Безжизнените тела на невинни деца, понесени от техните бащи към гроба, са една от най-мъчителните гледки в тази война, а Източна Гута е апогеят на кървавата сеч в Сирия. Постоянният допир до кадри за разрушения и смърт притъпява чувствителността. От почти седем години светът става ежедневно свидетел на подобни сцени от Сирия, както и на стотици и хиляди убити и ранени. Това подвежда хората и медиите, които вече възприемат тези ужасяващи факти като нещо абстрактно - тук 30 убити, там стотина ранени и прокудени. Истината е, че гражданската война в Сирия вече е отнела живота на 500 000 души - факт, който в Европа изобщо никой не може да си представи реално. И всеки път, когато се каже, че ужасът повече не може да бъде надминат, всички пак са потресени от поредното печално опровержение. Една от най-разтърсващите трагедии в момента се разиграва в Източна Гута. Още през 2013 г. предградието на Дамаск беше подложено на атака с бойни отровни вещества. От почти пет години верните на режима войски са обсадили почти 400 000 цивилни граждани в Източна Гута и ги обричат на гладна смърт. Тази стратегия беше използвана на няколко пъти. Най-известният пример беше Алепо. В края на 2016 г. градът се предаде на милостта на режима на Башар Асад, след една от най-дългите обсади за последните десетилетия. Предполага се, че в Алепо са загинали най-малко 30 000 души.

От няколко седмици Дамаск се опитва да си върне Източна Гута, защото тя има стратегически важно разположение - между столицата и международното летище. Насилието там междувременно достигна нов апогей. Сирийската артилерия стреля безразборно срещу тези стотина квадратни километра земя, намиращи се североизточно от Дамаск. Руски и сирийски бомбардировачи всеки ден извършват по около 100 въздушни нападения и разрушават болници, жилищни сгради и скривалища на цивилното население. Несмущавани от това, че регионът се числи към четирите т.нар. "деескалационни зони", чиято защита уж трябваше да бъде гарантирана от Москва. Последва ново примирие, прието с резолюция на ООН и обещани "хуманитарни паузи" от руския президент Владимир Путин, но и те се провалиха. Последиците са ужасяващи. Цивилното население е на предела на силите си. Единствено в кратките промеждутъци между две нападения хората могат да излязат от подземните си укрития,



за да приберат ранените и убитите



и да потърсят нещо за ядене. За по-малко от една седмица са убити близо 500 цивилни граждани, сред които и 100 деца. Москва е убедена, че вината за тази трагична ситуация носят единствено терористите - т.е. бойците на "Ал Кайда" и "Ислямска държава", които са изключени от споразумението за примирие. Но когато му е угодно, Кремъл започва да разширява понятието "терористи", включвайки в него например и представители на сирийската въоръжена опозиция. Русия си измива ръцете и с това, че била предложила на опозицията сигурна охрана за изтегляне от района. В действителност става дума за метод, с който Москва и Дамаск от години насам насилствено преселват цели групи от населението, които са противници на режима на Асад, коментира "Дойче веле".

Режимът на Асад не крие, че воюва, за да си върне контрола и над последния метър земя в Сирия. Един военен сблъсък в богатата на петрол и природен газ източносирийска провинция Дейр ез Зор отпреди две седмици показа, че светът не е принуден безучастно да наблюдава кървавата сеч в тази страна. След нападение на войските на режима срещу кюрдите, поддържани от САЩ, американската авиация извърши въздушни удари, при които са били убити най-малко 200 души от нападателите, сред които и десетки руснаци. Това показва, че щом бъдат засегнати важни интереси на американците, те никак не се стряскат от евентуална ескалация на отношенията с Русия. Защитата на хората в Източна Гута обаче явно не спада към тези жизнено важни американски интереси. Всъщност



войната в Сирия вече няма нищо общо



със самата Сирия. Разпалват я чужди играчи, водени от перверзни цели и задкулисни намерения, коментира "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Който се опитва да разбере логиката на външните сили, намесили се в сирийската война, ще трябва да прозре една твърде абсурдна математика. Кой се е съюзил с кого и защо? Да се намери решението на тази задача изглежда направо невъзможно, защото уравненията остават в сила само по няколко дни, преди се окажат невалидни. И тогава всичко започва отново от нулата. Идва нов хаос и нови опити да се прозре логиката на различните съюзявания, които обаче също се оказват мимолетни. С други думи: Мотивите на различните действащи лица в сирийската война сякаш са лишени от всякаква рационална основа и дългосрочен замисъл. Това се потвърждава и от турската инвазия срещу Африн. Много анализатори смятат, че Анкара е получила за нея зелена светлина от Москва, която е смятана досега за закрилница на Асад. Защо обаче? Самата Москва не казва нищо по този въпрос. Едно от предположенията е, че турското нахлуване в Сирия е и малка провокация срещу САЩ, които подкрепят сирийските кюрди. Това води до отчуждение, а може би дори и до истински спор между двама партньори от НАТО. Предполага се, че подобно напрежение е добре дошло за Русия, защото подкопава единството на съюзниците от НАТО - за руснаците това е особено благоприятен ефект на фона на конфликта им с Украйна. Други предполагат, че Русия преследва съвсем различна цел: Москва дава картбланш на Турция да нахлуе в Сирия, за да затънат турците в изтощителна война, която да ги отслаби дотолкова, че накрая да са принудени да се обърнат към Русия. Това би означавало мачът между Русия и Турция да завърши с един на нула за Русия.

Всички тези игрички нямат нищо общо със самата Сирия. Водят се битки за надмощие, които са безпрецедентни по своята нагла безогледност. Турция, макар и да е член на НАТО, нахлува без капка свян в чужда държава. Иран пък се установява трайно в Сирия, изкупува земи и създава там свои фирми, а управниците в Техеран са повече от щастливи, че с божията помощ вече могат направо от Голанските възвишения - т.е. от непосредствена близост, да застрашават омразния Израел. И точно Иран, който до съвършенство владее механизмите за потискане, сега обвинява турското правителство в нарушение на човешките права. Каква подигравка само, сякаш това не се случва всеки божи ден в самия Иран.

Когато се води по правилата, една война следва известна, макар и мрачна логика. Когато липсва дори този ориентир, а това вече се случи в Сирия, се стига до безразборно клане.