|
| ---- |
В основата на проекта стои софиянецът Стефан Димитров, предприемач в сферата на транспорта и логистиката. Преди една година заедно с Николай Лучев, съмишленик, с когото се срещат в социалната мрежа, започват да търсят информация в нета - как другите големи градове в света са решили проблема, единият пуска търсачка на английски, другият на немски.
"Живея в центъра, а под прозорците ни има магазинче за алкохол и цигари. Всеки ден виждам как в най-големия автомобилен трафик 15-ина буса спират на улицата, за да го заредят, но през това време нито един от тях не изключва двигателя си. Градът е
място за споделено живеене,
ако можеш сам да избираш каква храна да сложиш на масата си, не можеш да подбереш въздуха, който ти и децата ти да дишате", казва Стефан Димитров, който сам за себе си е взел отговорно решение спрямо околната среда. Шофира електроавтомобил, а камионите, с които работи фирмата, са с най-високи стандарти за емисии.
Преди да се появи проектът AirBG.Info, Стефан си дава сметка, че през последните пет-шест години по первазите на стотици софийски домове са закачени безжични датчици Netatmo, чрез които човек може да следи климатичните условия по смартфона си - хората са все по-чувствителни към случващото се със средата, в която живеем, и осъзнават как това се отразява на децата им. С Николай Лучев откриват, че Япония има подобна мрежа от датчици, отчитащи не само чистотата на въздуха, но и нивото на радиация. Но най-много им допада гражданският проект на Щутгарт, един от градовете в топкласацията на континента по мръсен въздух - проблем, с чието радикално решение властите все не се заемат. Тогава гражданите сами започват да търсят начини за осветляването му. Така се появява проектът Luftdaten.info, който днес работи в 26 страни от света, сред тях и България. Родните ентусиасти създават и "Фейсбук" групата "За чист въздух в София", форум, в който ежедневно кипят дискусии за това какво дишат жителите и гостите на столицата и се търсят варианти за решение на проблема, както и уебстраницата на проекта - AirBG.info.
Производител на сензора за качеството на въздуха SDS 011 е китайска фабрика. Прахоброячът обаче пристига у нас от Германия, идва на части, а всеки от т.нар. осиновители на станции може да си сглоби устройството сам. С помощта на доброволци - дизайнери и разработчици, и помагачи във всеки град. Конструкцията на сензорите е проста, издръжлива, работи много добре при нашите климатични условия. Частите за едно устройство струват 80 лева. Скритата в две тръби електроника, която се свързва с домашния wi-fi, прави замервания през 160 секунди и визуализира данните за най-опасните фини прахови частици, атмосферното налягане, влажност и температура. Информацията се обработва в реално време и е достъпна на адреса AirBG.info/Map , а прекрасна визуализация и статистика прави Веско - AirTube.info.
Една година по-късно станциите за независимо измерване на чистотата на въздуха вече са над 400,
инсталирани са в домове и офиси
Шепа от доброволци всеки ден отделят по няколко часа за поръчките от Германия, чистотата на данните, работата на станциите, техния ремонт. Няколко пъти в месеца помагат на хора да сглобяват пристигналите нови станции. След края на работния ден Веско програмира в офиса си пристигналите у нас части. С мониторинга на цялата мрежа от 400 станции пък се занимават Цанко, Ния и Петър, а Стефан помага. В началото са потайни като партизани. И сега предпочитат имената им да не са широко коментирани. Затова с изключение на Стефан Димитров се представят само с малките си имена.
Ако видят на картата на София например, че целият град е в лилаво, но някъде просветне нещо зелено, апостолите се насочват към зелената точка и разглеждат графиката. Да не би притежателят на датчика да си е прибрал прахосъбирача у дома? Ако показанията сочат температурни стойности от минус 6 градуса например, значи праховият датчик е на открито и е възникнал проблем. Случва се някое обикновено паяче да влезе в прозрачната тръбичка и да си оплете вътре паяжина, а това намалява дебита на машинката. Тя "си мисли", че е засмукала еди-колко си кубически метра въздух, но количеството е много по-малко. Влезли са по-малко прахови частички, тя ги е измерила и е изкарала въздуха много по-чист. Тогава екипът "оттегля" устройството за ремонт.
Всъщност станциите, появили у нас се като резултат от гражданска инициатива, замерват неофициално запрашеността на въздуха. Не са сертифицирани по БДС и учените от БАН обичат да изтъкват, че на тях не може да се разчита, понеже право за замерване на чистотата на въздуха и обявяване на официални данни има само държавата. Само че и БАН беше принудена да признае, че системата й за прогнозиране на замърсяване дава отклонения.
"У нас, ако някой реши да направи нещо, трябва да отиде на терена и тепиха на институциите. Ние обаче нямаме намерение да им угаждаме. Станциите ни са малки и надеждни, а този спор вече е приключил в Германия. Там поставят една до друга двете станции - държавните и частните, така става ясно, че
данните им са с нищожни разлики
Сега данните от частните индикатори вече се взимат като спомагателни. У нас такъв диалог засега липсва. От деня, в който Европейският съд ни осъди за мръсния въздух, нито една инстанция не направи нищо за чистотата на въздуха. А ежедневно от фините прахови частици умират 37 души срещу двама от катастрофи", отбелязва с тревога Стефан Димитров.
Как да намерим логика в нелогичното
Да опитаме да проследим логиката:
--- Вдигат рязко цените за градския транспорт;
--- Не подобряват условията в градския транспорт;
--- Разбираемо се използват повече автомобили;
--- Твърдят, че автомобилите замърсяват въздуха;
--- Пускат евтини билети за градския транспорт, за да не се използват автомобили;
--- Но само в дните, в които вече е мръсно;
--- За да могат хората да ходят и да дишат повече въздуха.
Само прост математик съм. Но не виждам логика...
Ако автомобилите са виновни за замърсяването, то някой в общината трябва да да си понесе отговорност, че с предишните си решения общинарите сами са допринесли за това положение. Логично е.
Ако автомобилите не са виновни за замърсяването, то така наречените "мерки срещу замърсяването" са пълна глупост. И това е логично.
Ако по-евтиният билет помага срещу замърсяването, защо не го използваме всеки ден, за да няма замърсяване? А го използваме само когато вече има замърсяване? Това пък не е логично...
Даже няма да питам дали някой общинар прави "причинно-следствена връзка", че подобно замърсяване има предимно през зимата. А количеството коли е същото като през лятото. Т.е. може би има друга причина... Тук даже не търся логика
Имам страхотна идея. Да направим бдение и да ръсим с пясък срещу мръсния въздух. Звучи нелогично? Че да не би в другите неща да има логика?
--- Вдигат рязко цените за градския транспорт;
--- Не подобряват условията в градския транспорт;
--- Разбираемо се използват повече автомобили;
--- Твърдят, че автомобилите замърсяват въздуха;
--- Пускат евтини билети за градския транспорт, за да не се използват автомобили;
--- Но само в дните, в които вече е мръсно;
--- За да могат хората да ходят и да дишат повече въздуха.
Само прост математик съм. Но не виждам логика...
Ако автомобилите са виновни за замърсяването, то някой в общината трябва да да си понесе отговорност, че с предишните си решения общинарите сами са допринесли за това положение. Логично е.
Ако автомобилите не са виновни за замърсяването, то така наречените "мерки срещу замърсяването" са пълна глупост. И това е логично.
Ако по-евтиният билет помага срещу замърсяването, защо не го използваме всеки ден, за да няма замърсяване? А го използваме само когато вече има замърсяване? Това пък не е логично...
Даже няма да питам дали някой общинар прави "причинно-следствена връзка", че подобно замърсяване има предимно през зимата. А количеството коли е същото като през лятото. Т.е. може би има друга причина... Тук даже не търся логика
Имам страхотна идея. Да направим бдение и да ръсим с пясък срещу мръсния въздух. Звучи нелогично? Че да не би в другите неща да има логика?
|
| Не е достатъчно столичният кмет Йорданка Фандъкова да отиде веднъж на работа с автобус, за да убеди софиянци да ползват градския транспорт вместо колите си. |
За мръсния въздух и чистите енергии
От седмици насам от телевизионните екрани се задава един и същи въпрос - как да се справим с вредните вещества, които всеки ден дишаме? Отговорът е лесен и познат отдавна - решението е приложено в почти всички европейски държави, не е скъпо, сигурно е и е с гарантирано екологичен резултат. Това е газификацията.
В Турция например, в многомилионния мегаполис Истанбул, за последните 15 години към местната газоразпределителна мрежа домовете си са включили 3 милиона домакинства. Това прави средногодишно по 200 000 нови абонати. Кметовете на районите в Истанбул не са се и замисляли да инсталират филтри по комините на сградите, използващи твърди горива. И не го правят не защото са по-недосетливи от българските политици, а защото експертите им знаят, че подобни странни и морално остарели решения са неефективни и водят само до харчене на пари без ефект. Истината е, че там политиците отдавна са осъзнали, че най-ефективният метод за борба с мръсния въздух е поетапното премахване на неговите източници. Те прилагат два принципа: за съществуващите сгради има стимули, за да сменят твърдите горива с газ, а при новите сгради просто не е позволено да се използват мръсни енергии.
В съседна Турция са се доверили на вече доказаните подходи за увеличаване на енергийната ефективност, намаляване на разходите за енергия и премахване на вредните емисии, особено на твърдите прахови частици. Няма нито един случай на реализиран проект с филтри по комините. Има два провалени пилотно поради ниска ефективност и големи разходи.
Може ли това да се случи в България?
Може и се случва. Един от многобройните примери е станалият вече синоним на мръсен въздух квартал "Павлово" в София. Там газификацията е вече факт. В резултат на преминаването на 2500 домакинства от твърди горива към природен газ в квартала средногодишната концентрация на фини прахови частици е намаляла с над 40% и е почти в нормата. Броят на превишаванията на пределната стойност за средноденонощна концентрация на фини прахови частици е намалял годишно от 194 преди газификацията на квартала на 70 през 2016 г.
Можем да си представим какъв ще бъде резултатът, ако се финансира целево газификацията на потребителите в района, вместо да се влагат средства в недостатъчно ефективни мерки. При това газификацията на един средностатистически български дом струва два пъти по-малко от инвестициите, необходими за въпросните филтри за комините и 4 пъти по-малко от средните разходи, които държавата в момента харчи за саниране на едно жилище.
В Турция например, в многомилионния мегаполис Истанбул, за последните 15 години към местната газоразпределителна мрежа домовете си са включили 3 милиона домакинства. Това прави средногодишно по 200 000 нови абонати. Кметовете на районите в Истанбул не са се и замисляли да инсталират филтри по комините на сградите, използващи твърди горива. И не го правят не защото са по-недосетливи от българските политици, а защото експертите им знаят, че подобни странни и морално остарели решения са неефективни и водят само до харчене на пари без ефект. Истината е, че там политиците отдавна са осъзнали, че най-ефективният метод за борба с мръсния въздух е поетапното премахване на неговите източници. Те прилагат два принципа: за съществуващите сгради има стимули, за да сменят твърдите горива с газ, а при новите сгради просто не е позволено да се използват мръсни енергии.
В съседна Турция са се доверили на вече доказаните подходи за увеличаване на енергийната ефективност, намаляване на разходите за енергия и премахване на вредните емисии, особено на твърдите прахови частици. Няма нито един случай на реализиран проект с филтри по комините. Има два провалени пилотно поради ниска ефективност и големи разходи.
Може ли това да се случи в България?
Може и се случва. Един от многобройните примери е станалият вече синоним на мръсен въздух квартал "Павлово" в София. Там газификацията е вече факт. В резултат на преминаването на 2500 домакинства от твърди горива към природен газ в квартала средногодишната концентрация на фини прахови частици е намаляла с над 40% и е почти в нормата. Броят на превишаванията на пределната стойност за средноденонощна концентрация на фини прахови частици е намалял годишно от 194 преди газификацията на квартала на 70 през 2016 г.
Можем да си представим какъв ще бъде резултатът, ако се финансира целево газификацията на потребителите в района, вместо да се влагат средства в недостатъчно ефективни мерки. При това газификацията на един средностатистически български дом струва два пъти по-малко от инвестициите, необходими за въпросните филтри за комините и 4 пъти по-малко от средните разходи, които държавата в момента харчи за саниране на едно жилище.
|
| Софиянци се научиха да разчитат на гражданската карта с датчици за въздуха. |
|
| Стефан Димитров (вдясно) с екипа от доброволци. |
