:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,824,582
Активни 112
Страници 11,745
За един ден 1,302,066
Минало непредсказуемо

Трети март е междата между робското вчера и свободното днес

Иван Илчев
Миналото си нерядко виждаме едноцветно. Като далтонисти. Черно и бяло. А другите отсенки? Тези, които дават истинския цвят на картината.

Доскоро Освобождението и създаването на самостоятелна България бяха сред най-безспорните събития; събитие - паметник; събитие - прехлас. Събитие със снежна белота.

Но трудно е за съзнанието ни да не се влияе от политическите събития. Появиха се някои сладкогласни историци - дали търсещи особена популярност - дали с политически наочници и исторически букаи - които подминават с пренебрежение всичко що обикновените руси сториха; подминават делото на руските воини, десетки хиляди от които оставиха костите си по българските земи - къде по полесраженията, но най-често в лазаретите и полевите болници.

Така и Трети март стана жертва на скудоумни подозрения - не била тази дата истинското начало на българската държавност. Прерано дошло Освобождението, вайкат се едни. Прекъснато било спокойното развитие на българите в гостоприемната утроба на Османската империя.

На други пък се зловидят козните на руската дипломация на Балканите. Едно робство сме заменили с друго. Но безстрастната история отмерва на блюдата си намеренията, но и резултатите. Та каквито и да са били намеренията на Санкт Петербург - а обективните историци отдавна знаят, че те са мешавина от алчност, от отстъпление пред общественото мнение, от идеализирана славянска солидарност, та и просто пускане по течението - резултатът е един - свободна България.

Трети пък предлагат за начало на държавността ни да се брои свикването на Учредителното събрание (забравяйки удобно, че е свикано от русите), или изборът на княз Александър (забравяйки, че той е избран като руска креатура), или независимостта на България през 1908 г. (забравяйки, че за да я признае Османската империя наново, голяма беше ролята на Русия).

Разсъждения черни, които подминават, че в живота на народите символът, идеята, себепредставата имат не по-малко значение от институцията, от владетеля (който и без това е преходен), от пръкването на политиците.

Представите ни за Руско-турската война са обикновено героични. Весел сблъсък на накривили юнашки над ухо фуражки руски войници и страхливо бягащи турци. Понякога и смели самопожертвователни опълченци. Такъв е общият тон на предаванията, с които тези дни ни заливат от радиостанциите, от телевизиите, от материалите във вестниците.



Това ли всъщност е войната? Цялата война?



Преди няколко години директорката на Университетската библиотека на СУ "Св. Климент Охридски" ми показа албум със скици, пазен сред особено ценните издания в касата на библиотеката. Издаден е скоро след Руско-турската война и съдържа скици от нея. Незнайно защо си остава на практика неизвестен. Автор е руският художник от вероятно полски или прибалтийски произход Йозиф Казимир Будкевич. Може би една от причините за неизвестността е, че е публикуван в Париж. Явно е, че авторът е възнамерявал да публикува и втори том с рисунките си, но дали го е сторил, не ми е известно. През войната е художник и при Главната квартира, и при Западния отряд на генерал Йосиф Гурко.

Та този албум ми позволи във въображението си поне да усетя болката и агонията. Не на войната. На воюващите - били те турци, руси, българи или цигани.

Физически да почувствам теглилото на войниците. Не в продължилите няколко часа, само няколко за цялата война сражения, а в месеците помежду тях.

Албумът беше издържан в бяло.

Спомени на художник, обагрени в бяло. Всички оттенъци на бялото. Казват, че ескимосите имали двеста думи за снега. За белотата му. А колко са оттенъците на бялото при един живописец?

Албум без сражения. С белота.

Унило сивееща белота на тежките облаци, затиснали през ноември и декември 1877 г. Западна България.

Недокоснатото бяло по покривите на селските къщици.

Мръсно бялото на коловозите, по които руски войници и български селяни бавно тикат деветфунтови оръдия.

Бялото на Правешките възвишения, смътно очертани на белия небосклон, прорязано от храсталаци и ниски дървета, откъдето турски батареи водят убийствен огън срещу настъпващите руски колони от Московския полк.

Режещото очите бяло на Софийското поле с черните петна на турските лагери, които се виждат от билото на Балкана, когато мръсно бялата мъгла се привдига за момент.

Изабелино бялото на бричовете и кителите на офицерите, не видели седмици наред сапун. Изящно втъкнати в ботушите с почти отпрани подметки.

Празно бялото отчаяние в очите на сапьорите, видели, че отчаяните им усилия да прокарат не път, - пътче в сърцето на планината, за да се спуснат изневиделица войниците върху турците, са заличени от виелицата и трябва да започнат наново.

Път, достатъчно широк и за деветфунтово оръдие, дълъг според стратезите дванайсетина часа. На картата с мащабна линийка в ръка е лесно - тръгваш призори от с. Чурек, а привечер си долу в полето. Сметки без кръчмаря. Без студа, който го излъсква. Та сапьорите изсичат в него стъпала. Да се захванат с пети войниците, докато завързват клупа на въжето о някое дърво и после - ей ухнем - и 70-100 души правят тържествена крачка напред с оръдието. Е, някой ухва надолу по склона, сподирян от жален вик.



Осем километра за денонощие.



Шест дни за петнайсет километра. Снарядите се носят на ръце. Пушките оставят на билото да не им тежат. После се връщат за тях.

Уморяващото бяло на широкото Софийско поле, олисяло от дървета, отишли за турските укрепления.

Синкаво белите мъртви лица на войниците край пътя, полегнали за миг да починат, които никога няма да оберат напластяващите се върху клепачите бели снежинки.

Белотата на снега след сражението при Ташкесен, Саранци, посивял на места от барутен прах и прорязан от алените бодове на кръвта на влачещите се по него руси и турци, мъчително устремени към спасението.

Бялото на болката. На чаршафите в лазаретите - руски и турски, омачкани от конвулсивното притреперване на умиращите.

Бялото на надеждата - на белите престилки на лекарите, на медицинските сестри.

В албума има и цветове - убитите тонове на бозавите дрехи на българите - на тези, които прииждат към русите с хляб и ракия в ръцете, щом влязат в селата им. И сливащите се с околността сивеещи дрехи на десетките български разузнавачи от доброволческите чети, от чиито мустаци висят висулки. И червените пояси на тези, които за два дни качват цената на хляба и на коняка два пъти, щом видят, че братушките, щат не щат, ще платят. Или на онези, които благоразумно се крият зад гърбовете на войниците и охрабрени от победата, налагат с пръчки труповете на падналите турци и ги пребъркват за почти загубилите стойността си каймета с надеждата да ги прекарат после на юг и да припечелят.

В албума цветове, макар и малко, има. Звуци няма. На камбаните на църквата в Орхание. На тихите, несмели песни на момите, сбрани на седянка в едно от освободените софийски села за удивление на финландските воини от отряда, не виждали подобна сцена. На мъчителното изпукване на жилите на българите от четата на Георги Антонов Цариградски, които разглобяват оръдията и ги качват на биволски коли - отделно стволовете, отделно лафетите. А когато биволите отказват да вървят нагоре, наместо тях се впрягат българите и в нечовешко усилие въртят белтъците на очите си.

А сурването по заледения склон. Не веселото хърр!! и юнашки накривената фуражка, тъй мили на патриотите, а изохкването, когато като светкавица виждаш края си, и отчаяното хързулване надолу в урвата, от което връщане няма.

Ами отчаяните напъни на тръбача при превземането на Етрополе, който не може да събере въздух, за да протръби победата. А продраното бучене на раздиращата гърдите кашлица на простиналите, на умиращите от студа.

Радостни от победата във войната, забравяме, че за нея даваме повече жертви, отколкото в Априлското въстание, повече са съсипаните села, градове, училища, църкви. А за теглилата на мюсюлманите и не понечваме да си спомним.

Странна е човешката памет. Помни победите. Помни големите сражения. С многото жертви. Успехът, спечелен с умение, като че стои на второ място. А София, да речем, бе превзета с умение - не с камари от тела. Та затова стои по-назад от Шипка, Плевен или Шейново.

Паметта помни живите герои. Споменът за мъртвите излинява. Колцина българи знаят имената на падналите освободители. Дори на тези, които са извадили късмет. Та имената им още личат в излинелите букви на паметниците. А тези, които остават безименни? Тези, чиито тела селяните намират чак след стопяването на снега и след съчувствено прекръстване ги полагат в земята. За тях кой знае?



Та на нас се пада да не допуснем паметта да изчезне.



Не е прав Еклесиаст, когато казва "няма спомен за миналото". Има, макар бледият му светлик да се гъне и снишава под напора на времето. От всички нас зависи той да не прегори.

Та Трети март ще си остане. Щото в народното съзнание той е решен. На Трети март е теглена междата между "робското" вчера и свободното днес. Та затова празникът се отбелязва и при Стамболов, когато България и Русия и дипломатически отношения нямат. Затова през 1886 г. българският пълномощник за подписването на мира със Сърбия, турил край на победоносната война, извърта и протака, та мирът да се сключи на 19 февруари, Трети март сиреч. За да подчертае, че държавата, създадена тогава, сега е наложила съществуването си. Та да възкликне сръбският му колега "изиграха ни". Чества се и през Първата световна война, когато български войски се сражават срещу руските войски в Добруджа. Пропаганда било, по инерция сме го правили санким!

Смешен е този плач в последните години. Дайте да не се отказваме от традициите си, да не ги отхвърляме с лека ръка, да помислим за поколенията българи, които с възжарени от надежда очи са виждали в 3 март един край и едно начало.

През 1878 г. двама търговци от Казанлъшко направиха почти идентични записи в търговските си бележници. Единият записа в графа печалби: "Тая година спичелих само Освобожденiе от турскiя Тиранизам". А другият: "Благодаря на Бога дето се освободихме от турското иго".

Бедните заблудени от пропагандата души!



 Йосиф Казимир Будкевич
 ---------------
 ----------
 -----------
82
6841
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
82
 Видими 
01 Март 2018 20:27

Надявам се, че уважаемата редакция не е махнала хубавата рубрика "Икономика", за да я замени с патриотични тюрлюгювечи като този.
01 Март 2018 20:37
Г-н Илчев, имате чудесни попадения в тази дописка, защо Ви трябваше да акцентирате върху откровени глупости? Защо? Доколкото си спомням, Вашият профил не е в областта на дипломацията по онуй време и най-вече на Балканите. Защо? Защо не написахте историческата истина само в числа? Може би защото, щеше да се види точно как сме си "отвоювали Свободата". По-лесно е да се намери кусур на Освободителя...съвсем по ганювски. Портретът на Алеко щеше да е съвсем на място под текста...да Ви напомня на Вас някои работи, пък и на нас
01 Март 2018 20:47
Хареса ми
01 Март 2018 20:59
откровени глупости
Какво имате предвид? Не забелязах такива (може би не съм чел внимателно).
01 Март 2018 23:24
Асол01 Март 2018 20:37
Г-н Илчев, имате чудесни попадения в тази дописка, защо Ви трябваше да акцентирате върху откровени глупости?
....
По-лесно е да се намери кусур на Освободителя...


Не виждам да се търсят кусури.
Последното изречение в статията е ирония насочена към седесариата.

Това не го бях срещал, а ми се струва много добро:
През 1878 г. двама търговци от Казанлъшко направиха почти идентични записи в търговските си бележници. Единият записа в графа печалби: "Тая година спичелих само Освобожденiе от турскiя Тиранизам"



01 Март 2018 23:25
Воюват, воюват и след това Македония пак под турско .
01 Март 2018 23:50
Какво имате предвид


Стамболов! Намесата на това име в пред и след Освобождението на България е обидно. Да си го честват тези, които си го харесват, включително и това кво точно е довлякъл на ползу роду - но това име не е имало и няма нищо общо със Свободата на България и с 3-ти март! Тоя е отсъствал от България по това време, зает в бизнес отношения на друго място. Последното не си го измислям, а е исторически факт! Този и въстание е трябвало да вдига малко преди това и е успял твръде смело да се покрие. За интелекта е обидно това име да се пробутва в аспект, извън личната далавера. Последната, също исторически доказана...от сивито му
02 Март 2018 00:02
Стамболов! Намесата на това име в пред и след Освобождението на България е обидно.

Тоя мизирабъл дето вместо да дигне въстанието в Търновско избяга от страх чак в Мамалигарско....За Фердинанда кво да кажа
двуфазен пеерас /по Буров/
02 Март 2018 00:07

georgwolf
02 Мар 2018 00:02


Но, като истински храбрец и демократ - успял да се разправи с част от българското опълчение пост фактум. Те били предатели, според този, който докато те са се биели на Шипка - той си е редил алъш вериш по сръбско. Нищо ново под слънцето - страхливците винаги са най-паче държавници и патреоте
02 Март 2018 00:12
Заради тая гнида Стамболов затриха Капитан Петко Войвода-за мен един ВЕЛИК
родолюбец и борец за свобода на всички угнетени
02 Март 2018 08:34
И на мен ми хареса.
02 Март 2018 08:41
Асол
01 Мар 2018 23:50
02 Март 2018 08:43
Има попадения, емоционално написано.

Така и Трети март стана жертва на скудоумни подозрения - не била тази дата истинското начало на българската държавност. Прерано дошло Освобождението, вайкат се едни. Прекъснато било спокойното развитие на българите в гостоприемната утроба на Османската империя.

На други пък се зловидят козните на руската дипломация на Балканите. Едно робство сме заменили с друго. Но безстрастната история отмерва на блюдата си намеренията, но и резултатите. Та каквито и да са били намеренията на Санкт Петербург - а обективните историци отдавна знаят, че те са мешавина от алчност, от отстъпление пред общественото мнение, от идеализирана славянска солидарност, та и просто пускане по течението - резултатът е един - свободна България.


за това
02 Март 2018 10:18
Наистина така, както е споменато името на Стамболов, има повод за критика. Вместо „празникът се отбелязва и при Стамболов“ по-добре би било „празникът се отбелязва дори и при Стамболов“.
02 Март 2018 11:08
Поздравления за проф. Илчев за чудесната и много човешката статия, по случай празника.

===
Не разбирам за какво е истерията на Асол . Знам защо, не наистина не мога да я разбера.
02 Март 2018 11:35
И аз харесах написаното.
Не знам дали не е по-точно да се нарече "есе", но както и да е.
02 Март 2018 12:46
Унило сивееща белота на тежките облаци, затиснали през ноември и декември 1877 г. Западна България
"Панахида". Василий
Верещагин.
02 Март 2018 13:27
Написано по човешки.
02 Март 2018 14:55
Представянето на албума ми се стори много удачно. Да, необходимо е да се слезне на земята за да се оцени цената, платена от всичкиучастващи и засегнати. Затова призовавах в навечерието на стогодишнината от Блаканската война да не наблягаме на това как сме спечелили еди коя си битка или сме смазали врага еди къде си, а да си спомним за хората, за изгорените къщи, прокудените семейства, черните забрадки. Да се направи информационен фонд. Едно такова отбелязване можеше да се направи от всички балкански държави заедно. Но не би.

В тази си дописка уважаемият проф. Илчев прави отклонение в непривична за него посока - критикува тези, които критикуват розовата представа за войната и подчинената роля, която е определена за България. В предаването на История.BG от този понеделник се говореше именно за тази война. Единодушно бе мнението, че войната не се води за освобождението на България. Войната се води за интересите на Русия, а България и българите са само инструмент в постигането на руските имперски цели. Русия има мераци за контрол над Проливите. В този момент тя няма никакъв шанс да постигне такъв контрол. В тази война Русия желае да (си) вземе Южна Бесарабия и да създаде една приятелска държава близо до Проливите, като аванпост за следващата руско-турска война. Русия е принудена да започне тази война точно тогава, макар че не е готова за нея, само зада спаси реномето си на фактор на Балканите и Европа. Румъния, Сърбия и Гърция получават независимостта си благодарение на серията руско-турски войни, но там няма толкова паметници и култ към Освободителката. Да, в Гърция и Сърбия има сантименти към Русия, но те са утвърждавани многократно през последните 200 години, през които Русия винаги е подкрепяла тези две страни. В повечето случаи, за сметка на България.

Русия не цели освобождаването на българите, защото съвсем съзнателно оставя Македония и Беломорието извън границите на българската държава (Сан-стефанските граници не се броят, защото те са началната точка за последващите пазарлъци между Русия и другите европейски сили). Има изказвания на руски дипломати, които показват, че Русия не е заинтересована от силна, голяма и стабилна България, защото тогава последната би повела независима политика. Толкова за ореолите по отношение на освободителката.

В резултат на Балканската война се създава Албания. Някой да е чувал, дали албанците се отнасят към участниците на Балканския съюз със същото почитание, което Русия очаква от нас? Да има паметници на българските, сръбските или гръцки освободители? Как е представено това освобождение в албанските учебниците?

Куба бива изтръгната от испанска власт посредством американо-испанската война. Дали кубинците се отнасят към САЩ така коренопреклонно, както някои хора у нас? Да не би защото САЩ след това почти ги заробиха (както Русия искаше да направи с нас)?
02 Март 2018 15:23
Искам само да кажа на venstar, че за разлика от другите посочени от него освободени държави България, ако не беше Освобождението от Русия, щеше със сигурност да дочака "освобождение" подобно на арменското. Всички знаем за него: имало е компактно арменско население, от което са избити 1,5млн, а останалите са прогонени. Т е територията е тотално освободена от арменци и сега там няма никакви.
02 Март 2018 15:37
Venstar, руснаците няма как да осовободят Македония тогава, защото ще влязат в стълкновение с Британската империя; все пак те стоят зад гръцките интереси, а гърците са считали Македония за своя територия, независимо, че там са живеели българи.
02 Март 2018 16:03
Искам само да кажа на venstar, че за разлика от другите посочени от него освободени държави България, ако не беше Освобождението от Русия, щеше със сигурност да дочака "освобождение" подобно на арменското.

А защо не, например, подобно на албанското. Аман от разни с кристални топки , дето гадаят какво щяло да стане ....
Нещата са разбрани и предадени от граф. Игнатиев пределно ясно в неговите записки:
Идеите на прогреса, забравянето на бащините предания и всеобщият стремеж към равенство на хората проникват в масите и променят предишния тип хора. Истинско народно и здраво развитие може да има само при образуването под ръководството на Русия на самостоятелни и единоверни области. Дотогава е невъзможно да се промени и насочи образованието на младежите, слабо приспособено към действителните нужди на православните народи. Умовете на младежите сега са насочени не към нас, а към Запада. Това, което става вече в Румъния, ще се случи и в Сърбия, и в България.
02 Март 2018 16:17
А защо не, например, подобно на албанското.


Батьо, ами защото не сме били мюслюмани на 80% като албанците.. Башка дето сме в "чрево адово"..

пп Те тука развали, иначе, добро впечатление..
02 Март 2018 18:35
Батьо, ами защото не сме били мюслюмани на 80% като албанците.. Башка дето сме в "чрево адово"..


Не е точно така. Имаме Илинденско-Преображенско въстание, още по в "чревото адово", където действията на османлиите нямат мащаба на арменския геноцид. Както казах, доводите от кристалните топки какво щяло да стане не са особено убедителни.
02 Март 2018 18:53
Да бе ясно, че няма как се знае какво ще стане АКО не беше се случило това 1877/78, но можем да предполагаме.
Сам знаеш при какви особени обстоятелства възниква Албанската държава. Като изначално страната е с орязани етнически граници. Поне алабанците мислият така, гърците са на обратното мнение. Можем само да предполагаме, че АКО ни освободят поради някакви други благоприятни стечения на обстоятелствата (ПСВ) то ще сме с орязана територия за сметка на нашите съседи, които вече имат независими държави и териториални аспирации. Примерно столица няма да е София, защото ще е на територията на Сърбия/Югославия. Може да е гледане в неясна кристална топка, но да разчитаме, че е могло да се очаква по-благоприятно развитие от Руско-турската война 1877/78, по мое мнение, вече отива в сферата на чистото гадаене.
02 Март 2018 19:07
Да бе ясно, че няма как се знае какво ще стане АКО не беше се случило това 1877/78, но можем да предполагаме.
Сам знаеш при какви ос

Не не можем да предполагаме, защото нямаме и основа върху която да градим предположенията си, освен други предположения.
В историята си има причнинно-следствена връзка - събията си имат причини и пораждат следствия, които понякога не са праволинейни , но въпреки това са важни. Арменският геноцид, например си има сложна предистория, част от която, например, е свързана с Освободителната война , така че той не може да бъде даван като някакъв довод както в случая.
02 Март 2018 19:22
Имаме Илинденско-Преображенско въстание, още по в "чревото адово", където действията на османлиите


Батьо, аз съм лаик.. Но не съм съгласен, че Македония е по - близо до Цариград от Тракия.. Османлиите не ги бъркам с младотурците също. И изобщо ако имаше османлии, а не младотурци, и кюрдите ли щяха да имат държава??

пп " Чрево адово" ми е наум, но забравих откъде, а Гугал не помогна.
02 Март 2018 19:30
Батьо, аз съм лаик.. Но не съм съгласен, че Македония е по - близо до Цариград от Тракия.. Османлиите не ги бъркам с младотурците също. И изобщо ако имаше османлии, а не младотурци, и кюрдите ли щяха да имат държава??

пп " Чрево адово" ми е наум, но забравих откъде, а Гугал не помогна.

А "Странджанската република" по-близо ли е?
От "Под игото" го знаеш.
Както казах, аз не отговарм на въпроси какво щяло да стане.
02 Март 2018 20:00
Както казах, аз не отговарм на въпроси какво щяло да стане


Ама, нали каза А защо не, например, подобно на албанското Аз го имам за какво щяло да стане

И
Арменският геноцид, например си има сложна предистория, част от която, например, е свързана с Освободителната война
защо османлиите не изклали гърците в Империята, след Критската война?? Ами тая работа свършил Ататурк.. Дето казал не сме османлии веке , а горди турци..
02 Март 2018 20:14
Ама, нали каза А защо не, например, подобно на албанското Аз го имам за какво щяло да стане

Именно, за да те предпазя от подобно тълкуване съм добавил следващото изречение за кристалните топки.
Винаги категорично съм се противпоставял на спекулации "какво щяло да стане" в исторически теми - ако Борис бил приел християнството от Рим, ако не бил приел християнството, ако Хитлер победел в Русия, ако Сталин продължел след Берлин към Париж и т.н. и т.н. подобни фантастики.
02 Март 2018 20:32
А защо не, например, подобно на албанското


Сега те разбрах. Ако беше сложил питанка .. Или блещеща се иконка .. Друга работа..

02 Март 2018 20:33
Хубаво писание. Одобрявамс.
02 Март 2018 20:58
Османлиите не колят гърците след Крит, защото раята работи и плаща данъци, а турците не плащат, защото са войници. Арменците са изклани, защото не са селяни, които дават жито за аскера , а са търговци. Ататюрк изгонва малоазийските гърци, защото гордите турци при него започват да плащат данъци. нищо не е могло османлиите да ни изколят - нищо, освен Освободителната война. Османлиите са имали предание, че рано или късно ще трябва оставят Румелия, но преди да си отидат - един християнин няма да оставят жив. А Трети март трябва да остане - защото нашите достойни прадеди са ни го завещали като национален празник. Кои сме ние, че да им кършим хатъра?
02 Март 2018 21:04
върлаков
02 Мар 2018 20:58


Върлаков, много сте образован. И много интересен.
02 Март 2018 21:15
Най-добре е 3 Март трябва да се обяви за "Празник на българския късмет". Русия не идва да ни "освобождава" заради сините ни славянски очи, а защото сме на пътя към проливите. След като измества Турция от нашите земи останалите Велики Сили, които са наясно към какво се стреми я изритват от окупираната територия. Българите остават на далавера. Руснаците аут, ние свободни. Късмет. Дори бих казал - страхотен късмет, защото не се знае какво щеше да стане с нас след неуспеха на Априлското въстание - спокойно можеше дискусиите в този форум да са на турски език. Така че няма какво да се лигавиме с руснаците за користните действия на Руската империя по това време и да си намерим по-походяща дата за национален празник. А на този ден да пием по едно за късмета, който извадихме.
02 Март 2018 21:28
Османлиите не колят гърците след Крит, защото раята работи и плаща данъци, а турците не плащат, защото са войници. Арменците са изклани, защото не са селяни, които дават жито за аскера , а са търговци.


https://i.pinimg.com/564x/52/a1/f0/52a1f0c70929a96e672e34401d7e9573.jpg
https://i.pinimg.com/564x/10/94/1f/10941f5ffc92b1f1df9a5a12549d9818.jpg
02 Март 2018 22:18
Стамболов! Намесата на това име в пред и след Освобождението на България е обидно. Да си го честват тези, които си го харесват, включително и това кво точно е довлякъл на ползу роду - но това име не е имало и няма нищо общо със Свободата на България и с 3-ти март! Тоя е отсъствал от България по това време, зает в бизнес отношения на друго място. Последното не си го измислям, а е исторически факт!


Сещам се за едни спомени на Вазов, как след навлизането на руските войски в България, княз Черкаски събрал членовете на букурещкия комитет и започнал да ги разпределя за "переводчици" в различни части на руската армия. Стамболов заявил (Вазов уточнява "обиден", а той хич не му е фен), че не ще служба и Черкаски отговорил, че тогава ще бъде "под надзор", каквото и да означава.
02 Март 2018 23:13
Сега те разбрах. Ако беше сложил питанка ..

Щеше да излезе, че задавам въпрос.
Ванче, около Съдединението, един безспорен наш патриот и общественик, Тодор Икономов развива тезата, че то е прибързано, че областта така или иначе е гарантирана за българщината, но е било по-добре да се изчака, че тя да послужи като модел, който Османската империя да въведе в македония и тогава с един напън и двете провинции да се съединят с Княжеството. Ние не можем да кажем дали е бил прав, както не можем да кажем дали е бил прав по-рано - след поражението на Априлското въстание, когато защитава идеята за дуалистична Българо-турска монархия.
Самият Стамболов в един момент, вече след Съединението, предлага на Цариград, България , но съединена вече с Румелия и с Македония да стане автономна провинция на Османската империя. Турците , разбира се, отказват, защото правилно предполагат, че веднъж съединени трите области , една такава България би обявила независимост при подходящи условия. Впрочем, подобни на мотивите на "русофоба" Стамболов, са и мотивите на княз Черкаски, който - виждайки победния край на Освободителната войн, съветва своето правителство:
Дали ще става дума за пълната независимост на балканските области, или само за тяхната отделна автономия, ние не трябва да изпускаме предвид, че всичко, което се ореже от България, още веднага или след известно време, ще се падне на гърците. Споразумението за българските вилаети, което беше постигнато на Цариградската конференция, противоречеше много на този принцип. Може да сме доволни, че то не се състоя, и по-добре да искаме много по-малко, отколкото отрано да онеправдаваме българите и в същото време да си създаваме опасен, непримирим противник, сега вече натрапващ се за ролята да служи като крепост на цяла южна Европа против руското варварство.

....
Ако осъществяването на Българското Княжество на базата на тези основи срещне непреодолими препятствия, тогава ще се наложи да се обърнем към другата комбинация, допускаща за християните вече много по-тесни предели на автономия.

Тук преди всичко могат да изплуват цариградските условия (Солсбъри), даващи на България почти същите граници в северната част, но съвършено променящи южните й предели, и изискващи свръх това разделяне на България на два вилаета, с центрове в Търново и София. Според тези условия България никъде не се допира до Егейско море; цялото крайбрежие на това море, както и на Мраморно, остават за турците, т. е. на гърците. Също така към тях напълно преминават санджаците Родосто, Галиполи и Одрин. Всичките южни и югоизточни епархии с масата от българския народ остават за гърците. България се обрича на живот без свободни пристанища (понеже от което и да е, дадено й в Черно море, трябва все пак да се преминава през Босфора и Дарданелите), без търговско развитие; отрано се поставя в положението на икономически роб на Гърция.

Можем ли ние да се съгласим на това; ще ни благословят ли българите и ще удовлетворим ли ние поне гърците? Доволни няма да има, а българите ще ги погубим. Очевидно трябва да се търси друга комбинация.

Най-добре е в този случай да се стои на принципа, щото подобряването на участта на Балканските християни да се прилага към тях без разлика в националностите, без нови изкуствени административни или териториални деления. Това е европейски принцип. Европа не може да го отхвърли.

След това, придържайки се към този принцип, ние можем да искаме въвеждането на вече изпробваните от Европа начала: изборно управление за каазите, местен контрол в по-големите административни единици, изравняване и ограничаване на данъците, правилна система за събирането им, охрана на вътрешната безопасност от местната полиция, - и трябва да прибавим към тези изисквания още: правилното прилагане на също европейския принцип - реална свобода на изповеданията, опираща се на безпристрастна и правилна административно-църковна организация.

Прилагането на тези начала, особено на последното, ще облекчи съдбата на България много повече, отколкото всякакво преправяне на нейните граници и назначаване на някакви идеални генерал-губернатори за нейните вилаети. Важно е това, че с осъществяване на последното условие, всичките български епархии веднага ще се освободят от гърците, че ще се очертае напълно границата на българските земи, която след това вече няма да успеят да изтрият нито турците, нито гърците, нито англичаните.



Като чели точно тези предупреждения на Черкаски е имал предвид Яворов в предоговора си към "Гоце Делчев" пише:
Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, беше осуетено, ако не случайно, поне твърде неочаквано. То се знае, апостолите на българската свобода не мислеха, че петвековния роб ще види боева сполука. Но те имаха пред вид сигурен политически успех.

Българското движение, оставено да се развива в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Македония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление. Народът, изнесъл на плещите си трудната борба, горд в съзнанието на извършения подвиг, би знаел да цени благото на свободата. И нашето племе, свършило предварителната работа по формирането си като политическа единица, би се предало на тихо културно развитие като достоен член от семейството на културните човешки племена.

Обаче Русия, възползувана от смутовете в европейските турски области през нещастната 76 година, поиска да осъществи или поне в краен случай да приближи осъществяването на своите завоевателни намерения спрямо турското наследство. Тя обяви тъй наречената Освободителна война, която свърши с един съдбоносен за нас резултат - отечеството ни беше разкъсано на три части. И големия български въпрос остана да се развива при най-опаки условия, като се раздроби на сума по-малки въпроси, живи рани върху българския обществен организъм в цялост.

03 Март 2018 12:09
showstopper02 Март 2018 21:15
Най-добре е 3 Март трябва да се обяви за "Празник на българския късмет". Русия не идва да ни "освобождава" заради сините ни славянски очи, а защото сме на пътя към проливите. След като измества Турция от нашите земи останалите Велики Сили, които са наясно към какво се стреми я изритват от окупираната територия. Българите остават на далавера. Руснаците аут, ние свободни. Късмет. Дори бих казал - страхотен късмет, защото не се знае какво щеше да стане с нас след неуспеха на Априлското въстание - спокойно можеше дискусиите в този форум да са на турски език. Така че няма какво да се лигавиме с руснаците за користните действия на Руската империя по това време и да си намерим по-походяща дата за национален празник. А на този ден да пием по едно за късмета, който извадихме.
#80%+ (хаштаг-осемдесет-процента-плюс)
03 Март 2018 12:44
Сещам се за едни спомени на Вазов, как след навлизането на руските войски в България, княз Черкаски събрал членовете на букурещкия комитет и започнал да ги разпределя за "переводчици" в различни части на руската армия. Стамболов заявил (Вазов уточнява "обиден", а той хич не му е фен), че не ще служба и Черкаски отговорил, че тогава ще бъде "под надзор", каквото и да означава.

Димитър Страшимиров уточнява, че Драгаан Цанков, тогава ангаживан в канцеларията на Черкаски в Търново по време на войната, искал да зачисли Стамболов като войник към шаба - Стамболов отказал.
Разбира се, Асол целенасочено заблуждава, когато се опитва да внуши, че Стамболов по време на цялата война" е отсъствал от България" (каквото и да значи "България" в тоя контекст на манипулацийката и). Всъщност след епизода с Черказки, Стамболов остава в Търновско, където се включва в акцията за реквизициите и набиране на продоволствие за руската армия. Покрай това, той .... се позамогва доста (меко казано).
03 Март 2018 12:46
(+++ повторение)
03 Март 2018 13:29
През 1878 г. двама търговци от Казанлъшко направиха почти идентични записи в търговските си бележници. Единият записа в графа печалби: "Тая година спичелих само Освобожденiе от турскiя Тиранизам". А другият: "Благодаря на Бога дето се освободихме от турското иго".

Бедните заблудени от пропагандата души!


Каква руска пропаганда в онова столетие?! По-скоро това есе с 50 нюанса на бялото е надменно пропагандно. Унижаващо и унищожаващо възторга от Освобождението.

ИВАН ВАЗОВ

I
Всякой моралист и книга
хвалят благодарността,
като чувство, що въздига,
человека на света.
Ний, кат хора с здрав разсъдък
и със по-практичен възгляд,
пред тоз глупав предразсъдък
рабски не клониме врат.
II
Ний желаеме да станем
людье с нрав солиден, строг,
със утопий се не храним,
нито с телешки възторг.
На признателността твара
не минува в наший търг,
ний оставяме на звяра
да познава тоя дълг.
III
Има поговорка проста:
чорту митан направи,
дор успейш да минеш моста,
па подир го остави!
Туй прекрасното изкуство
ний чудесно го владейм;
на глупците дайте чувство,
ние с вятър не живейм.
IV
Като хора реалисти,
ний не гледаме назад,
и в мухлясалите листи
за нас няма благодат.
Що е било, то било веч…
Вместо китки днес да вийм,
нека се старайме повеч
лирки да си придобийм.
V
Да, кат люди на прогреса,
фанатизъма не щем,
над прошедшето завеса
ние спущаме съвсем;
и кат гледаме назади,
мъчно можем различи
тоя, що хамот ни даде,
от тоз, дето го строши.

VI
Пред велики идеали
не треперим кат деца
ние можем се похвали,
че веч нямаме сърца.
Колкото за тез, що страстно,
жертвуваха се за нас,
ний се стискаме ужасно
да не се изсмеем с глас.

Изтъкахме си платното —
ритаме кросното.

03 Март 2018 15:53
Тази лирика не е лоша,но професорът трябва да помни, че не е поет, а учен. Историята няма да му прости мерзостта, която писа за народния съд.
03 Март 2018 19:00
Г-н Памфуций, естествено, че арменците също са добри земеделци, но техните търговци заемат много голяма част от търговския оборот в Турци. Нещо, което младотурците решават радикално. Впрочем - България заема 5% от територията на ОИ, но плаща 20% от данъците в хазната.
п.п. Г-жа Ванче, благодаря за добрите думи....
03 Март 2018 19:27
И за тази статия на проф. Илчев

А що се отнася до
Дали кубинците се отнасят към САЩ така коренопреклонно, както някои хора у нас? Да не би защото САЩ след това почти ги заробиха (както Русия искаше да направи с нас)?


Що, руснаците са довели Лъки Лучано и са напълнили България с казина и вертепи?
03 Март 2018 20:04
Прекрасно написано. Сцени, богат и образен език, поздравления!
Друг и верен поглед към войната.

"Радостни от победата във войната, забравяме, че за нея даваме повече жертви, отколкото в Априлското въстание, повече са съсипаните села, градове, училища, църкви. А за теглилата на мюсюлманите и не понечваме да си спомним."
Факт.
Загубите са:
Руски: 15 567 убити (от тях 11 905 на Балканския фронт, останалите – на Кавказкия фронт), 56 652 ранени (от тях 6 824 починали от раните си), 82 636 починали от болести
Румънски: 7 618 убити, ранени, починали и изчезнали (1 350 убити)
Сръбски: 718 убити, 1 534 починали от рани и болести, 2 999 ранени
Български: 1 347 души от Българското опълчение, значителни загуби сред цивилното население (така, уви, казва уикипедията).
Турски: 17 000 убити, 60 000 починали от рани и болести, 153 000 ранени и изчезнали.

За мен е много показателно, че загубите от наша страна са близо половината от руските загуби през 1812 година.
Освободителната война е наистина алтруистична.

Чест ни прави, че не сме се отдали на отмъщение и изстъпления над турците, въпреки зверствата на Сулейман Безумний.




04 Март 2018 10:58
Памфуций
02 Март 2018 23:13
Яворов в предоговора си към "Гоце Делчев" пише:
Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, беше осуетено, ако не случайно, поне твърде неочаквано. То се знае, апостолите на българската свобода не мислеха, че петвековния роб ще види боева сполука. Но те имаха пред вид сигурен политически успех.
Българското движение, оставено да се развива в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Македония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление.

Яворов е велик поет, патриот и революционер, но като повечето български (и руски, да вземем само цитирания княз Черкаски) общественици от онова време е жертва на съдбоносната заблуда, че Турция е главният враг на българското обединение.
Не казвайте, че е лесно да се съди със задна дата. Още тогава всички са разбирали, че дните на турското владичество над християнските народи са преброени. Доказателство са възгледите на самите "еволюционисти", че рано или късно българското движение би достигнало целта си. Възможно е, но само ако Турция е единственият ни противник и щеше да бъде вярно, ако се мисли само за Турция като противник. Само тогава е могъл да бъде "сигурен" политическият ни успех.
Трагизмът на българското обединение не е в това, че Освобождението ни е осуетило някакво въображемо съединяване чрез целокупна еволюция, а че то, Освобождението, идва трагично по-късно от това на истинските главни противници на целокупна България - Сърбия и Гърция.

Разходете се до Пирот. От Калотина са 15 минути по магистрала и с която впрочем сърбите ни изпревариха, нищо че не са в ЕС и не се тупаха по гърдите колко европари са откраднали. До пазара има скромен паметник; внимателно го огледайте. Паметникът е на сръбски капитан, Занчевич ли, Пенчевич ли, не си спомням, а и не е интересно. Важното е защо са го поставили: през декември 1876 храбрият капитан е освобождавал от турците "сръбските земи в Горното Поморавие", чак до Белоградчик. По онова време Пирот е център на българската Нишка епархия; цялата Нишка област е българска, фактически и съгласно Цариградската конференция, а по-късно и съгласно Сан-Стефанския договор.
Никакъв договор с турците обаче не пречи и не може да попречи на освободената преди нас Сърбия да завладява български земи. През 1876 сърбите отстъпват от българската Нишка област, за да се върнат след година и стигнат до София. Българската Нишка област остава завинаги сръбска.
Ето това е трагичната реалност на десетилетията в края на XIX и началото на XX век, а не сънищата за целокупно българско обединение без съществуването на българска държава.

Ако нашето Освобождение се е забавило още малко, със сигурност християнските земи на Балканите са щели да бъдат свободни от турци, както са искали Яворов и другите великани, но с абсолютна сигурност - "свободни" и от българи.
04 Март 2018 11:57
04 Март 2018 14:51
Трагизмът на българското обединение не е в това, че Освобождението ни е осуетило някакво въображемо съединяване чрез целокупна еволюция, а че то, Освобождението, идва трагично по-късно от това на истинските главни противници на целокупна България - Сърбия и Гърция.

Именно затова, както и поради закъснялото развитие на българския национализъм - някои от българските национално-совободителни дейци тогава , са виждали именно в оставането на земите, населени преимуществено с българи, в тамките на Османската империя възможност да се съхранят като българи и в един удобен момент да решат въпроса за "Освободжението".
Нарочно дадох пространно цитата от Черкаски, защото и той е осъзнавал рисковете от разпокъсването на българите. Що се отнася до "освобождението" на Ниш и Пирот от страна на сърбите, така си е. За жалост Ниш е определен за Сърбия още преди войната, а Пирот е даден като "допълнителна награда". Но предвид, че войната избухва не само заради българите, но и заради сърбите (дори повече заради сърбите) , това не е никак изненадващо. За жалост тази линия на "компенсиране на Сърбия" с населени с българи територии ще продължи и през следващите десетилетия .
04 Март 2018 17:37
Памфуций
04 Март 2018 14:51
Именно затова, както и поради закъснялото развитие на българския национализъм - някои от българските национално-совободителни дейци тогава , са виждали именно в оставането на земите, населени преимуществено с българи, в тамките на Османската империя възможност да се съхранят като българи и в един удобен момент да решат въпроса за "Освободжението".

Нещо не си съсредоточен.
Така или иначе, виждането им е ясно, както е ясна и крайната цел на гигантите* - първо автономия на българските области, после обединение. Ако има с кого, но те не са поставяли "Освободжението" в кавички; считали са го за "преждевременно", но не и че никога няма да го има. Нещо повече, имали са примерите на обединяването на Италия и Германия по същия горе-долу начин - първо откъсване отдолу, а после обединяване отгоре. Е, нямали сме Савойска династия и Пиемонт, нито Прусия и Хохенквиимбешеимето, ама не е фатално. Фаталното е, че нищо от автономистките възгледи или чуждите примери не прави по-възможни Освобождението или националното ни обединение.

Реалистичната и единствено печеливша политика, според мен, я скицирах като писахме "под" статията на уважемия д-р Илчев за Ньойския договор:
осигуряване на доброжелателния неутралитет на Русия, ако не на подкрепата й; марш-наскок в земите между Марица и Вардар, но без атаки към Солун и най-паче към Одрин! и отбрана, отбрана, ако ще и хиляда години.

* Много моля, не споменавайте Стамболов редом до светлите имена на Яворов, Гоце, Яне, Тодор Александров, ...
На "отеца-основател" на българската клептокрация му стига да бъде върху една от банкнотите в сегашната
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД