Българското правителство най-сетне намери "формулата" как да се справи с проблемите на най-бедния регион в страната и в целия Европейски съюз. Плановете за прекрояване на картата са в стила на една уж отдавна отминала епоха - да го няма. Или по-точно да се слее с други региони, част от тях по-развити, и така да се заличат различията - и в население, и в принос към националната икономика.

Намеренията на управляващите бяха оповестени дни след като от Северозапада дойде обявената за екзотична идея регионът да се отцепи от България и да се присъедини към Румъния, където корупцията е в по-поносими дози. И само ден преди жителите на градовете и селата в този забравен край на Родината да излязат на безпрецедентен протест, при който блокираха за около пет часа главния път от София за Видин. Те настояваха за бързо решение да се гради магистрала от шумно рекламирания втори мост на Дунав към метрополията София. И да се задействат плановете за тунел под прохода Петрохан, които са обрасли с повече от вековна брада от добри намерения.

Жителите на региона се събудиха и, по всичко личи, отказват повече да са втора ръка. Едва ли някой може да изброи дългата върволица от правителства, сред тях и три на ГЕРБ, които обещаваха специални мерки за региона. Най-амбициозното предложение бе представено в края на 2015 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), ръководено тогава от днешния министър за европредседателството Лиляна Павлова. Наричаше се "Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони".



Впечатляващото четиво от 270 страници не бе последвано от нищо



Обхватът на програмата бе огромен - изоставащите региони, включени в нея, заемат 53.7% от територията на страната, в тях обаче живеят едва 29% от жителите на държавата ни. Основните изводи - населението застарява, а регионите се обезлюдяват. Транспортната инфраструктура, дори да я има, е по-скоро в отчайващо състояние. Проблеми има както с водоснабдяването, така и с канализацията. Да говорим за пречистване на отпадни води, е по-скоро изключение. Образователната система е напълно неадекватна, ако изобщо има кой да влезе в училищата. Населените места със затихващи функции са преобладаващи.

Програмата предлагаше да се осигурят стипендии на младежи за висше и за средно специализирано образование при ангажимент да се върнат поне за 10 г. по родните си места. И още - субсидия от 50% върху лихвите по инвестиционни кредити, както и възможност за евтино наемане на терени и сгради в индустриални паркове и зони. Разписано бе осигуряване на жилища за евентуални кандидати специалисти. Но по тогавашните сметки ставаше дума за около 1000 души в Северозапада, 500 в Родопския регион и 200 - в Странджа-Сакар...

Да се пита дали тази програма е проработила, е безсмислено. Не е, защото нямаше връзка с реалността. Защото беше пълна с добри пожелания, но не бяха осигурени нужните огромни финансови ресурси. Единственото изключение е, че в сегашния програмен период беше заложено да се дават бонус точки за проекти, кандидатстващи за еврофондове, ако са за някой от включените в програмата бедни райони. За реален ефект от бонусите досега не сме чули.

Ако съдим по новите идеи на сегашния регионален министър Николай Нанков,



тоталният управленски провал ще бъде заличен статистически



Нанков разкри, че са разработени три варианта за ново деление на България за целите на усвояването на евросредствата. Става дума за така наречените райони на планиране. Най-забележителното е, че във всеки от вариантите изостаналият Северозапад, включващ трите области Видин, Монтана и Враца, се "пришива" към други, по-успешни в развитието си региони. В първия вариант пришиването е към Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. Това е и единственият вариант, в който се запазва терминът "Северозападен". Доколко в Габрово и Велико Търново ще се възприемат като жители на "Северозапада", е друг въпрос. Къде ще е центърът на тази структура - тепърва ще се обсъжда. Вторият вариант е "речен" - той събира трите изоставащи области с Търговище, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра. Третият вариант е изцяло "западен" - днешният Северозапад се съчетава със Софийска област, Перник, Кюстендил и Благоевград.

Формално целта на упражнението е да се отговори на европейските критерии за населението в така наречените региони за планиране - не по-малко от 800 000 и не повече от 3 милиона души. И така да се планират и осигурят необходимите за всеки регион пари от еврофондовете и други инвестиции.

Цялата тази стъкмистика обаче всъщност е доста далеч от истинските проблеми във всяка една област. Колкото до Северозапада, те са пределно ясни. Това е регионът, където населението намалява най-бързо. През 2016 г. по данни на националната статистика, цитирани от money.bg., там са произведени едва 6.225 млpд. лв. от БВП на страната, който е 94.130 млрд. лв. Haй-злe ce пpeдcтaвя Bидин, къдeтo пpoизвeдeнитe cтoки и ycлyги ca за 576 млн. лв.

Патосът около откриването на втория мост над Дунав се оказа фалшив. Нищо положително за бизнеса не се случи. Само се увеличи тежкотоварният трафик, който пък преминава директно през много населени места.

Но и протестът с искане за магистрала е обречен. Може и да се говори за стратегия за Северозапада,



но не се говори за нормални пътища там в скоро време



Миналия петък, ден преди протестите, може би в поредната пиар акция шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" инж. Дончо Атанасов обеща във Видин на среща с областната управа да започне предпроектно проучване за тунел под Петрохан. И допълни, че са открити обществени поръчки за около 52 км от пътя от София до Видин. Обеща дори да се оправи съсипаният от свлачище път от Кула към Сърбия. Шефът на агенцията не спомена, че исканията на протестиращите от региона няма да бъдат изпълнени вероятно поне в идното десетилетие, че и повече. Просто този район не е приоритет на управляващите. Приоритет е магистрала "Хемус" и парите от бюджета, които могат да бъдат заделени, ще отидат там. Еврофинансиране за пътища извън "Струма" в този програмен период няма.

Фактът, че жители на Северозапада се събудиха, показва, че там още има хора, които не искат да приемат да са втора ръка. В един от телевизионните репортажи около искането за тунел под Петрохан една от протестиращите от Берковица простичко обясни защо го искат: "Така децата ще могат да ходят на работа в София, вместо да се изселват". Съжалявам, това време е твърде далеч.