие с правилото, че в добрите времена бюджетът трябва да е с излишък или поне разходите да са равни на приходите.

Отсега може да се обзаложим, че идните месеци Бойко Борисов неспирно ще се хвали колко добре се справя правителството, как лови контрабандистите и данъчните мошеници, как хазната прелива от приходи. А на финала на годината пак ще настъпи Голямото коледно харчене - непланирано, безогледно, за щяло и нещяло. И нищо чудно през декември правителството внезапно да извади от чувала трети милиард за "безплатно" (или полубезплатно) саниране на стари блокове и къщи. Само дето милиардите не идват с шейна от Лапландия, те са извадени от джобовете на българските данъкоплатци.