"Нека да не гледаме към Англия и Холандия, защото никога няма да го постигнем. Въпрос и на народопсихология, и на средно ниво на култура и доколко държавата има авторитет и може да налага нещо... Имаме възможност да видим резултатите от горе-долу един и същ закон, приложен в две съседни страни - Турция и Гърция. В едната проблемът беше почти на 90% решен - тотален контрол, тотално спазване и видим резултат - в Турция. В другата - тотално неспазване на закона, приет на хартия, пуши се навсякъде, никакъв контрол. Ние сме в момента по средата, но твърдо сме се запътили към гръцкия вариант", казва преди година главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев на среща с неправителствени организации и районните здравни инспекции, на която се обсъжда контролът на забраната за пушене на обществени места у нас.

Година по-късно, през януари 2018 г., в Гърция отчетоха спад на пушачите. Броят им е намалял с 9.6% за последните 5 години - от 36.7% през 2012 г. на 27.1%, цитира "Гардиън" проучване на Панаойтис Беракис, пулмолог и представител на редица организации за превенция на тютюнопушенето. За десетилетие потреблението на цигари в Гърция е намаляло почти двойно - от 35 на 17.9 милиарда цигари. Особено радващ според Беракис е фактът, че намаляват пушачите под 24 години. Той смята, че спадът се дължи на смяна в нагласите на гърците, постигната с информационни кампании, напук на бездействието на институциите и политиците. Според социолозите обаче намалението на тютюнопушенето се дължи най-вече на икономическата криза и обедняването на населението, а не на загриженост за здравето.

--------------------

Гърция и България оглавяват европейските статистики за най-много пушачи. Данните на Евростат за 2017 г. сочат, че у нас ежедневно пушат 28% от хората, а в Гърция - 27%. Средно за ЕС пушачите са 19%, във Великобритания и Холандия - 13% и 17%. При Евробарометър е обратното - Гърция води с 1%. Специалистите смятат за особено лошо, че 30% от 15-годишните момичета у нас пушат редовно заедно с 20% от момчетата. Затова и усилията, според неправителствения сектор, трябва да са насочени именно към децата и младежите. "Целта ни не е да откажем Андрей Слабаков от цигарите, а подрастващите", казва д-р Маша Гаврилова от сдружение "България без дим". Целта на правителствения сектор - ако изобщо има такава - се ограничава до евентуално предпазване на непушачите от тютюневия дим. При това основно на книга.

Световната здравна организация и Европейският съюз са приели, че тютюнопушенето е най-важната причина за заболяване и преждевременна смърт от редица хронични незаразни заболявания. Данните за България са, че тютюнопушенето допринася с 82% за развитието на рак на белите дробове, с 6% за други ракови заболявания, с 51% за хронични заболявания на белите дробове, с 10% за други респираторни заболявания, както и с 8% за сърдечно-съдовите болести. Изследвания дори твърдят, че щетите, нанасяни от тютюнопушенето, се равняват на 1/10 от брутния вътрешен продукт - лечение на болести, свързани с този навик, загуби на работодателите заради намалена производителност, лишаване на децата на бедните пушачи от по-качествена храна и образование, включително и загуба на жизненост на нацията - заради намалената фертилност, до която води пушенето.



Мерките за ограничаване на пушенето



са отдавна известни и приети по цял свят, включително има и рамкова конвенция на СЗО за ограничаване на пушенето, ратифицирана от българския парламент преди повече от 10 години. Освен че е нещо като пътна карта, тя задава и други изисквания, като например, че когато на местно ниво се правят политики за контрола над тютюна, те трябва да са предпазени от търговските интереси на производителите на тютюн и цигари, т.е. държавата трябва да спира лобизма. Според конвенцията единият начин за ограничаване на пушенето е с ръст на цените и акцизите. Неценовите мерки са: забрани за пушене в затворени обществени пространства, целящи закрила за непушачите; информиране на населението за съдържанието на токсични вещества в цигарите; регулация на опаковките - на тях не може да има подвеждаща информация, че дадена марка цигари е по-малко вредна от други, например, че е light; предупредителни надписи върху кутиите, че пушенето е вредно; провеждане на информационни кампании; всеобхватна забрана на рекламата на тютюн; създаване и прилагане на програми за спиране на пушенето; забрана за продажба на цигари на деца, а също и на цигари по една. Подобни са и политиките на Европейската комисия в областта и включват мерки за регулиране на тютюневите изделия - опаковки, етикети и съставки, ограничения за рекламата, създаване на среда без тютюнев дим, данъчни мерки.

България



търпи пълен или частичен провал



по доста от тези фронтове - забраната за пушене на закрити обществени места не се спазва, няма пълна забрана за реклама на тютюневите изделия. Но естествено най-интересен е въпросът за ценовата и фискалната политика.

От една страна, се смята, че високите цени биха отказали от цигарите по-бедните и подрастващите. От друга обаче, има опасност прекалено високите цени да водят до отказ от по-качествена храна и образование за сметка на цигарите. Освен това ръстът на цените обикновено води до ръст на контрабандата. Сухите данни сочат, че в България цената на кутия цигари е най-ниска в ЕС - 2.42 евро за 20 къса. Цели 84% от тази цена са акцизи и ДДС, т.е. отиват в хазната. Същевременно контрабандата намалява - поне според официалните данни. Всичко това води до събиране на около 2.5 млрд. лв. годишно постъпления в хазната само от продажбата на цигари, което пък е цяла 1/10 от данъчните приходи на България. В допълнение - и тук сме начело в ЕС - по принос на тютюна в данъчните приходи, сочи доклад на Димитър Събев от коалиция "За живот без тютюнев дим".

С други думи - приходите от продажбата на цигари у нас са прекалено важни за хазната. В краткосрочен план това значи, че правителството не би си позволило да вдига драстично цени, защото пушачите ще започнат да си купуват нелегално цигари. В дългосрочен - каквато и поза официално да заемат институциите, те нямат интерес от намаляване на пушачите и съответно - на продажбата на цигари.

Още едно изчисление, което прави картината още по-отчайваща. Данните от същия доклад сочат, че у нас преките разходи - на здравната каса и държавата за лечение на ракови, сърдечно-съдови и белодробни болести, причинени от тютюнопушене, са 125 млн. лв., което е несравнимо с 2.5-те милиарда лева приходи. Има и косвени разходи - 40 млн. лв. - от загубени 101 900 работни дни и от 3500-те души с трайно загубена работоспособност годишно. Смята се обаче, че сравнението не е обективно без изчисление и на нематериалните щети - у нас преждевременно заради пушене умират над 17 000 души годишно, което според икономическите модели може да се сравни на 4 млрд. лв. щети годишно, т.е. доста над приходите в хазната. Нематериалните щети обаче вълнуват правителствата на страни като Англия и Холандия. У нас те не се смятат за важни, стига бюджетът да е вързан за съответната година.



Забраните за пушене



На хартия България има един от най-строгите закони. Пушенето у нас е забранено в публични закрити пространства - не само в заведения и работни места, учебни и лечебни заведения и обществен транспорт, но и на детски площадки, във входове и асансьори. На практика забраната не се спазва масово.

Макар и в Закона за здравето да пише, че пушенето в закрити обществени пространства да е забранено, дефиницията за закрито пространство е оставена за наредба на здравно министерство, която пък не дефинира нищо. "Тя е толкова витиевата, че за открито пространство, където пушенето е разрешено, може да мине и закрито, но с отворен прозорец", обяснява Маша Гаврилова. Благодарение на което, особено през зимата, в съвършено закрити с тенти и найлони пространства се пуши. Например на бул. "Витоша" в София, на метри от Министерството на здравеопазването. На срещата с НПО, на която се обсъжда контролът, главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев казва още: "Как да говорим за контрол, като в МЗ във всяка втора стая се пуши?"

Анализ на неправителствените организации на сигнали, проверки и глоби, наложени от районните здравни инспекции, които отговарят за контрола на забраната за пушене, сочи красноречиво, че той е неефективен. От 937 сигнала за пушене на забранени места, препратени от сдружение "България без дим" към РЗИ и проверени от инспекторите през 2015 г., установените нарушения са в едва 173 обекта. Не е ясно в колко от тях са съставени актове, а още по-малко - колко от тях са платени. Данните на МЗ пък сочат, че за 10 месеца през 2017 г. в цялата страна са извършени общо 167 234 проверки на 162 167 обекта, при които са издадени 341 предписания, съставени са 704 акта за нарушения и са издадени 660 наказателни постановления на обща стойност 380 600 лв.

Причините за липса на санкция при проверките на места, за които граждани са подали сигнали, че се пуши, са няколко. РЗИ ходи на проверки в работно време, а повечето нарушения са вечер и нощем. При планирани проверки се подозира, че изтича информация и от РЗИ, и от полицията, когато проверката е с тях. В заведенията се откриват угарки и дим, но не и пушещи, а в този случай няма глоби и актове. Освен това проверките заедно с полиция са епизодични, а инспекторите от РЗИ нямат право да изискват лични документи на физически лица и съответно да съставят актове. Те могат да глобяват юридически лица, т.е. управител. А когато управителят не е в обекта и актът не е на негово име - той пада в съда. Освен това има заведения, които просто са решили, че в тях ще се пуши, издават им се десетки актове и те дори ги плащат, но това не води до нищо. В по-малките населени места контролът е още по-труден, тъй като за целта трябва да се командирова инспектор от РЗИ. Инспекторите от РЗИ получават заплата 650 лв., сблъскват се с агресивни клиенти и собственици в кръчми и клубове, търпят натиск от страна на началниците си за това или онова заведение. За капак - при обжалване някои съдилища приемат аргумента, че глобеният не е пушил цигара от тютюн, а от билки например, т.е. в закона няма и регламент, по който да се доказва, че цигарите са от тютюн. Направо е изумително в колко много заведения не се пуши, след като е толкова лесно да не се спазват забраните.

Преди година неправителствените организации предлагат на МЗ промени в закона, които да подобрят контрола. Сред тях са: при трето установено нарушение на забраните съответното заведение да бъде затваряно за един месец; да се въведе наказателна отговорност за тези, които допускат в даден обект да се пуши; да се даде възможност и на други контролни органи да съставят актове - Българската агенция по безопасност на храните, Инспекцията по труда, упълномощени лица от кметовете на общините и МВР; за се налагат глоби и при открити угарки или дим; в закона изрично да се запише какво е затворено обществено пространство - всяка конструкция - дори и временна, с покрив и поне три стени.

Като цяло от МЗ се съгласиха с доста от идеите, включително и с това да се затварят за месец заведенията "рецидивисти". Промените обаче още дори не са предложени за обществено обсъждане, а в тях трябваше да влезе и забрана за пропуснатите от закона наргилета, които все още е напълно легално да се пушат навсякъде, при това и от деца. Продължава да няма яснота и кога ще стане това. "Проектът ще бъде включен в Законодателната програма на Министерския съвет за 2018 г." обясняват от МЗ. Освен това от министерството засега не са заявили, че ще се регламентира какво е закрито обществено място, с което да се спре с напълно легалното нарушаване на забраната. И всичко това на фона на данните на НСИ, цитирани от НПО-тата, които сочат не спад, а ръст в оборотите и печалбата на заведенията след въвеждането на забраната за пушене.



Реклама



Доказано е, че рекламата на който и да било продукт води до ръст в неговото потребление. Това, естествено, важи и за цигарите, а техните производители, подобно на всички останали компании, целят "верни до гроб" потребители. Тоест - рекламата на цигари обикновено е насочена към деца и подрастващи, както е тази и на вредните храни например. Това са най-желаните потребители, които осигуряват продажби дълги години. Затова и усилията на неправителствения, а в "белите" държави" и на правителствения сектор са насочени и към пълна забрана на рекламата под всякаква форма - не просто по телевизията, но и по билбордове, с промоции, спонсорства и със самите опаковки на цигарите. Т.е. към това по-малко млади хора да започват да пушат.

У нас няма тотална забрана на рекламата на тютюневи изделия. Данните са, че 7% от учениците до 13 г. редовно пушат, от 13 до 15 г. те вече стават 10%, на 16 години вече са 25%. От друга страна, данните на СЗО сочат, че в страните, където е въведена пълна забрана за рекламата на цигари, пушачите намаляват с между 7 до 14%.

У нас е забранена рекламата на цигари по радиото и телевизията, но не и по билбордове, нито пък излагането им на видно място по магазините, с изключение на големите. Опитът на депутата от АБВ от предишния парламент Иван Станков да прокара пълната забрана приключи безславно - той сам оттегли проекта, нахокан от всички страни в Народното събрание, зад което неправителственият сектор пък вижда дългата ръка на "Големия Тютюн". За капак самата държава в лицето на Министерството на финансите заедно с "Булгартабак" завъртя преди 3 години реклама по телевизиите, в която призоваваше населението да купува цигари с бандерол. МЗ пък дори не дава вид, че се вълнува от въпроса, тъй като формално рекламата е част от закон, който е в ресора на Министерството на икономиката.

"Тютюнът е единственият законен потребителски продукт, който убива, когато се използва точно както е предвидено от производителя", казват от СЗО. В богатите страни - с помощта и на институциите, и на гражданския сектор, тенденцията отдавна е обърната и да се пуши е непрестижно и непопулярно. Бедните и затова са бедни - приоритетите им са други.