|
| Емил Хърсев |
преките парични трансфери
от чужбина към страната. Те се обясняват като "парите, които изпращат емигрантите от чужбина" и неясно защо за този изключително важен финансов поток се черпи и публикува информация само от платежния баланс на централната банка. Така излиза, че годишно "емигрантите" превеждат на роднини в страната малко под 1 млрд. евро, по около 2.5 млн. евро всеки ден. Това е грубо погрешна и в пъти занижена оценка. Не че платежният баланс на БНБ не е верен - напротив, той е доста точен, но платежният баланс (не само нашият - всички в света) е непълна и все по-недостоверна картина на презграничните финансови потоци. В него се набира информация за преводите по банкови сметки и (нетните) плащания чрез системите за "касови преводи". БНБ врачки не държи и няма
как да отчете парите, пренасяни в брой,
и дохода, който се пренася от пристигащите от чужбина нашенци във вид на претъпкани куфари и денкове. (Друг е въпросът, че според мен БНБ отдавна трябваше да организира и финансира едно сериозно статистическо проучване и професионален икономически анализ на неотчетените в платежния баланс финансови трансфери.) Със сигурност парите, пренасяни по джобовете, са повече от банковите и "касовите" преводи. Затова статистиката на ООН за трансгранични трансфери на доход от години сочи, че България получава двойно по-голям (3% от БВП) доход от чужбина. Но и тази оценка със сигурност е занижена, защото ООН се води по трайната установеност ("резидентност") на платеца и получателя, а
не всички българи в чужбина са "емигранти",
т.е. трайно уседнали и икономически свързани в чужбина. Напротив, над половината нашенци работят в странство като сезонни, командировани, изобщо незаявени работници, все повече като самонаети (еднолични търговци, занаятчии, свободни професии). Така че, ако този клас заети в чужбина превеждат към България поне колкото трайно заселилите се в странство, лесно ще сметнем, че всяка година в България влизат между 2 и 3 млрд. евро доход, чисти пари за харчене у нас. Отделно доходът, репатриран (връщан в родината) в предметен вид (особено автомобили) и финансови активи (сметки и портфейли в чужди банки, застраховки, здравни и пенсионни осигуровки).
Уверете се сами в разликите
за българската задгранична икономика между нашата и чуждата статистика. Сравнете например данните на БНБ за т.нар. външен сектор и статистиката за трансграничните финансови позиции на Банката за международни плащания (BIS) в Базел. Като оставим настрана банки и др. финансови институции, за които данните практически съвпадат, парите в чужди банки и инвестиции на български фирми и граждани са два до четири пъти повече, отколкото са отчетени в БНБ. И всичко дотук се отнася само за тези, които са се оповестили като български лица. Но ние знаем добре, че
съществува и офшорна България
- това са фирми и обособено имущество (фондации, тръстове и подобни правни форми), управлявани и ползвани от наши, "български" българи, но от регистрите това не личи. Офшорна България е (много голяма) част от задгранична България. Какъв е икономическият й размер, няма как да изчислим. Обаче можем да се досетим от косвени данни - например като надникнем в "Панамските досиета" или "Досиетата от Рая". Към много по-сериозни размишления ни подтиква обаче българската статистика за чуждестранни инвестиции у нас. Дълги години "инвеститор" № 1 беше Кипър, докато влезе в Евросъюза и притвори офшорния бизнес. Сега най-мощен чуждестранен "инвеститор" в България е Холандия, на която членството в Евросъюза не пречи да е шампион в офшорните дисциплини. Ясно е, че голяма част са
български пари, които се правят на чужди
инвестиции. Като видите в балансите на някоя българска фирма, че се финансира със заем от фирма от Белиз, Тайван, Хонконг, Сейшелите или Мавриций, да знаете, че става дума за пари от задгранична България, които са се прибрали вкъщи. И няма лошо. Редно е да се запитаме
от какво се страхуват
българите, които предпочитат да си държат "белите пари" в чужбина, а в родината си да се представят "под вънкашност чужда и под име ново". Сигурно не са данъчни причините, защото ние имаме едни от най-ниските преки данъци (върху доходите, имуществото, наследствата и даренията) в света. Най-вероятно защото знаем отношението и на народа, на неговите избраници и управляващи към "чорбаджиите изедници" и всеки с пари. В момента върви поредната акция "Лукс" (гонят да "проверят" - само ги тормозят - хората със скъпи коли). България стана опитно поле, което Брюксел насади да пробва най-тежките, според мен мракобесни, закони за "гражданска конфискация". (Някои крият пари в чужбина, защото имат логична причина да се страхуват от българския закон. Но далеч не всички.) Всяка седмица поне един протест негодува (и) срещу "олигарсите", "богаташите" и "офшорките". А трябва да е обратното -
да се грижим за задгранична България
и да помагаме на всички български фирми и граждани, които развиват бизнес в чужбина, но икономическите им интереси са трайно свързани с България - личи си, защото тук връщат и инвестират парите си, тук строят домовете си и в родината ще се върнат, когато работата им го позволи. В чужбина те работят без никаква подкрепа, не в конкурентна, а направо във враждебна среда. Нашата държава не прави нищо за задгранична България, която дава поне 3-5% от отчетения брутен продукт, поне половината от неотчетения, голяма част от икономическия ръст и сериозна част от богатството на нацията. Добре е на първо време поне онези, които желаят, държавата да покани доброволно да се регистрират, за да ги знае кои са, къде работят, какво правят и от какво се нуждаят. От години предлагам поне една агенция за българския бизнес в чужбина да направим, поне някаква форма за подкрепа да покажем (например кредити за малки и за стартиращи бизнеси в чужбина). Но не. А задгранична България става все по-важна за националната икономика, която далеч не произвежда само "вътрешен" продукт.
