Хайде да не се лъжем - България ще има електронно дистанционно гласуване! Това ще се случи през 2038 г., когато конвенцията от Гармиш Партенкирхен на Съвета на интернационалистите ще ни задължи да го въведем. И ние - леви-леви, съвестно ще я ратифицираме. По това време премиерът Борисов тъкмо ще е направил магистралата за Видин и ще започне да полага оптичен кабел.

Иначе тази работа няма как да стане.

Преди дни ЦИК стори очакваното - поиска от парламента да отложи електронното гласуване. Забележете логиката - доминираната от представители на мнозинството в парламента ЦИК иска от мнозинството в НС да отложи електронното гласуване, защото МВР (което не се държи от филанкишията) не е намерило време да въведе националната система за електронна идентификация.



На това тук му викаме: "Те си пипат ушите".



Иначе, на официален европейски език, това си е жива "липса на политическа воля".

Дискусията за дистанционното електронно гласуване стана брадата. Тя се точи, откакто се помня. Има много смислени тези "за", има и разумни гласове "против". Този дебат отдавна оттече, затова този текст не е "за" или "против" електронното гласуване. По принцип повечето партии вече са "за", ама някога, не сега. Но и това не е важно. Важното е, че, въпреки споровете, през 2013 г. в Изборния кодекс бе записано, че при произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент през 2014 г. трябва да е налице възможност за електронно гласуване по интернет чрез интернет терминали. Отложиха го. В края на 2017 г. това чудо - да гласуваш по интернет - бе отложено отново - за евроизборите през 2019 г., защото бе отложена стартовата дата за въвеждане на националната система за електронна идентификация (сега тя е 1 януари 2019 г.). Е, какво толкова, малко остана, ще кажете вие. Глупости на търкалета, ще кажа аз - обществената поръчка на МВР за изграждане на система за електронна идентификация за гражданите към момента е прекратена, тя тепърва ще се прави някой ден. Не знам, като падне пак сняг след няколко месеца, какво ще измислят, но пак ще бъде нещо от този род, сигурен съм.

Покрай дистанционното гласуване бе неглижирано и машинното гласуване - през терминали в избирателната секция. Ако сте проследили темата, няма как да не сте забелязали, че почти при всеки вот се говори за това как в 50-100 секции се провежда "експериментално гласуване". Няма данни как са минали тези гласувания, нямаше кампании, насърчаващи това гласуване. Има само класическо манкиране.

Междувременно ЦИК трябваше да изпълни още нещо по закон - да проведе електронни симулации на дистанционно електронно гласуване. Казват, че са провели 6, и то само през декември м.г. Аз знам за 1 симулация, която не беше дистанционна и едва ли имаше гласуване - просто няколко души пипаха компютър. Дори и да са провели 6, не е ясно те успешни ли са били, не са ли...



Защо е тоя отпор на държавата?



Ясно е като бял ден - защото гласуването по интернет ще им обърка сметките. Не е ясно какъв ще бъде крайният резултат, когато до бюлетините допуснеш неизвестен брой лица, които никой не знае как ще гласуват. В България може да направиш социологически сондажи, може да "насочиш ресурс" към някоя махала, може да "поработиш" активно с някоя обществена група, да "обсъдиш отговорно проблемите" с някой бизнесмен и долу-горе ще са ти ясни сметките. Партийните централи знаят чудесно и колко са активните хора в чужбина - практиката показва, че те не са много и не влияят на резултата. Мнозина изтъкват едно достойнство на електронното гласуване - ще активизира българите в чужбина и това ще обърка сметките на партиите. Не е така! Само онези интернационалисти, които хал хабер си нямат от българската политическа действителност, са убедени, че с гласовете от Виена и Берлин, от Амстердам и Ню Йорк окапалата нашенска десница ще се върне от света на мрака. Или пък от Турция ще дойдат милиони гласове, които ще върнат в тройката ДПС. Не е това опасността за политическия елит.

По-опасно за него са гласовете на българите в България. Те ще се активизират, ако има лесен дистанционен достъп до гласуването. Ще се активизират младите хора, на които не им пука много за миналото и бъдещето. Ще се активизират работещите хора, които сега не искат да ходят "да им гласуват". Ще дойдат още повече гласове и от онези хора от третото поколение, които изживяват дните си, затворени по къщи и апартаменти.

Тези хора са опасна неизвестна за властта. Затова борбата срещу електронното гласуване и срещу пряката демокрация е толкова ожесточена - те могат да променят статуквото. Техният глас е камък в блатото - ще го размърда, ще го накара да се промени. Затова платени експерти са впрегнати да си чешат брадите и да мърморят: "О, много пари ще се похарчат за тая работа, демокрацията е скъпо нещо".



Скъпо е, факт, тоталитаризмът е по-евтин.



Не, политическата класа не желае такава промяна. Затова пред скоба в подобни дебати се изкарват тези като "такова животно - гласуване по интернет - нема", "мъжът ще набие жена си и ще гласува от нейно име". Вие си мислите, че последното може да го каже само девойка с неустановен пол, ревностен защитник на Истанбулската конвенция. Неее, това е теза на ЦИК - "електронното гласуване не може да пребори контролирания вот". Електронното гласуване ще размие контролирания вот! Ще го извади от уравнението...

Но не, оставете споровете. Когато държавата е срещу теб, няма никакво значение какви доводи се разменят. Накрая държавата ще победи, това е ясно. Сещам се само за един начин, по който може да накараш държавата да действа, но той не е много демократичен. За шопи със сопи става дума.