Достъпът до информацията е изконно право, постижение на демокрацията, към която вече близо три десетилетия се стремим. Управляващите обаче изобщо не обичат да споделят информация с гражданите, чиито пари харчат и пред които би трябвало да се отчитат.

Временният председател на новата антикорупционна комисия например Пламен Георгиев - доскоро шеф на комисията за конфискация, известна като КОНПИ, а сега и фаворит на управляващите за шеф и на новия мегаорган, владее до съвършенство "най-добри" практики в криенето на информация.

В последните няколко месеца като шеф на комисията за конфискация Георгиев постанови две абсурдни решения по заявления на "Сега" за достъп до информация, с които наруши обществения интерес. Първото касае въпроса какви са разходите по производството за конфискация срещу бившия собственик на КТБ Цветан Василев. От съобщението, което получихме, излиза, че сумата не може да ни бъде съобщена, защото била търговска тайна?!? Георгиев очевидно много удобно забравя, че все пак средствата, с които е платено, са публични, т.е. на данъкоплатците, и той дължи отчет. А законът за достъп до информация разглежда търговската тайна само като защита срещу нелоялна конкуренция. Още повече, че тази тайнственост оставя



впечатление, че са изхарчени огромни суми.



При внасянето на иска за конфискация в съда Георгиев обяви, че той е придружен от 28 000 страници с доказателства и всички материали тежат близо 6 тона. "Наехме специален транспорт, печатница, а в пренасянето участваха служителите на съдебната охрана, дори пробиването на дупките в хартията беше тежък процес", обясни той. Колко обаче е струвало това, е тайна, незнайно защо.

КОНПИ отказва информация и дали властите в Швейцария са уважили искането й да бъдат наложени обезпечителни мерки върху имотите на Цветан и Антоанета Василеви там. Както и дали, ако КОНПИ дължи разноски на Швейцария, както твърди съпругата на бившия банкер Антоанета Василева, в какъв размер са те и дали са платени. Това било класифицирана информация.

Естествено "Сега" обжалва в съда отказите на КОНПИ. И в съдебната зала абсурдът стана пълен. Юрисконсултката на КОНПИ пледира, че "дейността на комисията е уредена в специален закон, който изключва приложението на общия Закон за достъп до обществена информация".



Значи имало и привилегировани



"Сега" води и друга съдебна битка - за отказа на комисията да каже по колко дела е осъдена да плати обезщетения и за какво. Тези факти отсъстват от годишните доклади за дейността й - там се отчитат само постиженията. Други институции - като например митниците и НАП, безпроблемно предоставиха такива данни. Но Георгиев тълкува тези цифри като служебна тайна, макар че Законът за защита на класифицираната информация подробно обяснява какво, как и за колко време се класифицира. Според него данните били станали на комисията при изпълнението на задълженията й и ако бъдели разкрити, щели да се засегнат правата на трети лица. Дори да се приеме тезата, че това е служебна информация, тя е защитена само 6 месеца. Тоест данните за изплатените по-рано обезщетения би трябвало да са публични.

Не по-малко притеснителното е, че всъщност с информация за осъжданията й по Закона за отговорността на държавата



би разкрила подробности за незаконните практики в комисията.



Които биха могли да бъдат пренесени и в работата на новия антикорупционен орган, който Георгиев се кани да оглави.

Тепърва ще се види КОНПИ ще се справи ли с публичността на имуществените декларации. Вече сме свидетели на преместването на регистъра за магистратите от Сметната палата в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Регистърът не стана по-достъпен. Напротив - някои документи са нечетивни, а търсенето в тях е много по-трудно.

И шефът на инспектората Теодора Точкова



чете закона за достъп до информация, както й харесва.



Тя например откри начин как да не даде информация, свързана със срещата на Сотир Цацаров в ЦУМ миналото лято. Информацията е обществена, но няма да бъде предоставена, реши инспекторката, защото двама от участниците - Цацаров и Георги Гергов, не искат. Макар че изобщо не би трябвало да е търсено тяхното съгласие като засегнати - става дума за данни с надделяващ обществен интерес. Такава е и практиката на съда в Страсбург, такива примери има и от дела във Върховния административен съд.

Но важното е да има мъгла около представителите на властта, за да не могат данъкоплатците да се ориентират какво всъщност се случва.