В петък парламентът единодушно и без обсъждания прекрати мандата на зам.-председателя на Националното бюро за контрол на СРС-тата Георги Гатев. Това е съвсем логична стъпка, тъй като в началото на годината излезе съдебно решение, с което Гатев окончателно остана без допуск до класифицирана информация. И така се оказва в несъвместимост да заема длъжност в бюрото.

От отнемането на допуска му миналото лято до гласуването на отстраняването му обаче случаят е толкова секретен, че и депутатите едва ли са наясно защо точно Гатев загуби достъпа си до тайни. Те явно и не се вълнуват от това, след като отказаха да го изслушат в залата, преди да го махнат от бюрото. Те нямат право на друг ход, освен да го отстранят. Такова изслушване би имало единствено стойност да даде възможност на народните избраници да си направят информирани изводи за това как работят институциите и има ли задкулисие в отстраняването на Гатев.

Но след като и Гатев, и председателят на бюрото Бойко Рашков говореха, че



акцията с допуска е режисирана така, че да бъде унищожен контролът върху СРС-тата,



то най-малкото на депутатите трябваше да им светне голяма червена лампа. Има и твърдения, че колизията между бюрото и прокуратурата е заради разследването на фалита на КТБ. Доста сериозна причина за напрежение.

Достъпът на Гатев до тайни беше отнет миналото лято по инициатива на прокуратурата. Искането на обвинението беше уважено от ДАНС, а Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), пред която Гатев обжалва, само парафира отказа. Гатев отнесе казуса и до Върховния административен съд, но загуби и там. Жалбата му беше отхвърлена от тримата върховни съдии - Милка Панчева, Николай Гунчев и Сибила Симеонова.

Всъщност практиката на ВАС по подобни казуси не е особено богата, тъй като доскоро решенията на ДКСИ за отнемането на допуска бяха окончателни и не подлежаха на съдебен контрол. След осъждания на България в Страсбург обаче законът беше променен и ВАС е втората инстанция на ДКСИ.

"Сега" се запозна с решения по други три дела, свързани с допуск до класифицирана информация, които са приключили съвсем различно. В деня, в който ВАС излиза с решението за Гатев, е постановен и още един съдебен акт по подобен казус. Става дума за агент от ДАНС, на когото е отнет допуск до класифицирана информация ниво "строго секретно". Агентът е проверен заради данни, че той умишлено поддържа нерегламентирани отношения с лица, представляващи законов интерес за ДАНС, и ги подпомага, като им предоставя класифицирана информация за действията на агенцията срещу тях. Това е индикация, че този служител системно извършва дейност срещу сигурността на страната. Решението на ДАНС е потвърдено от ДКСИ. Съдът обаче приема, че не са спазени правилата на процеса, от ДКСИ не е гарантирана равнопоставеността на страните и не е оставила възможност на агента да се защити. Всичко това е валидно и за случая с Гатев. Но решението на съда е различно. За агента съдът отменя решението на ДКСИ и нарежда комисията отново да разгледа преписката, като спази правилата.

Не по-малко любопитно е и решение на ВАС от 23 януари. То е по делото на областен директор на МВР, на когото през март ДАНС е отнела достъпа до информация с гриф "секретно". ДКСИ потвърждава отнемането, като приема, че



полицейският шеф поддържа нерегламентирани контакти



с хора от криминалния контингент, включително с лица от организираната престъпност, а също така е подпомагал дейността на хора, за които областната дирекция има данни, че извършват престъпна дейност, като ги е предупреждавал за предстоящи полицейски проверки и е участвал в разпространение на цигари без бандерол. Шефът на областната дирекция обжалва отнемането на допуска. Прокуратурата е на негова страна. Представителят й пледира пред ВАС, че в практиката си съдът в Страсбург по този вид дела приема, че съдебният контрол трябва да включва адекватна проверка на т.нар. оперативни данни чрез подкрепянето им с доказателства на официалните разследващи органи.

ВАС приема, че МВР шефът не е имал възможност да се защити нито пред ДАНС, нито пред ДКСИ. Освен това ДКСИ не е събрала никакви доказателства, както я задължава законът, а направо е потвърдила акта на ДАНС. Това според съда нарушава правото на защита. В огледалната ситуация с Гатев изходът от делото му е съвсем различен.

Може би тук от огромно значение е, че в нито един от цитираните случаи прокуратурата не е излизала с официално съобщение и инструкции към ДКСИ какво да прави. Както стана с Гатев.



На 24 юли 2017 г. от прокуратурата съобщиха, че е установено, че:



- обвиняем магистрат провел лична среща в заведение с въпросния член на бюрото, непосредствено след което посетил сградата на бюрото, където заявлението му за проверка било прието не по установения ред . По указание на члена на националното бюро то било изготвено от административния секретар на бюрото, в служебния й кабинет и на служебния й компютър;

- заявление от подсъдим, с когото членът на бюрото е в близки отношения, е изготвено и входирано по същия начин - на служебния компютър на административния секретар;

- членът на бюрото провеждал разговори с обвиняем магистрат, в хода на които подробно обяснявал процедурата по подаване на заявление за проверка и възможните официални отговори на бюрото, както и изводите, които следват за обвиняемия от тях;

- след среща на члена на бюрото с лице, спрямо което са били прилагани СРС, то подало заявление за проверка. Тя била осъществена от въпросния член на бюрото;

- обвиняем магистрат бил заведен в бюрото лично от този член, за да подаде заявление.



Тези случаи сочат, че членът на бюрото е ненадежден от гледна точка на сигурността и опазване на тайната. Наблюдаващият прокурор е предложил на председателя на ДАНС да направи преценка за отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация. Наличието на такова разрешение е изискване за заемане на длъжността член на националното бюро, а липсата му е предпоставка за предсрочно прекратяване на мандата от Народното събрание, пишеше в съобщението на прокуратурата. Нещо като 3 в едно - хем съобщение до медиите, хем указание към ДАНС какво "да преценят", хем и намигване към парламента как да приключи с казуса.



После от прокуратурата съобщиха неофициално пред определени медии,



че това са варненският съдия Светлозар Георгиев, прокурорът от Плевен Димитър Захариев и пловдивският прокурор Росен Каменов.

"И досега не е ясно с какви данни е разполагала ДАНС, за да отнеме достъпа на Гатев. Беше създадено основателно съмнение, че ДАНС не взе своето решение самостоятелно, а под влияние на прокуратурата." Това се казва в писмо на депутатите от БСП Славчо Велков и Филип Попов до колегата им от ГЕРБ Димитър Лазаров, с което "Сега" разполага. Двамата искат изслушването на Гатев в ресорната парламентарна комисия, преди тя да гласува отстраняването му от бюрото. Лазаров е шеф на тази комисия, Велков е заместникът му, а Попов е член. Предложението им беше отхвърлено както в комисията, така и в пленарната зала.

И още от писмото: "Както решението на ДКСИ, така и окончателното решение на ВАС, се основават на материали, които са класифицирана информация и нито един член на нашата комисия не познава", "В решението на ВАС е посочено, че са издадени сведения, съставляващи класифицирана информация (държавна или служебна тайна), което логично означава, че е извършено престъпление. Ако това е вярно,



няма яснота защо прокуратурата не е образувала наказателно производство за издаване



на такава тайна."

Велков и Попов пишат, че заради цялата секретност около случая се създава усещане, че целта не е само да се отнеме допускът на Гатев, но и да се удари по бюрото. Разкриват и че в хода на процедурата по отнемането на допуска на 5 септември 2017 г. по анонимен сигнал на Агенцията за държавна финансова инспекция е възложено да направи ревизия на бюрото.

В същото време и някои от институциите, които бюрото контролира по закон, са започнали да противодействат на проверките му, пишат двамата депутати.

Дали пък точно тук не е заровено кучето?!