Цифровизацията, за която до есента на 2013 г. бяха пръснати около 90 милиона лева на данъкоплатците и още няколкостотин милиона лева, отпуснати от КТБ на инвеститорите, не оправда очакванията. Най-малко 300 000 души у нас продължават да нямат достъп до ефирна телевизия, показват сметки на "Сега" по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Реалният брой е по-голям.

Преди пет години аналоговият телевизионен сигнал беше изключен, а дигиталното разпространение на ефирна телевизия беше една от големите интриги в държавата - заради големите пари, които бяха заделени за кампанията и декодерите. Рекламният клип



"Ама как бе, младеж, как да го свържа?"



беше емблема на харченето на бюджетни пари без никаква полза за потребителите. "Кабелът на телевизията - от едната страна, кабелът на антената - от другата, това е" - отговаряше младежът.

С пълно право България може да се нарече държавата с най-провалена цифровизация. Основната идея уж беше да се даде социална услуга на хора в затруднено положение и на жители в отдалечени райони и да им се осигури безплатно правото на информация. Усилията в тази посока обаче спряха, когато свършиха и фондовете за финансиране на процеса. През 2013 г. правителството "Орешарски" похарчи около 70 млн. лв. за купуване на декодери за социално слаби. Част от обществените поръчки бяха спечелени на по-високи цени, отколкото декодерите струваха на дребно в магазините. Освен това бяха пръснати и 17.5 млн. лв. за разяснителна кампания за старта на цифровизацията, от която никой нищо не разбра.

През 2009/2010 г. два от конкурсите за изграждането на мултиплексите бяха спечелени от фирмите "Нуртс Диджитъл" и "Фърст диджитал", свързвани с банкера Цветан Василев. Самият той се обяви за консултант на офшорните собственици на "Нуртс". Финансирането за мултиплексите дойде от фалиралата КТБ, като по различни данни изграждането им е струвало над 300 млн. лв. на инвеститорите.

Непрозрачните сделки бяха скандал по онова време, защото очакванията бяха, че след изключването на аналоговия сигнал радиата и телевизиите ще се втурнат да сключват договори за излъчване с мултиплексите. На практика не се получи така. Интерес проявиха единствено националните медии - БНТ, БНТ2, БНТ HD, bTV, Нова телевизия, "България он еър" и още няколко програми, а останалите предпочетоха да се разпространяват по сателит и кабел. След това дойде фалитът на КТБ, бягството на Василев в Белград и съдебните битки за жизнеспособните бизнеси, финансирани с пари от КТБ.



Действащият в момента мултиплекс "Нуртс диджитъл"



е собственост на "Виваком". От края на 2016 г. програмите на БНТ започнаха да се излъчват от мултиплекса за комерсиалните телевизии на "Нуртс диджитъл". Компанията притежава и собствена платформа за разпространение на платени програми по сателит. На нейния сайт липсва информация какво е покритието на мрежата и кои са териториите, до които тя не достига. През седмицата от фирмата лаконично отговориха, че изпълнява всичките си задължения съгласно лиценза. Това обаче е трудно да се провери.

В специализираните форуми продължават да се четат оплаквания на хора от погранични и други райони, че до тях не стига сигнал, както и молби за съвет как да настроят приемниците си и декодерите по-добре. През януари на страницата на един от най-популярните сайтове за телекомуникации се появиха няколко сигнала от зрители, които постоянно или в определени дни не могат да гледат ефирна телевизия.

От Комисията за регулиране на съобщенията отговориха на "Сега", че за цялата 2017 г. жалбите при тях за същия проблем са 20 за цялата страна. "Половината от жалбите се отнасят до технически проблеми - дефектирали устройства, неправилно поставени приемни антени или липса на подходящи антени. Потребителите трябва да имат предвид, че в малките населени места антените трябва да се намират поне на 10 м височина", пише в отговора.

Известно е, че затруднения с приемането на сигнала има преди всичко в отдалечени и труднодостъпни райони и махали, както и по границите, където не достига не само телевизия, но и интернет. Много от хората в тези места не са наясно с правата си и дори не знаят, че по закон има орган, към който могат да се обърнат.



Горещата някога тема явно вече не е интересна на институциите



КРС съобщава, че огромен брой хора нямат достъп до ефирна телевизия, но явно нехае за проблема.

По закон собствениците на мултиплексите, които излъчват ефирните телевизии от 2013 г., не са длъжни да осигурят сигнал на сто процента от населението. "Комисията следи за спазване на условията на издадените от нея разрешения, но въпреки високия процент покритие по население (96.2%), който се осигурява от мрежата за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, има населени места/части от населени места, за които не е осигурено покритие с цифров телевизионен сигнал", казват от КРС.

Прави впечатление, че информацията на нейния сайт е доста неточна. Там се посочва, че към днешна дата у нас действат два национални мултиплекса. Този на фирма "Нуртс Диджитъл" не достига до две трети от жителите на села край Стражица и Елена, в Тетевенско, Кърджалийско и край Мадан, до половината от населението в села край Якоруда и в Русенско и до една трета от жителите на села в Ардинско, Бобовдолско, Самоковско, край Твърдица, Враца и т.н.

Според данните на КРС вторият мултиплекс, който е собственост на фирма "Фърст диджитал", не покривал голяма част от същите райони - Якоруда, Златоград, Стражица, Ардино, Тетевен и т.н. Всъщност през юни 2017 г. лицензът на "Фърст Диджитъл" за излъчване на обществени телевизии бе отнет заради "системно" неплащане на държавни такси.



БЕЗ ПОКРИТИЕ

В годишните отчетни доклади на КРС, които се одобряват от Народното събрание, темата за цифровизацията присъства все по-рядко, а проблемът с покритието изобщо не се засяга. Така на депутатите се спестява напомнянето, че ефирният сигнал все още не е достъпен в различни части от страната. В последния доклад на КРС за 2016 г. липсва какъвто и да е анализ за състоянието на ефирната цифрова телевизия. Вместо това по традиция комисията надълго и нашироко се занимава с пазарите на кабелни и сателитни програми, на интернет и с GSM операторите. В продължение на близо 10 г. председател на КРС бе Веселин Божков, а от 15 януари той е заменен от бившия шеф на Държавната агенция за електронно управление Росен Желязков.