Даниел Канеман, който спечели Нобелова награда за икономика за промяната на разбирането ни за човешката мотивация, веднъж заяви: "Никой никога не трябва да взима решение заради число. Трябва да има някаква история". Това се отнася както за държавите, така и за отделните хора. Държавите винаги се ориентират по по-голяма международна история. Каква обаче е днешната глобална история?

В продължение на десетилетия важна част в световната картина заемаше идеята за Студената война. Почти всяка държава действаше или реагираше в условията на идеологическа, политическа и военна битка. След това дойде 1989 г. и рухването на комунизма. В следващите 20 и няколко години отварянето на света - глобализацията - се превърна в доминираща тенденция. Държавите се бореха да се превърнат в атрактивни нови пазари, а западният демократичен капитализъм изглеждаше неизбежен, като за това принос имаха властта и престижът на САЩ. Атентатите от 11 септември 2001 г. бяха внезапен удар, който имаше негативно въздействие върху тази картина и за кратко дори изглеждаше, че ислямският тероризъм определя хода на историята. Тероризмът



обаче се оказа много слаб и с ограничена сила,



за да бъде голяма глобална история.

И какво стана сега? Основната тенденция днес е намаляването на американското влияние. Не упадъкът на американската мощ - страната остава на позициите си в икономическо и военно отношение, - но намаляват желанието и възможностите й да използва тази сила, за да формира света. Администрацията има намерение да ликвидира великите постижения на САЩ, както се случва със Световната търговска организация, или просто не се интересува от това да определя глобалния дневен ред. Доналд Тръмп ще бъде първият президент от около век насам, чиято първа година в Белия дом приключва, без да е бил домакин на нито една държавна вечеря в чест на чуждестранен лидер.

Преди дни германският външен министър Зигмар Габриел обяви, че "най-важните промени, засягащи западния свят, а и света като цяло", се дължат на "оттеглянето на САЩ при управлението на Тръмп от ролята на надежден гарант за многостранност". Според него тази промяна "ускорява трансформирането на глобалния мир... и се увеличава рискът от търговски войни, надпревара във въоръжаването и военни конфликти".

Габриел смята, че в тази ситуация Европа е изправена пред ситуация, която почти поставя на карта съществуването й. От края на Втората световна война "Европа беше американски проект, определено замислен в интерес на САЩ. Настоящата американска администрация приема Европа много по-сдържано, възприемайки предишните партньори като конкуренти и понякога дори като икономически опоненти". Той настоява



Европа да вземе съдбата в собствените си ръце



и да раздели външната си политика от тази на САЩ.

Спомнете си и речта, произнесена през юни от външния министър на Канада Синтия Фрийленд, в която тя благодари на САЩ за това, че в продължение на 70 години са осъществявали управлението на международната система. Фрийленд решително обяви, че при администрацията на Тръмп е настъпил краят на американското лидерство над тази система.

Китайският президент Си Цзинпин произнесе реч на ХIХ конгрес на комунистическата партия през октомври, в която призна тези нови реалности. "Международните позиции на Китай се увеличиха както никога досега", отбеляза той. Страната "проправя



нов път за други развиващи се държави, за да се модернизират"



Си обяви "нова ера... в която Китай излиза на преден план и има по-голям принос за човечеството". В предишни свои речи той смело заявяваше, че Китай ще стане новият гарант на глобалния търговски ред.

Това е глобалната история на нашето време. Страната, която създаде, поддържаше и контролираше съществуващата международна система, се оттегля в изолация, като се грижи само за себе си и за собствените си интереси. Европа - другият голям поддръжник и защитник на открития и основаващ се на правила свят - пък не е в състояние да действа решително на световната сцена с ясна визия или цел, тъй като си остава обсебена от съдбата на собствения си континентален проект. За да запълнят този вакуум, много по-малки и нелиберални държави - Турция, Русия, Иран, Саудитска Арабия - излизат на преден план и заемат водещи позиции в своите региони. В действителност само Китай има необходимите средства и стратегическа сила, които ще определят каква ще бъде следващата глава от историята на нашето време.

Преди десетилетие описах "постамериканския свят", който се появява не заради упадъка на САЩ, а заради "подема на останалите". Този свят наистина започва да се заражда, тъй като другите страни просперират. Промените рязко се ускориха от безразсъдните и опасни решения на администрацията на Тръмп, който се отказва от глобалното влияние на САЩ - нещо, което трябваше да се изгражда повече от 70 години. Президентът може да напише в "Туитър": "Тъжно!".