- Госпожо Евтимова, до приключването на проект ДОМИНО остава малко повече от една учебна година. Хвърлен ли е вече мостът между образованието и науката? Промени ли се нагласата на обществото да гледа на работника като на беден неудачник?

-За генерални обобщения е твърде рано, но резултатите са оптимистични. Когато обмисляхме проекта, се надявахме в него да се включат не повече от 10-15 училища. Беше изключително трудно да се планира интересът на частния бизнес, тъй като работодателите участват в проекта за собствена сметка. Фирмите, които стават партньори на училищата, трябва да плащат заплати на учениците, които обучават. Оказа се, че интересът на бизнеса е толкова голям, че дори не можем да го удовлетворим. През първата учебна година след старта имахме две училища с пет фирми партньори. Сега, на третата, имаме 32 училища със 170 фирми партньори. Затова водим разговори с министерството как да осигурим финансиране, как да срещнем този интерес и да не убием ентусиазма на бизнеса. Опроверга се и нагласата ни, че най-вече чуждите фирми от държави, в които системата е позната - Австрия, Германия, Швейцария, ще проявят интерес към дуалното обучение. Всъщност от тези 170 фирми едва 19% са чуждестранни, а 81% са изцяло български. Бизнесът у нас много бързо предусети ползите от системата. Нуждата от квалифицирана работна ръка е толкова голяма, че работодателите са готови да направят всичко възможно, за да си гарантират работна сила за производството.

- Доколко българският бизнес е готов за новата за България система?

- Учим се в движение. Дуалното обучение не е докрай познато у нас. Фирмите имат не само финансови ангажименти, те трябва да осигурят и работните места. Учениците в 11-и и 12-и клас прекарват три дни в седмицата на конкретно работно място. Имат ангажименти и с наставниците, които предават на учениците професионални умения. Затова и по проекта обучаваме заедно с фирмите наставници. Част от работодателите са изправени пред предизвикателства, за които в началото не са знаели, но всичко се регулира в движение.

- Как се реализираха на пазара на труда първите обучени по системата ученици?

- Досега е завършила само една паралелка от 20 ученици с професия машинен техник и специалност машинни системи с цифрово-програмно управление. 18 от тях подписаха основните си трудови договори един ден след завършването си. Половината от тези, които започнаха веднага работа, бяха планирали да продължат образованието си във висше училище. Но трите фирми, които ги наеха, им предложиха много добри условия и заплащане и младежите предпочетоха задочната форма на обучение. Крайно време е да се разбият очакванията на бизнеса, че могат да получат добри специалисти срещу минимална заплата.

- Има ли промени и в нагласата на родителите?

- Да, родителите все още са твърде предпазливи. Ние работим с тях, срещаме се. Нагласата им коренно се променя, когато учениците тръгнат на работа. След като разберат, че децата им работят при добри условия, родителите започват да препоръчват на близки и познати и техните деца да изберат тази форма на обучение. В няколко училища новите паралелки са сформирани изцяло благодарение на препоръки на ученици от предходната година. Така че след пет до десет години, когато се видят ползите от дуалното образование, обществото ще промени изцяло нагласата си към него. В Швейцария след основно образование 70% от учениците избират професионалното училище, много от тях след това завършват и висше училище. Според швейцарците на това вероятно се дължи много ниската им младежка безработица, която е едва 4%. У нас според данни на МОН около 50% от учениците се насочват към професионалното образование. Не зная дали тази статистика е на брой паралелки или на брой ученици. В професионалните училища паралелките са маломерни, докато в езиковите са препълнени.

- Какви са спецификите на средата у нас, с които трябва да се съобрази българският модел на дуално образование?

- Няма как да копираме системата от Швейцария, Германия и Австрия. Трябва да направим така, че тя да работи у нас. Основните разлики са няколко. За разлика от България и в трите държави след дуално образование учениците нямат достъп до висше училище. Тези, които искат да продължат обучението си в университет, трябва да доучват една или две години. По време на обучението си за професията те акцентират главно върху 5-6 свързани с професията предмети. При нас родителите и учениците искат да имат достъп до висшето образование. Затова и учебните планове, които правим, включват всички общообразователни предмети. В Швейцария основното образование се завършва в девети клас, а при нас обучението до седми клас е задължително. Т.е. нашите учебни планове започват от осми клас, а при тях от десети. И още - съгласно Конвенцията на ООН за защита на детския труд всяка държава е заявила минимална възраст, от която непълнолетните могат за започват работа. В България, Германия и Австрия 16-годишните започват работа с трудов договор, докато Швейцария е ратифицирала конвенцията за 15-годишните. От страна на бизнеса също има съществена разлика. Отговорност за разписването на учебните програми носят швейцарските браншови камари, в които членуват всички фирми. Те отговарят за актуалността на съдържанието. Дуалната форма на образование е въведена в Швейцария преди 90-100 години. Ние също сме имали подобна форма на професионално обучение. Много от професионалните гимназии са били създавани буквално в дворовете на големите заводи. Но през последните 25 години професионалното образование у нас е в спад. Докато в Швейцария бизнесът движи изцяло този процес.

- Има ли проблеми в нормативната уредба, които пречат?

- Имаме законодателни предложения, които целят по-скоро системата да работи по-плавно и по-гладко, а не да обръщат революционно съществуващото положение. Например учениците в 11-и и 12-и клас подписват трудов договор. В тази връзка бизнесът поставя няколко въпроса. Имат ли право учениците на платен годишен отпуск, както изисква КТ, след като имат три месеца ваканция? Този въпрос не е ясно регулиран у нас. В Швейцария учениците в дуалната форма на обучение нямат ваканции, а имат две седмици платен зимен отпуск, а лятото - три седмици летен. В момента търсим подходящо решение на въпроса съвместно с експертите на МТСП.

Другият въпрос е: Трябва ли работодателите да осигуряват непълнолетните за всички социални рискове? Този въпрос дискутирахме в парламента на заседанието на комисиите по образование и социалната комисия. Според много специалисти в тази област не би трябвало учениците да се осигуряват за всички социални рискове. Чакаме становище на МТСП, за да знаем как да променим Кодекса за социално осигуряване.

Работодателите поставят и въпроса със здравното осигуряване на учениците. Те учат в общински и държавни училища и са осигурени здравно от държавата. В същото време в момента, в който сключат трудов договор, работодателят трябва да им внася здравни осигуровки. Предложението на работодателите е да не трябва да се осигуряват втори път от тях. Според мен решаването на това предложение в позитивен план ще стимулира работодателите, включени в тази система. Бизнесът настоява и да се въведе изискване всички учебни програми по професии да се актуализират най-малко веднъж на пет години.

- От кои сфери на бизнеса и икономиката има най-голям интерес към системата?

- За всички технически специалности има много остра нужда от кадри. Най-голям е интересът от страна на машиностроенето - 24%, следват го туризмът със 17%, мебелното производство с 16%. Оказа се че в България има много мебелни фирми и голяма част от тях работят за износ, а предлаганото обучение не е достатъчно. Другите отрасли са електротехниката и енергетиката с 15%, промишлената електроника - 13%, транспортната техника - 13%.

- Каква е разликата между трите действащи у нас проекта - швейцарския, австрийския и германския?

- Швейцарският проект, който работи у нас от 2015 г., се базира на двустранно споразумение на държавно ниво, а идеята е по него да създадем българската система за дуално обучение. Проектите на Германия и Австрия се изпълняват от търговските камери на двете държави и задоволяват интереса главно на своите инвеститори. Германската камара провежда дуално обучение за лица над 18-годишна възраст, а в австрийския проект се обучават около 400 ученици, които усвояват професии от областта на търговията и мехатрониката. Техните учебните програми са изготвени заедно с бизнеса и се утвърждават от българския министър на образованието. На няколко места в страната като Девня и Ветово бизнесът и училищата сами са си въвели дуалната форма на обучение. По данни на МОН в момента в дуалната форма на обучение общо в страната са ангажирани около 2000 ученици.