Неспазването на законите е лошо явление, още по-лошо е погазването на техния дух. Най-отвратително пък е, когато нарушителите са хора и институции, които сами са ги творили и би трябвало да са пример в прилагането им. Действителността постоянно ни показва грозни сцени на потъпкване на право и ред от страна на държавни и общински органи. Пораженията са всестранни, а по-долу ще разкажем за беззаконие, прицелено в самото сърце на демокрацията - срещу възможността хората да участват при вземането на управленски решения.

Тази възможност е регламентирана съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вестник "Сега" и други медии многократно са информирали за несъвършенствата му, но така или иначе в него фигурират пределно ясни текстове. Известен е и духът му -



да насърчава гражданското участие



в политическите процеси. Пряката действителност обаче показва крещящо погазване на правото и духа.

На 27 май 2016 г. група хора внасят гражданска инициатива в Министерския съвет. Казва се "Участие, не участ!", адресирана е до премиера Бойко Борисов. Това са хора, които от години работят в областта на пряката демокрация и искат от правителството да внесе законопроект, който да облекчи провеждането на референдуми - по-малко подписи и по-голям срок за събирането им, премахване на прага за валидност и т.н. (също и въвеждане на Национална електронна гражданска инициатива подобна на европейската). Групата спазва всички изисквания за депозиране на предложението, а съгласно закона за прякото участие правителството трябва до 3 месеца да излезе с решение - приема или отказва. Становището следва да е публикувано в поне един национален ежедневник. Година и половина по-късно такова няма.

Интересна е кореспонденцията между отделните институции по този случай, с която "Сега" се запозна. Премиерският отдел "Приемна" светкавично изисква мнение по гражданските идеи от Министерството на правосъдието (МП) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Зам.-министърът на МРРБ Деница Николова дава отговор в средата на тримесечния срок (приема едно от предложенията - по-малък брой подписи при национални референдуми). МП обаче не излиза със становище, а се вълнува изрядна ли е подписката. МРРБ отговаря, че ГРАО ще провери (при граждански инициативи са нужни едва 50 валидни подписа; желанието на МП e юридически обяснимо, но по-същество - търсене теле под вола). В крайна сметка тримесечният срок за отговор изтича и групата граждани припомнят през септември на министър-председателя, че вече е в нарушение. Премиерската приемна отново пише на МП. На 6 октомври, месец и половина след като правителството е трябвало да се произнесе, МП си дава мнението - то е точно 3 изречения - подкрепя казаното от МРРБ във всички пунктове. Решение на кабинета обаче пак няма. След дълга тишина гражданите отново пишат на премиера. Следва нова комуникация между приемната му и двете министерства. В средата на пролетта на 2017 г. се оказва, че...



ГРАО все още има някакви неясноти



по подписката (трудно брои до 50). Равносметката е една - не само грубо е просрочено законовото изискване за правителствено решение до 3 месеца след внасяне на инициативата, ами и цари тотален хаос, безпорядък тип "калинка" във взаимоотншенията между институциите. И то при безобиден казус! А какво остава за по-съществените?

Половината от горепосочените действия и бездействия засягат период, в който правителството се канеше и хвърли оставка. Но предвид опита от другата половина е ясно, че не оставката е причина за размотаването. Пък и законите не спират да действат по избори, те важат независимо дали властта е редовна, служебна и каква коалиция я упражнява. По-интересното е друго - от документите по кореспонденцията лъха искрена чиновническа убеденост, че нищо няма да бъде свършено както трябва в срок, а и че е добре да не бъде свършено;



важното е да се правиш, че го вършиш



Смисълът на този чиновнически принцип, превърнат в житейски светоглед, може да бъде разбран само от мъже, ходили в казарма - и там най-важното бе не резултатът, а да изглежда, че не стоиш без работа; резултатът и тоталният мързел може да ти донесат неприятности, истинското "изкуство" е постоянно да случваш неща, които никога не се случват.

Ако някой си мисли, че правителството е отказало да излезе с решение поради факта, че успоредно с всичко това се състоя национален референдум, тоест не е било политически целесъобразно да излиза с отрицателно становище по повод инициативата, бърка. Греши, защото властовата практика показва обратното. В общинските съвети са внасяни десетки граждански инициативи, оставяни не просто без отговор, но и без разглеждане. Такава например е инициативата за по-добър транспорт в Княжево и Владая, внесена още през 2016 г. в Столичната община (срокът за реакция при местните инициативи е месец). Този септември в Народното събрание бе внесена национална инициатива за качествено образование (въвеждане на мандатност на училищни директори, на тестове спрямо служители в просветата и т.н.). И макар към момента депутатите и министър Красимир Вълчев да показват доброжелателност, е ясно, че тримесечният срок за отговор отново няма да бъде спазен.

Нека припомним какво се случи с националния референдум на Слави Трифонов. Народното събрание (НС) така и не се произнесе по него. Длъжно бе да го направи в срок от 3 месеца, след като ЦИК му прати решението с резултатите. Казусът се заплете юридически, защото Трифонов обжалва резултатите, а междувременно 43-тото НС преустанови работа и бе сменено от 44-тото. Съществува хипотеза, че при обжалвани резултати ЦИК няма как да излезе с решение, а новият парламент започва "на чисто", тоест не наследява стартираните в предишния мандат процедури (подобно на проектозаконите). Съществува и обратната хипотеза - че 43-тото НС е трябвало да се произнесе, защото ЦИК е следвало му прати бързо резултатите (според тази версия обжалването не спира процедурата). В крайна сметка от юни 2017 г. решението на ЦИК е в НС. Извън юридическите спорове духът на закона е ясен - депутатите трябва да вземат становище, когато избирателната активност е под прага за автоматична валидност на народната воля, но е над 20% и повече от половината гласоподаватели са отговорили с "да". Липсата на произнасяне от парламента бе



цинично неуважение към суверена



и идеята на закона.

За огромно съжаление това бе простено и в известна степен поощрено от някои лидери на т.нар. гражданско общество. Гласовити по ред въпроси и принципно много загрижени за демокрацията и правовата държава, те дума не обелиха за своеволието на НС. Причината бе, че не харесват Слави и въпросите му - проявиха същата конюнктура и безпринципност както политиците.

Данни на НСИ отпреди няколко дни показаха, че българинът все по-малко ползва интернет с цел комуникация с институциите. Резултатът е изненадващ при все по-настаняващата се навред виртуална реалност. Но да оставим интернет. Има ли смисъл да се комуникира с институциите въобще? И да ги осъдиш, какво печелиш? Има ли време и пари редовият българин да се занимава със съдилища? Няма. Едва ли някой някъде е съставил план, по който гражданската инициативност да бъде посичана чрез пренебрежение към законите. Но точно това се получава. Кучето е заровено нейде в липсата на съзнание, че нормата следва да се спазва. Това ни е стара народопсихологическа черта, която още доста десетилетия ще ни мори.