Българската автентична десница има две единствени, основни и преливащи се една в друга фази: обединение чрез разцепване... и обратното. Тя е неповторим политически флуид и не може да се задържи за дълго време в едно агрегатно състояние: ако е в коалиция, трябва да започне да се "мравчи"; ако се е разляла на множество партийни ядки, трябва да започне да се събира. Заради тази психо-физическа особеност партиите от спектъра на автентичната десница са непрекъснато заети да се занимават със себе си. А в същото време са припознати от близо 400 хиляди български граждани, които днес не са представени в парламента.

"България има нужда от автентична десница. Десницата трябва да се преконфигурира. Искането в момента за предсрочни избори означава само едно - връщане на власт на БСП. Десницата трябва да изчака и да узрее. Десницата не е готова за предсрочни избори. Не може да се говори само за какво си "против", а не за какво си "за", описа състоянието на собственото си обкръжение бившият зам.-председател на ДСБ д-р Петър Москов. Бившият здравен министър на втория кабинет на Бойко Борисов, напуснал ДСБ след раздор в собствената си партия, говори за преконфигурация, а всъщност т.нар. "десница" има нужда от стабилизиране. И ако "Да, България" и ДСБ са в преговори за "обединение", то



другите съкооператори от Реформаторския блок





са отново във фаза на неразбирателство, защото Движение "България на гражданите" замрази членството си заради .... липса на опозиционност в коалицията. А каква опозиционност, когато ГЕРБ отдавна взеха на "абордаж" потъващия кораб на т.нар. автентична десница?

От години конфликтният минимализъм сред лидерите на партиите, наследници на някогашния антикомунистически мастодонт СДС, ги вкарва в непрекъснати занимания със себе си. Независимо че имат активна политика, предлагат решения на актуални за обществения дневен ред проблеми, всичко това бива затрупано, когато заговорят за обединение или започнат да делят нещо.

Това състояние на определящите се за "автентични десни" е заложено в тяхната генетична деформация, която периодично се повтаря още от началото на 90-те години на миналия век - от времето на първите "сини мравки" и свалянето на правителството на Филип Димитров. Опитите на Иван Костов да консолидира в партия това широко и аморфно образувание, управлявало като мозаечна синя коалиция под шапката на някогашното СДС, не завърши с успех.



Вечното недоверие на множеството лидери един към друг,



свръхнарцистичността им, доведоха до верижен разпад след загубата на изборите през 2001 г. Всеки хукна да кове собствен "ноев ковчег" - Стефан Софиянски (Съюз на свободните демократи), Евгений Бакърджиев (Български демократичен съюз "Радикали"), "овладяването" на СДС от Надежда Михайлова.

Големият ядрен разпад с основаването на ДСБ на Иван Костов не приключи процеса на създаване на нови партийни отломки. Дори последната - "Да, България" на Христо Иванов, влезе в конфликт с ДСБ на Радан Кънев. И така двамата сподвижници в "реформата на съдебната скамейка" останаха вън от парламента. Където днес се намират и бившите им коалиционни партньори от Реформаторския блок. Заслепени от играта си на трончета, те направиха втора грешка след 2013 г., когато заради крамолите в СДС и ДСБ за първи път отнесоха голям шамар от собствените си избиратели. Сгафиха със същото и през пролетта на 2017 г.

За трагичното агрегатно състояние на автентичните десни в България имат относителна вина и номенклатурчиците и чиновниците в Европейската народна партия (ЕНП), която от 2009 г. все ласкае партията на Бойко Борисов. "Според мен българските социалисти не съществуват, откакто България пое председателството на Съвета на Европейския съюз, защото Бойко е най-успешният шеф в Европа. Единственият начин да се покажат е да говорят за Бойко и какво прави Бойко", интимно сподели президентът на ЕНП Жозеф Дол на посещение в София.

С този псевдопрагматизъм (да подкрепят уж победителите на изборите в лицето на ГЕРБ) и бакалското сметкаджийство (кой ще прати най-много евродепутати) ЕНП легитимира формация, която зае опразнената ниша на десницата в България, докато "жълтопаветниците" (по определението на Христо Иванов) се боричкат помежду си. ГЕРБ е толкова дясна, колкото БСП е партия на бедните и онеправданите, пък ДПС - на автентични либерали. Заради това



ЕНП допринася за крамолите, роенето и изличаването



на останалите дребни "консервативни" формацийки. И удари няколко пирона в ковчега на "автентичната десница" в България.

Докато европейските десни и управляващите консерватори във важните столици си затварят цинично очите пред истинското лице на псевдоконсервативния ГЕРБ, Бойко Борисов ще продължава да гази връз руините на някогашното СДС и да заиграва с част от реториката, харесваща се на повечето десни - антикомунизъм, анти-Кремъл. Така отнема не само инициативата на малките партийки (ДСБ, "Да, България", СДС, ДБГ), но и посланията им. На Атанас Атанасов, Меглена Кунева, която сдаде партията си на младия Димитър Делчев, Христо Иванов или Радан Кънев, Петър Москов и Божидар Лукарски не им остава много за какво и как да говорят. Едно, че някои бяха навързани в индианска нишка за клиенти на прокуратурата, а второ и още по-важно - трескаво търсят начин да влязат в нови риторично-популистки полета.

"Няма лошо в това, че "Да, България" се позиционира като модерна либерална лявоцентристка алтернатива, каквато БСП не е, но това не е реформаторската десница, от която България има нужда", ще каже в телевизионната шир Москов. А лидерът на "Да, България" и бивш правосъден министър в кабинета "Борисов"-2 Христо Иванов ще му отговори в социалната мрежа: "Идеологическата спекулация на Москов е насочена към дразнене на колегите от ДСБ, в нея няма нищо друго. Важната ни разлика с него е отношението към модела "Борисов". Той иска да се договори и приюти в него, ние - да го премахнем".

Така като "любов по пернишки и бой на свещи" продължава новата стара фаза на автентичната десница. А всъщност няма по-тъжен виц от това, че в символната централа на "Раковски" 134 днес комфортно се е разположил Валери Симеонов. Намери се последният, който ще угаси и лампата на усмихнатото лъвче.