Чета сдуханите, банални, дърти стереотипи, обаче с високомерни претенции за много "инсайдърски" и вещи "анализи" по адрес на България, публикувани наскоро в ужким почтени староевропейски вестници - и умирам от яд. Всичко е ясно, тия бози се бъркат по древна рецепта, с която поколения вестникари некадърници изкарват жалкия хлебец, пълнят с текст пространството между рекламните карета. Крайният извод (знаменития Fazit, задължителен за добре възпитаната германска преса; финалния ред, bottom line на английската, resume на френския текст) е скован още преди да седнеш да пишеш. И после, както бъркаш кекс: тежък пълнеж от официални източници (какво твърдят по темата "авторитетите" - Европейска комисия, международните финансови институции, "мозъчните центрове", предпочитани от твоя издател), задължително "впечатления от терен", обикновено от приятелчета на място. Често вместо сами да фабрикуват дописки по избрана на "планьорката" периферна тема, модерните издания си купуват полуфабрикат от евтини
доставчици на съдържание,
т.нар. content providers са специализирани по територии и теми писачи занаятчии. Все по-натрапчиво тук доминират разни "неправителствени организации", манифактури за "съдържание". Популярно е напоследък организаторите ("promoters") на медийни кампании - ПР, бранд, лобистки, политически, "цветни революции" - да не чакат редакциите да се сетят за правилната тема, направо им доставят готово "съдържание". Това се нарича "пробутване на съдържание" (pushing the content). "Промоутърите" това работят, за това им плащат, а изданията ползват безплатно съдържание. Цикълът (а може би - залп?) публикации за България от началото на годината има всички белези на "промотирана" кампания. Не ме интересува кой е организаторът, какви идеи и цели преследва. Вбесява ме повече, че пак ни натрапват
вредни внушения за икономиката
на страната. Не, този път не става дума за фалшиви новини. Всички данни са цитирани коректно. Интерпретират се обаче превратно, в пренебрежителен стил. Не е все едно дали ще напишеш, че брутният продукт расте с "цели 4%" или пък че "с едва 3.95% ръст България далеч изостава от 5.7% в Румъния". Само че румънските 5.7% са прогноза - вярна впрочем, която старите европейци оспорват, а данните за България са предварителни за 2016 г. и както винаги
икономическите ни резултати са подценени
Реалният ръст на българската икономика е значително по-висок. Знам защо нашата статистика мери едва 3.9% ръст, обяснявал съм го, дълго е и скучно. А всеки нормален икономист ще види, че ръстът е над двойно по-висок! Къде да го види? Най-простият и сигурен източник е фискът. От януари до ноември фирмите са платили 8% повече данък върху печалбата, т.е. до края на годината ще станат 10% ръст, през декември винаги се внасят повече. Но по-пряка мярка за произведения продукт е косвеният данък - ДДС. За 11 месеца постъпленията от ДДС са се увеличили с 8.3%, на годишна база ръстът ще надхвърли 10%. Вярно, част от него се дължи на изпреварващия ръст на вноса, но ефектът обяснява между 0.5% до 0.75% от нарастването на ДДС. Общите данъчни приходи растат с 9.56% до ноември. Това е верният ръст, не са прогнози, отчети, таблици, извадки. Това са живи пари. Как обясняват евростатистиците фрапиращото разминаване между фактическия, платен фискален прираст над 10% и "измерения" ръст на БВП под 4%? Било "резултат от раздвижване на икономиката и предприетите мерки на НАП за излизане на сивия сектор на светло". 10% не е "раздвижване", а скок в пъти над прехваления германски "бум". Излизане "на светло" е по дефиниция ръст на БВП, а не липсата на ръст. Защо е този напън да се омаловажи продуктът на българската икономика. Толкова ли е трудно да се разбере, че това подценяване ни ограбва? Ние всички
губим пари от подценяването на резултата
на икономиката. Колкото е по-ефективна, по-бързо и стабилно растяща, толкова по-голям инвестиционен потенциал има тя (все едно за местни или за чужди инвестиции). Нарастват цените на инвестиционните имоти, с тях капитализацията, оценката на натрупаното богатство. Не само за инвестиции е важна оценката за ефективност - всеки предпочита партньор от страна с висок жизнен тонус, ръст, потенциал, даже за най-тривиална доставка. Разумният избягва страни, където стопанството работи зле, вяло, стагнира. Защото не знае дали партньорът от тази страна няма да изгърми и да съсипе плановете. В такава страна не влагат пари, защото правилно си мислят: те, местните, нищо не изкарват, аз ли да спечеля; само ще затъна в това блато. Поразяващо е
как не умеем да продаваме
дори действителния успех и всичко, с което превъзхождаме, явно при това, потенциалните конкуренти. Но и тук не сме единствени, стотици страни се провалят в този маркетинг, че и повече от нас. Знаете ли колко перспективен и печеливш е бизнесът в Танзания, Сенегал, Филипините, Тимор-Лесте; че световен шампион по ръст са Северните Мариански острови, че в Науру печелят пет пъти повече, отколкото в еврозоната? А в другите страни не знаят за нашия реален потенциал. За да сме конкурентоспособна нация в съвременния свят, ние трябва да се научим
как се разказват приказки за успех,
светът обича success stories. Първото правило: не можем да ги разкажем ние, разказвачът трябва да е достоверен, да е свой човек за слушателя. Венецианският шпионин Марко Поло е направил много повече за популяризиране на Азия от великия Кун Дзъ; белият човек дори не разбирал езика на Лао Кун. Ако бях бащата на нацията, още утре щях да обявя, че започваме страхотна, но много тайна реформа (няма нужда нищо да се прави, но трябва да се нарече реформа, скок, гръм, бум), щях да потърся световноизвестен, някой много агресивен икономически гуру. Има такива модни икономисти, трябва да е сладкодумен, гръмогласен, с връзки да пробутва приказките си по целия свят. Няма значение дали и колко разбира. Бих му плащал щедро, десетки милиони на месец ще са добре похарчени, ако убеди света, че България е най-великото място. И докара бизнес за стотици милиарди. Като помисля, г-н Доналд Тръмп беше идеалният кандидат. Обаче вече го избраха американците. За нас остава да търсим някой обещаващ гуру от същата порода. Има такива.
