:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,823,281
Активни 131
Страници 10,444
За един ден 1,302,066
Минало непредсказуемо

За черния къшей хляб

Иван Илчев
Струва ми се, че можем да приемем за аксиома, че комай всеки смята, че трудът му е недооценен, а още в по-голяма степен невъзнаграден както би трябвало. Българинът сравнява своето заплащане с това на тези, които получават повече от него, за да дири тайни козни в едно или друго решение на това или онова правителство. Завижда на тези, които имат организацията и решимостта да наложат исканията си. Сравнява собственото си заплащане на труда с онова в съседните балкански страни, а и с това в Европа. С удоволствие премята в устата си двете или три хиляди евро, получавани от немския трудещ се, като често забравя, че облажаваният плаща редица данъци, такси и наеми, за които в България и въпрос не става.

Всъщност разликата в заплащането на положения труд идва още от късното Средновековие, когато в Западна Европа започва индустриалната революция, от която България "бащински" е отделена от политиката на Османската империя.

На Балканите средната надница е 7 г сребро на ден, докато в Испания и Франция е 10, а в развитата Великобритания близо два пъти по-висока - 13.

Повишаването на надниците започва през Кримската война от 1853-1856 г. Хилядни маси французи, сардинци и англичани се изсипват от корабите във Варна - гладни и жадни. Търговци със стръв към парата, които трудно правят разлика между законното и незаконното - както българи, гърци и турци, така и французи и англичани - поемат военните доставки и се надпреварват в стремежа си към по-големи печалби. Години по-късно варненци си припомнят с удоволствие годините, когато е трябвало само да се наведеш и да вдигнеш някоя пара от земята. Капиталът на търговската къща на установилия се в Цариград калоферец Христо Тъпчилещов се увеличава 2-3 пъти между годините 1854-1857 и след това още четири пъти, за да стане близо 5 млн. гроша.

Резкият скок в печалбите по време на войната е очевиден. Войната се отразява дори върху производството на розово масло. Българите с любопитство и завист гледат чужденците и се стремят да им подражават - от начина на говорене до начина на обличане. За съжаление и в някои от навиците им. Неслучайно през тези години вестниците се изпъстрят с реклами на лекарства против венерически болести. Така през седмото десетилетие на века западноевропейците с удивление отбелязват заможните български села и градчета и прилично облечените - често в някакъв меланж от традиционно облекло и френска мода - граждани.

И все пак трудно е да се установи доколко са се повишили реалните доходи на българите през тези години. Основателите на първите предприятия от фабричен тип у нас сами здравата работят, но и здравата експлоатират надничарите си.



Нормата на печалба при собствениците



на гайтанджийски работилници се движи между 70 и 100%.

Към средата на века в сливенската фабрика, ръководена от Д. Желязков, майсторите тъкачи изкарват по 5-6 гроша дневно, жените - 3-4 гроша, а децата - 2-2.5 гроша. Във фабриката на Гюмюшгердан работниците получават между 300 и 750 гроша годишно. По същото време млад майстор в Габрово "изчуква" 4-5 хил. гроша (40-50 лири), а средният годишен доход на търговците от Анхиало е малко над 6 хил.

Обикновено жалим интелигенцията. Пък и тя самата велеречиво и горчиво се оплаква от мизерията си в спомени и писма. Та и затова имаме повече сведения за хала й.

Повечето учители не получават достатъчно възнаграждение за труда си. Пословично бедни са, та за мнозина допълнителният занаят е необходимост, за да нахранят гърлата на обикновено многобройните си семейства. Затова обичайна фигура за епохата е седналият кръстатом пред учениците си абаджия, който хем ги учи, хем върши домашната си работа и не изпуска от ръка якия аршин, с който "убеждава" немирниците да внимават. По един грош на ученик годишно получава учителят в Добрич през 1836 г. А и по един "пош" (пешкир) или чорапи, когато възпитаникът му преминава от една книга към друга.

П.Р. Славейков си спомня, че селските чорбаджии искали да му назначат като учител плата, по-малка от тази на говедаря, щото той тичал след говедата и в дъжд, и в пек, а учителят си седял на сушина. Ботьо Петков пък, бащата на Христо Ботев, се жали, че когато попитал с кой еснаф да отиде на манастир на празника на Калофер, отговорили му: ...телчарити, говедарити, камзамалити и учителити са един еснаф, съберете се, та идете на монастиря. Докаченият даскал, който съвсем не бе без самочувствие, напусна работата си.

Нека спомена и поета и учителя Никола Козлев, автор на поемата "Черен арап и хайдут Сидер". Той цял живот не успява да се измъкне от безнадеждната си сиромашия. Като учител в Лясковец среща упоритата съпротива на съгражданите си, когато иска да въведе звучната метода на обучение и да накара учениците си да седят на чинове вместо рогозки. Скритом е принуден да наеме двама дюлгери, които да изработят невижданите дотогава пособия, храни ги с хляб, откраднат не от неговия залък, щото той самият пребивава в оскъдица, но с откраднат от роднини и съседи. "С тях съм ги носил и ковал в училището с озъртание и ослушвание на вси страни, за да не чуе или види някой, особено от поповете", припомня си той след години.

Но това е положението на учителите, чийто набор от знания е ограничен и не надвишава много този на учениците им. Тези, които имат добро образование и добро положение в обществото, припечелват доста по-добре. Трима от учителите с висше образование в габровското училище получават годишна заплата от 114 лири (доход, близо два пъти по-висок от този на търговците в Анхиало), останалите - по 60 лири, а учителките - между 25 и 40. Доходите на учителите в класните училища през 70-те години са между 3 и 9 хил. гроша, но най-голямата част се върти около 5 хил. гроша годишно. Към 10 хил. гроша получава един началник-гара.

Имаше изключения на добре платени преподаватели, макар и редки. Платата на даскал Ботьо Петков стигаше до 13 000 гроша годишно, но на плещите му тегнеха съпруга и девет деца. Някои най-известни преподаватели могат да стигнат дори до петнайсетина хиляди. Подобна сума получаваше Драган Цанков като главен учител на Русенското училище.

Големият проблем бе, че приходите не бяха редовни. Учителите бяха назначавани наново всяка есен и ако влезеха в конфликт с училищното настоятелство, можеха да се облещят пред една студена и оскъдна зима.



"Уговориха майстор Рафаил да направи иконостас заедно с царските двери, владишки трон и амвон за новата църква.

- Кази сега да цуем ти какво искас - рече наместникът.

- Сичко ще бъде от орехово дърво - започна майстор Рафаил Клинче. - Ще ми посочите един добър дърводелец за по-грубата работа... Ако не ми харесате работата, ще струпам сичко накуп и ще го запаля, огън да го гори. Но аз нищо нема да ви покажа, докато сам не го харесам. То се познава кое е за пред люде и кое не е.

- Колко искас за тая работа, майсторе? - попита наместникът.

- Петдесет хиляди гроша.

- О, о! Що е това! - зачуха се гласове.

- Не продавам кон или вол. Не съм джамбазин! - каза сърдито майстор Рафаил Клинче и стана."

Д. Талев. "Железният светилник"



През десетилетията след излизането на Гюлханския хатишериф, когато българите вече можеха не само да ремонтират старите, но и да строят нови църкви,



рязко нарасна търсенето на живописци



и те се превърнаха в една от добре платените социални групи на епохата. Хора като Станислав Доспевски, като Захари Зограф, като Христо Цокев, учили и в чужбина, можеха да разчитат на сравнително високо заплащане на труда си.

Къщата на Станислав Доспевски в Пазарджик - сега музей на художника - разбира се, изцяло реставрирана - показва, че традиционната представа за мизерстващи живописци невинаги е вярна.

И тъй като не всеки имаше пари да поръча икона, популярен заместител, а и свидетелство за това, че българинът търсеше красивото, станаха литографиите. Литографии се купуваха от манастирите. Светски литографии, най-вече с патриотично съдържание, украсяваха стените на читалища, училища, частни домове, дори и на кръчми.

Те се превърнаха в немного сигурен, но все пак източник на доход за няколко художници. Най-известни бяха творбите на Николай Павлович с идеализираните образи на средновековни владетели и на поляка Хенрих Дембицки, който работеше в тясно сътрудничество с националните революционери. Литографиите на Павлович "Симеон Велики влиза в Цариград" или "Сладко е да умре човек за отечеството си", или "Сражението на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа" палеха въображението и патриотизма. Разбира се, трудно можеше да се очаква българин да си окачи последната спомената литография в дома си в Търново или Русе - тя бе популярна по-скоро сред нашата емиграция.

Големи ли са сумите, които споменаваме дотук, и достатъчни ли са за нормален живот през Възраждането?

Да се разпусне човек с тези пари едва ли би могъл. Да не забравяме обаче, че никоя от поменатите по-горе категории не зависеше само от вземаната плата. Гражданинът не бе скъсал и още дълго нямаше да скъса връзките си със земеделието. Трудно би се намерил някой, който да не притежава лозе (пък и качеството на собственото домашно вино винаги е предмет на мъжка хвалба), бахча, овощна градина. Нямаше на практика дом, в чийто двор да не кудкудякат кокошки, да не грухтят прасета, да не крякат патки или да не клокат мисирки. (Дори десетилетия по-късно видният историк Васил Златарски, който живееше на 200-300 м от мястото, където щеше да се издигне сградата на Софийския университет, не пропускаше в писмата си до благоверната си от Санкт Петербург, където беше на специализация, да се заинтересува що чинят кокошките му, които риеха в двора на къщата му.)

От друга страна, и животът не бе твърде скъп - особено в сравнение с идните десетилетия.

Цената на захарта на едро бе 6 гроша за ока, на кафето - 14 гроша, на маслото - 14-15, на ориза - 2-3, на сапуна - 5-6, на пастърмата - 3, и - замри, съвременнико! - на суджуците - 4 гроша.

От друга страна, ако интелигентът искаше да поддържа интелектуалното си ниво, трябваше да е готов да прави извънредни разходи. Книгите не бяха евтини. Та понякога двама-трима приятели обединяваха усилията си да купят една книга. Не бяха евтини и вестниците, а тъкмо в тези години българинът свикваше да се обляга на тях в знанията си за света.

През 1858 г. абонаментът за "Цариградски вестник" достигаше 120 гроша годишно. Или една учителка трябваше да отдели половинмесечната си заплата за удоволствието да го получава вкъщи.

Това, което правеше впечатление на чужденците, бе относителната социална еднородност на българското общество. Богаташите сред българите бяха кът. До Освобождението само четирима натрупаха капитал над един млн. гроша. Двама от тях се разориха по време на войната.

Какво стана след Освобождението, ще видим следващата седмица.

 Надници за средноквалифициран труд през ХVIII в. за ден (г сребро)
 Годишна печалба на търновския търговец Х. Пенчо х. Стоянов (грошове); Занимава се предимно с кюркчийство – покупка и обработка на кожи, направа на кожени изделия. Резкият скок в печалбите по време на войната е очевиден.
 Къщата на Станислав Доспевски в Пазарджик – сега музей на художника – разбира се, изцяло реставрирана - показва, че традиционната представа за мизерстващи живописци невинаги е вярна.
 Николай Павлович, "Цар Симеон Велики влиза в Цариград", литография
15
4177
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
14 Януари 2018 20:00
Във фабриката на Гюмюшгердан работниците получават между 300 и 750 гроша годишно. По същото време млад майстор в Габрово "изчуква" 4-5 хил. гроша (40-50 лири), а средният годишен доход на търговците от Анхиало е малко над 6 хил.

Секиму своето...
14 Януари 2018 22:03
Поздравления!
С нетърпение ще очаквам продължението.

Ето малко и от мен по темата:

БВП на България, по години
в млрд. международни долари Гири-Хамиш 1990 г.
1870 - 2,17
1900 - 4,89
1913 - 7,24
1916 - 6,62
1924 - 4,98
1933 - 9,01
1935 - 7,93
1939 - 10,6
1945 - 7,47

БВП за 1870 г. е за население 2,5 милиона, тоест Княжеството
Важен е показателят БВП на глава от населението
870 долара 1990 година
Съгласно този източник
https://www.measuringworth.com/uscompare/result.php?year_source=1870&amount=870&year_result=1990
870 долара 1990 = 72 долара 1870

Колко е бил 1 долар спрямо 1 турска лира?

Ще Ви бъда много задължен, ако посочите сравнение.

Някои данни за заплати и цени в САЩ през 1870-те годдини
Большая часть профессий требовала 60-часовой рабочей недели, где платили от $1,60 (пожарному в Массачусетсе) до $4,64 в день (стеклодув в Нью-Джерси).
Шейный платок стоил $0,10
Дюжина пар джинсов от Levi Strauss стоили $13,50 (1874 г.)
Пара туфель стоила $0,98 (1875 г.)
Костюм стоил $10,00 (1875 г.)
Билет в оперу стоил $1 (Сан-Франциско, 1875 г.)
Фунт кофе стоил $0,25


14 Януари 2018 23:06
Глупаво е в началото на XXI век да придиряш на хората, че искат достойно заплащане. Да ги упрекваш, че сравняват заплати и цени в двускоростна Европа. Или пък да твърдиш, че производителността на труда зависи от трудещия се и той сам трябва да се сърди на себе си.
А по повод грошовете:
https://liternet.bg/publish2/chudomir/razkazi/urok.htm
14 Януари 2018 23:23
Гражданинът не бе скъсал и още дълго нямаше да скъса връзките си със земеделието.


Той и досега не ги е скъсал.
И това е загадката за оцеляването на българина.
След всичките социални инженерства, които му се струпаха на главата - от правешки социализъм до мутродемокрация.
Затова и феноменът гражданите си отиват през уикенда на село още дълго ще е масово явление...

.......................................................
http://www.drago.info/
14 Януари 2018 23:35
Щом се оцелява , какво лошо има
2008-ма година когато започна кризата в Щатите , във Ванкувър Британска Колумбия Канада , кметството разреши на всяко семейство което има двор
да отглежда до 10 десет кокошки , още е в сила .
14 Януари 2018 23:48
кметството разреши на всяко семейство което има двор
да отглежда до 10 десет кокошки


Ах, колко демократично, ах, ах! Направо "уау". Дори по соца никой не забраняваше на семействата да отглеждат каквото и колкото намерят за добре в дворовете си - било кокошки, било домати.


Проф. Илчев, струва ми се, че не би било зле да се спрете по-подробно на покупателната способност на грошовете и лирите, както и какви данъци са се плащали върху доходите, за да е пълна представата.
И да си оправите времената, че на места читателят остава с впечатление, че сте пряк свидетел на събития отпреди един-два века.


14 Януари 2018 23:56
кметството разреши на всяко семейство което има двор
да отглежда до 10 десет кокошки , още е в сила
А преди това е било забранено?
15 Януари 2018 03:42
Баба ми отглеждаше в двора на виличката си козичка (заради мен, поради здравните ми проблеми), зайци и кокошки, отделно садеше домати, чушки, картофи, ягоди и малини и имаше няколко овошки - ябълки, череши, сливи, смоокиня, мушмула, дюли, две орехови дървета. Туй - в разгара на соца.
15 Януари 2018 06:51
Заплатите са си заплати, обаче има един фактор далеч по-съществен - ето го:
For years, many Greeks puzzled over what neoliberals mean when they describe contemporary Greece as "the last Soviet Republic in Europe". Thanks to the IMF, we now know.
Percentages of privately owned homes not under mortgage or loan:
Romania 95,6%
FYROM 89,4%
Croatia 85,1%
Lithuania 81,3%
Serbia 80,2%
Bulgaria 79,5%
Slovakia 77,9%
Poland 72,8%
Slovenia 65,4%
Greece 61%
Malta 60,3%
Czech 59,8%
Cyprus 52,9%
Italy 51,1%
Spain 47%
Portugal 38,3%
Ireland 36,3%
France 33%
Luxembourg 30,4%
Finland 30,3%
Austria 30%
Belgium 29%
UK 27,5%
Germany 25,6%
Norway 20,9%
Denmark 14,1%
Netherlands 7,7%
Sweden 7,1%
Switzerland 4,5%
Privately owned homes not tied to bank debt inhibit primitive accumulation. They do not allow the working class to confront capital naked, "free" of any protection, any impediment from accepting breadcrumbs for wages on pain of dying from the cold on a park bench. These obstacles keep worker wages higher than labor productivity justifies. Seizing homes is thus a necessary step toward increasing the mass of the absolutely immiserated and thus pushing wages further down. And a left government is perfect for the job.

Любопитничко, нали
15 Януари 2018 06:57
Е затуй ще санират до дупка, а овцете сами ще се тикат в кошарата, даже ще се избиват коя първа да се набута, за да сложат, като му дойде времето, ножа на овчата шия.
15 Януари 2018 09:58
За да спрат да броят парите в чуждия портфейл, българите трябва да живеят в социална държава. Защото сега и бедни, и богати живеят зле. Всички дишат мръсен въздух. Всички ходят по мръсни улици, пълни с дупки. Всички изхвърлят смет в преливащи кофи. Социална държава, която дава възможности за успех на своите граждани. Бългрия е малка държава с все по-малко население. И огромно чувство за липса на справедливост.
15 Януари 2018 10:01
Не е само чувство, реалност е уви, Онда
15 Януари 2018 12:32
Всички дишат мръсен въздух.

И как са се справили другите държави с мръсния въздух в големите градове? С ограничения за движението на автомобили и високи данъци, плащани от притежателите им. Особено високи са данъците за стари коли.
Ха сега си представете такава мярка да се въведе в София и другите големи градове. Веднага всички ще ревнат в хор, че им ограничавали правата. В България забраните са за да се нарушават, както например забраната за пушене. Всеки иска да си кара трошката независимо че пуши и замърсява въздуха.
А и най-страстните пушачи най-много се оплакват от мръсния въздух?!
15 Януари 2018 16:38
Автора на статията изкривява реалността , намеквайки че от 681г. до ден днешен
е нормално средностатистическия български гражданин да бъде беден.
На първо място този хуманоид следва да си хвърли титлата "професор" в най-близкия
контейнер! Не по маловажен е въпроса кой допуска и налага масовата поява на статии с подобно
съдържание в медиите...Следва да допълним:
Не точно-уважаеми Илчев, ако вашия потенциал е колкото за един ниско платен общ работник,
моля не забравяйте че ние по-надарените няма да бъдем бедни роби.
15 Януари 2018 19:59
AzUrAL
15 Януари 2018 16:38
Автора на статията изкривява реалността , намеквайки че от 681г. до ден днешен
е нормално средностатистическия български гражданин да бъде беден.
На първо място този хуманоид следва да си хвърли титлата "професор" в най-близкия
контейнер! Не по маловажен е въпроса кой допуска и налага масовата поява на статии с подобно
съдържание в медиите...Следва да допълним:
Не точно-уважаеми Илчев, ако вашия потенциал е колкото за един ниско платен общ работник,
моля не забравяйте че ние по-надарените няма да бъдем бедни роби.

Драги!
Моля те да отговориш на два въпроса:
1. Имаш девет грешки в написаното. Можеш ли да ги намериш?
2. В текста на уважаемия доктор (сигурен съм, че ти не си; имам предвид професор Илчев) има едно малко несъответствие. Можеш ли да го посочиш?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД