Една година след въвеждане на новата образователна структура, скъсяваща основното образование, което вече приключва в седми клас, е време за равносметка. Доведоха ли промените до намаляване на отпадналите, или напротив? Колко от завършилите основни училища през 2017 г. са продължили средно образование, къде са концентрирани непродължаващите, защо не продължават и как може да бъде преодоляна негативната тенденция? На тези въпроси е посветен анализът на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе", излязъл наскоро. Представяме ви основните акценти от него.

...................

Анализът на "Амалипе" почива на предоставена от МОН информация само за учениците, завършващи основни училища, а не за всички завършващи основно образование ученици (в средни школа, както и в професионални и профилирани гимназии, които до юни м.г. обучаваха до осми клас). От организацията подчертават, че данните са условни. "Факт е тревожната тенденция много средни училища да записват "на книга" в осми клас ученици, които така и не стъпват в тях. Това се прави, за да сформират паралелки и да получат по-голям делегиран бюджет. Затова колкото и прецизни да са данните на МОН, не можем да сме докрай убедени в тяхната точност: една част от учениците, посочени като продължаващи в осми или девети клас, вероятно няма да стъпят в класните стаи, като никой не може да посочи със сигурност каква е тази част", посочват авторите Деян Колев и Теодора Крумова. Все пак данните очертават определени тенденции.



Хиляди ученици отпадат



след завършването на основно образование, превръщайки се в най-голямата група отпадащи или незаписани в училище. Общо 2763 деца от всички 42 221, получили диплома за основно образование в основни училища, не са записани в никакъв вид средно училище, което прави 6.33%. "По данни на НСИ от предходните години, напускащите училище в прогимназиален етап се движат между 3 и 4% годишно. От тази гледна точка 6.33% непродължаващи в първи гимназиален етап изглеждат стряскащо", коментират авторите. Данните показват, че след завършен 7-и клас не са продължили 4.56% от дипломираните ученици (1319 от 28 963 души), а след завършен 8-и клас отпадат 10.19% (1354 от 13 285 души). Причината за голямата процентна разлика се крие в това, че през предходните години две трети от седмокласниците продължаваха в професионални или профилирани гимназии. Основните училища изпълняваха и функцията да задържат в класните стаи и да образоват тези ученици, които не са мотивирани да продължат в средна степен. Законът за предучилищното и училищното образование "смъкна" с една година първия "изход" от системата. Вероятно много от тези 1319 ученици, които сега прекъснаха образованието си след 7-и клас, биха продължили в осми, ако училищата им предоставяха тази възможност", посочват от "Амалипе".



Наличието на средно училище



в съответното населено място влияе най-силно на записването в средно образование. Почти двойно по-висок е процентът на незаписаните в средна степен ученици, завършили основни училища, които са единствени в съответното населено място: 8.97% в сравнение с 5.03% от завършилите основни школа в градовете. Разликата е особено голяма сред завършващите седми клас: 7.46% от завършилите 7-и клас в основни училища в селата и малките градове не са се записали в средно училище, докато в градовете непродължаващите са едва 3.52%. След осми клас процентната разлика е по-малка, но броят непродължили деца е почти същият, като след седми клас. "Тази статистика потвърждава една от основните хипотези, която сме защитавали и в други статии: при част от по-консервативните и патриархалните общности физическата близост на училището е една от ключовите предпоставки за посещаемостта, а отсъствието на училище в населеното място по местоживеене води до отпадане/незаписване и ограничаване на достъпа до образование. Наличието на безплатен транспорт до училище в друго населено място може само частично да компенсира отсъствието на физическа близост", заключават авторите.



Формирането на обединени училища



е ефективно средство за намаляване до минимум на отпадането след 7-и клас. 55 основни училища се трансформираха в обединени (т.е. обучаващи ученици и в първи гимназиален етап, до 10-и клас) от учебната 2017/18 г. Повечето от тях са в села - 48, пет са в градове, а две са в столицата. Повечето са успели да формират паралелки в осми клас през септември 2017 г., част от тях - не. Данните показват, че средният процент на незаписаните в осми клас ученици, които са придобили основно образование след 7-и клас в настоящите 55 обединени училища, е едва 2.3% (24 от общо 1047 ученици). В голямата част тях - 43 обединени училища - няма нито един непродължил след 7-и клас. "Разбира се, част от учениците продължават в професионални гимназии, в СУ или в профилирани гимназии, като най-много са записани в 8-и клас в съответното обединено училище. Най-голям брой непродължили - 5-има ученици - има в обединеното училище в с. Зафирово, в което не е сформиран 8-и клас", отчитат авторите.

Училищата, чиито ученици продължават в средни училища по-рядко от средния процент за страната, са 341 от 1241 основни училища със завършили седмокласници. Учебните заведения със свръхконцентрация на непродължаващи (т.е. двойно по-висок процент от средния за страната) са 249 спрямо завършилите седмокласници и 189 спрямо завършилите осмокласници. Това означава, че на практика в 1/5 от училищата са концентрирани 4/5 от непродължаващите средно образование ученици. От "Амалипе" умишлено не съобщават кои са тези школа, тъй като това би могло да доведе до незаслуженото им стигматизиране. Ясно е обаче, че се забелязват два типа училища, в които има свръхконцентрация на отпадащи.

Единият вид са школата, които са единствени в населено място. Далеч не всички "селски" училища имат много непродължаващи, отбелязват авторите. Напротив, в 510 от общо 791 основни училища, които са в съответното село или малък град, всички ученици след 7-и клас продължават, а в 436 училища продължават всички завършили осмокласници. "Но в същото време са налице и училища, в които над 4/5 от завършилите основно образование не са записани в никакво средно училище. Като цяло в 192 основни училища, които са единствени в населено място, е налице процент на непродължаващи в средна степен ученици, който е двойно по-висок от средния за страната, т.е. налице е свръхконцентрация", посочват от "Амалипе".

Вторият тип училища са сегрегираните "ромски" училища - в ромските квартали в големите градове, а понякога и в по-малките, функционират училища, в които се обучават изцяло или почти изцяло ромски ученици. Обичайно броят на записаните в тях ученици е висок, както и броят на отпадналите. Голямата част от тези училища са със свръхконцентрация на непродължаващите средно образование.

Анализът показва, че от училищата със свръхконцентрация на непродължаващите средно образование преобладават чувствително основните училища, които са единствени в населено място: 192 от общо 249 училища със свръхконцентрация на непродължаващи след 7-и клас ученици и са ситуирани в села и малки градове, както и 230 от общо 313 училища, свръхконцентриращи непродължаващите след 8-и клас. От градските училища със свръхконцентрация на отпадащи категорично преобладават сегрегираните "ромски" училища. За тях няма официална информация: след 2009 г. МОН не събира информация на етнически принцип. Но от теренната информация за сегрегираните училища, която "Амалипе" имат, става ясно, че картата на градските училища със свръхконцентрация на непродължаващите средно образование съвпада в голяма степен със сегрегираните училища.

И все пак не е налице пълно съответствие: някои от големите квартални "ромски" училища успяват да насърчат своите ученици да продължат средно образование. Така например само 2-ма от завършилите основно образование в ОУ "Т. Каблешков" (София, квартал "Факултета") 107 ученици не са се записали в средни училища! Същото важи и за част от "сегрегираните" училища в по-малките градове. Налице е положителна тенденция в част от "ромските" училища учениците масово да продължават в средна степен. Това не отменя факта, че в друга част отпадането е също така масово, както и това, че повечето градски основни училища с непродължаващи ученици са сегрегирани, казват от организацията.

Анализът регистрира и сериозни



регионални диспропорции



В някои области процентът на завършилите образование, които не продължават в първи гимназиален етап, е 5-6 пъти по-висок от процента в други области. Показателно е, че тези диспропорции не са в пряка зависимост от икономическите и демографско-етническите характеристики. Например и в петте области в най-бедния регион - Северозападния - процентът на непродължаващите както след 7-и, така и след 8-и клас е значително по-нисък от средния за страната. При това в посочените области концентрацията на ромски ученици е висока.

Данните показват, че областите с най-висока концентрация/свръхконцентрация на непродължаващи са Сливен (не продължават 15.36% от завършилите 7-и клас и 28.40% от завършилите 8-и клас), Стара Загора, Пловдив, Силистра. С относително висока концентрация са също така Бургас, Добрич, Шумен и Ямбол. На обратния полюс с минимален процент на непродължилите са Враца (не продължават 1.74 % от завършилите 7-и клас и 3.39 % от завършилите 8-и клас), В. Търново, Перник, Благоевград, Плевен, Монтана и др. Абсолютен лидер е Смолян (не продължават 5-има ученици от завършилите 7-и клас, всички завършили 8-и клас са записани в средни училища).

----------------------------------------------

Възможни решения



От "Амалипе" смятат, че трябва да се предприемат комплексни мерки на национално ниво. Превръщането на основните училища, които са единствени в населено място, в обединени, т.е. обучаващи и в първи гимназиален етап, според организацията може да намали до минимум отпадащите в селските райони. "Наличието на десетки селски училища със свръхконцентрация на непродължаващи ученици е предпоставка за разширяване на броя на обединените училища. МОН следва да направи целенасочен анализ на местата, в които основните училища да се трансформират в обединени, и да подпомага този процес", е мнението на експертите. Друга сериозна задача е десегрегация на сегрегираните ромски училища в големите градове. От "Амалипе" смятат, че трансформирането на сегрегираните училища в ромските квартали в големите градове в обединени училища също би довело до намаляване на отпадащите, но би било стратегическа грешка. Първо, защото ще задълбочи сегрегацията в образованието на ромските деца, което е в разрез със стратегията за образователна интеграция. Второ, защото опитът показва, че и в сегрегираните училища в големите градове може да бъде постигнат минимален процент на непродължаващите в средно образование, но качеството в тях остава ниско. "Инвестицията в десегрегация, т.е. в мерки за стимулиране на обучението в етнически смесени училища след завършването на начален етап или на основно образование, е не само стратегически правилна, но и по-ефективна", смятат експертите. Според тях трябва да се предвиди и целенасочен ресурс за повишаване на обхвата и подобряване на качеството на образование в училищата с концентрация на отпаднали ученици (става дума за 20-28 % от училищата, в които процентът на непродължаващите е над средния или много над средния за страната). Подкрепата за тези училища следва да бъде на програмен принцип, т.е. за дейности. Сред препоръчаните мерки е създаването на национална програма за работа с родителите, както и разширяване на подкрепата на МОН за преодоляване на финансовите бариери пред обучаващите се в средни училища: например чрез безплатен транспорт от селата до избраната гимназия, безплатни учебници за най-бедните средношколци и др.