Целият водевил около продажбата на българските активи на ЧЕЗ на дребосъка "Инерком" щеше да е забавен, ако не беше колкото трагичен, толкова и опасен. Не защото сделката може да се провали, абонатите да останат без ток или правителството да падне. А защото показва колко прогнила е цялата държава. Как никакви закони - нито български, нито международни, имат значение, когато е застрашен хатърът на управляващите. Защото нагледно показа на малкото чужди инвеститори, които останаха в България, че не могат да разчитат, че ако спазват правилата, интересите им ще бъдат защитени, а собствеността им - неприкосновена.

Сделката за активите на ЧЕЗ в България се "пече" от година. Кандидат-купувачите са известни от месеци. Става дума за смяна на собствеността върху предприятия, които могат да превърнат 40% от територията на страната в дискотека, ако по някаква причина се получи смут в системата. На практика над 3 млн. абонати в Западна България са евентуални заложници на (не)доброто управление на електромрежата.

През цялата тази година, докато вървят преговорите, премиерът Бойко Борисов пасуваше. Поне публично. Пет дни след избора на купувача той твърдеше, че е немислимо държавата да си вре носа в договорки между "частни субекти". После обаче внезапно направи завой и нареди купища проверки - на ДАНС, на данъчните, на КФН, на КЕВР. Причината - чешки и български медии започнаха да изнасят обезпокоителни информации за източниците на финансиране на сделката. В сряда премиерът вече бе шокиран и обяви, че продажбата трябва да бъде спряна на всяка цена. Не защото подчинените му служби са му докладвали нещо смущаващо, а защото получил по имейла табличка с банките и фирмите, които ще подкрепят сделката за ЧЕЗ. Хвърчащото листче бе заведено в секретната секция на парламента, а депутатите започнаха да пишат закон, с който да спрат вече сключена сделка на територията на чужда държава.

Ако приемем, че всичко това е вярно,



премиерът на България е най-наивният



или неосведомен човек у нас. А всички спецслужби трябва да бъдат моментално закрити, защото не си вършат работата - не са видели нищо подозрително в амбициите на Гинка Върбакова да направи квантов скок от бизнеса с фотоволтаици до командване на електромрежата на цяла Западна България с подкрепата на тайни играчи и офшорни капитали. Логично възниква въпросът защо бюджетът всяка година дава милиони на подобни структури и защо постоянно им се дават нови и нови правомощия да подслушват, следят, претърсват, ако не са алармирали премиера за готвената сделка, която може да е опасна за националната сигурност.

Вчера обаче стана ясно, че службите все пак са вършели някаква дейност, тъй като от години знаят и следят опитите на ЧЕЗ да се изтегли от България и разполагат с подробна информация за кандидатите за активите им и дори за офертите им. Т.е. службите всичко знаят и точно затова не реагират. Или реагират, но началникът им не им обръща внимание. Защото всичко е точно. Само че номерът не мина, сделката се размириса, обществото настръхна.

И Борисов в обичайния си стил



мина в режим "заговор"



- обвини "гадовете", които пак искат да го свалят (както през 2013 г., когато сам подаде оставка, уплашен от протестите срещу високите сметки за ток). С което отново постави въпроса за ефективността на службите. Значи някой се опитва да клати правителството, а спецслужбите дремят или си траят? Ако ДАНС не реагира пред такива "заплахи", това издава или некадърност, или злонамереност. В такъв случай защо премиерът още не е поискал оставката на ръководството на ДАНС?

Скандалът с ЧЕЗ показа още един абсурд. Енергетиката е най-регулираният отрасъл в България - и за най-дребните си намерения фирмите трябва да получат одобрение от КЕВР, и то след дълги преговори и кандърми. Сега обаче стана ясно, че КЕВР, която раздава и отнема лицензи, инспектира и глобява, всъщност е безгласна буква, когато има опасност ключово енергийно предприятие да попадне в неясни ръце. Същата е ситуацията и с КФН, и КЗК, и с още куп уж независими органи с безбройни правомощия и огромни бюджети. Сега отново ще се поправя законът, ще се дават още правомощия и т.н.

За да направи ситуацията още по-абсурдна, на следващия ден след "разкриването" на комплота за свалянето на кабинета Борисов реши държавата да вземе да си купи ЧЕЗ-България и да се свършва! Дори не си струва да споменаваме факта, че два дни по-рано той се кълнеше, че няма как да се национализират частни активи, както настоява не само опозиционната БСП, но и коалиционният му партньор "Атака". Премиерът отдавна е превърнал отмятането, извъртането и усукването в своя запазена марка. Няма да споменаваме и факта, че ГЕРБ все пак е партия от европейската десница и не й отива да надцаква левите и популистите с подобни инициативи. В случая обаче Борисов се опитва да ни внуши, че държавата е единственият добър стопанин на ЕРП-то, който ще гарантира, че ток ще има за всички от сърце. Наистина ли? Същата държава, която разполага с всички възможни средства за събиране на информация и контрол, не можа или не пожела да се намеси навреме в сделката с ЧЕЗ? Или защото имаме много "добри" практики с държавните фирми в енергетиката, а и не само там, които тънат в дългове, но пък



са мечтана хранилка за всеки партиен кадър?



Та нали, докато ЕРП-тата бяха държавни, те бяха докарани до просешка тояга? А след приватизацията, при която държавата си запази по 33% - уж за да ги контролира и да пази обществения интерес, - прати в бордовете верни кадри като Митко Каратиста, човек на Пашата, някогашен съдружник на Бойко Борисов. Изобщо има ли поне един пример на държавна компания, която да е управлявана добре?

Пред "гениалния" план на Борисов обаче все още има няколко пречки. Например - че "Инерком" вече има подписан договор с ЧЕЗ. Първоначално това не изглеждаше като кой знае каква спънка в очите на премиера, свикнал да получава всичко, което пожелае - все пак говорим за човек, който еднолично спира и пуска проект като АЕЦ "Белене" и разтуря обществени поръчки заради "витаещи съмнения". Но в случая се оказа, че чешкият му колега не е много склонен да гази законите и да изхвърли безцеремонно избрания вече инвеститор. И се наложи Борисов да "убеждава" същата Гинка Върбакова, която ден по-рано разпердушини, да стане съдружник с държавата. Можем само да гадаем как е протекъл разговорът между двамата, но след него



амбициозната дама вече бе готова на всичко,



което премиерът пожелае - 34%, 50%, 100% от фирмата... Вчера, днес, утре... Няма значение - дамата спешно хвръква към Чехия, за да убеждава ЧЕЗ да кандиса.

Разбира се, остава и "дребният" въпрос откъде ще дойдат милиардите за "обратното изкупуване" на ЕРП-тата. И не можеше ли активите на ЧЕЗ да бъдат купени по-евтино? Според информацията на ДАНС анализ на един от кандидат-купувачите на ЧЕЗ показвал, че те не струват повече от 220 млн. евро, т.е. те са силно надценени в офертата на "Инерком". Трябва ли да се прахосват така пари само защото правителството е проспало сделката, а после си е наумило да измести избрания купувач?

Всъщност ключовият въпрос в случая е



защо ЧЕЗ иска да избяга от България



по възможно най-бързия начин и защо нито една реномирана компания не желае да влезе на нейно място. Колкото и да е странно, този въпрос се задава публично и от управляващите в лицето на Валентин Николов, депутат от ГЕРБ, например. И те сами дават правилния отговор - бизнес средата в България е ужасна. Затова и никой не помисля да инвестира в страна, в която няма правосъдна система, където законите се променят почасово според моментното настроение на този и онзи, където бюрокрацията и корупцията задушават всеки, който иска да играе по правилата... Комичното в случая е, че ГЕРБ управлява с малки прекъсвания през последните 10 години, но не вижда никаква вина за ситуацията в себе си. Отново са виновни тройната коалиция и кабинетът на Пламен Орешарски. Удобно забравяйки, че точно Борисов се заканваше да отнема лицензите на ЧЕЗ и колегите им, задето само създавали главоболия, вдигали цените, а се разсейвали за инвестициите. Нали той им пращаше инспектори от ДАНС, КЕВР, НАП и прокурори. Нали точно заради този тормоз и трите ЕРП-та съдят България за стотици милиони евро във Вашингтон.

Бойко Борисов може да се прегръща всеки ден с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и да се снима с германския канцлер Ангела Меркел, може да се изживява като пътеводна звезда за целия Балкански полуостров, но България няма да бъде приета скоро нито в еврозоната, нито в Шенген. И причината за това премиерът може да я види, като просто се погледне в огледалото!