Лансираните нови правила за затягане на контрола върху пазара на бензин, дизел и другите петролни продукти може да докарат на България поредна наказателна процедура от Еврокомисията - защото ще ударят дребния бизнес в този бранш. Това стана ясно при първото обсъждане на законопроекта за горивата в парламентарната комисия за борба със сивата икономика.

Проектът е вдъхновен от Асоциацията на петролните фирми, в която членуват "ЛУКойл" и другите едри играчи. Той бе внесен по експресната процедура - подписан от 32-ма депутати от различни партии, влезе директно за обсъждане в Народното събрание, без да е минал обществено обсъждане и без да е правена оценка на въздействието му върху бизнес средата. Ключовите промени, които предвиждат прекомерни високи финансови изисквания, заплашват да изхвърлят от пазара по-дребните играчи. Предлага се всички фирми, които търгуват, превозват или съхраняват горива, да покрият сериозни изисквания за собствен капитал и за обезпечения в полза на държавата. Сумите варират от 3 млн. лв. за търговците на едро и складовете за горива до 20 000 лв. за всяка колонка в бензиностанция. От фирмите, които се занимават с пълнене и търговия с бутилки с втечнен газ, също се изискват гаранции от 200 000 лв. и 500 000 лв. Именно заради вдигането на летвата проектът веднага предизвика остри критики и бе определен като лобистки. На първото му обсъждане в парламента бяха поканени представители на различни държавни институции, но не и на бизнеса, който ще бъде засегнат от новите регулации върху търговията, транспорта и съхраняването на течни горива. На заседанието обаче стана ясно, че дори Министерството на финансите има сериозни резерви към предложенията. Министър Владислав Горанов все още не е дал официално становище, но от ведомството му дадоха да се разбере, че някои разпоредби ограничават свободата на стопанска инициатива и нарушават нормите на ЕС.

"В законопроекта са въведени ограничения, които стесняват пазара и водят до концентрация на бизнеса", заяви Людмила Петкова, шеф на Дирекция "Данъчна политика" в МФ, пред комисията за борба със сивата икономика. "Това не е в съответствие с европейския принцип "Мисли първо за малкия", насочен към защитата на малките и средните предприятия.

Тя изтъкна, че този проект трябва да се синхронизира с другите данъчни закони, за да няма дублиране на изискванията за предоставяне на гаранции от фирмите, които търгуват, превозват или съхраняват течни горива. Освен това обезпеченията би трябвало да са "съразмерни" - те не бива да надхвърлят по размер дължимия данък.

На практика в действащите закони за данъчните складове и за ДДС вече има изисквания за предоставяне на обезпечения от държатели на складове и при сделки с горива, и те също не са леки. Именно заради тях преди дни Еврокомисията стартира наказателна процедура срещу страната ни. Брюксел обвини България, че със Закона за ДДС принуждава малките търговци на горива да внасят прекалено високи суми в аванс като гаранция, че ще платят дължимия ДДС. България има двумесечен срок да отговори на критиките на ЕК.

А с новия проект се въвеждат нови финансови тежести, които нарушават европейския принцип "Мисли първо за малкия", насочен към защитата на по-дребните предприятия, което може да предизвика нова наказателна процедура срещу България, предупреждават експертите от МФ.



ДИПЛОМА

Още едно ограничение се оказва спорно - изискването всеки предприемач, който иска да търгува с горива на едро или да държи склад за горива, да има висше образование и поне 5 години трудов стаж. "Това не е ли атакуемо от Конституционния съд като дискриминация?", попита депутатът от ГЕРБ Валентин Николов. "Смятаме, че трябва да има образователен ценз, защото става дума за важни икономически дейности", обясни Теменужка Янкова, съветник на министъра на икономиката и ръководител на работната група, оформила законопроекта.



ОТПОР

Над 20 земеделски организации алармираха, че законопроектът застрашава бизнеса им. За да имат собствени бензиностанции, земеделските стопани ще бъдат принудени да се регистрират или като складодържатели, или като търговци на дребно, за което ще трябва да представят "солени" обезпечения. Идната седмица ще има ново обсъждане и ще поканим представители на бизнеса, обеща председателят на парламентарната комисия Емил Димитров. Едва тогава ще се реши кои от направените забележки ще бъдат отразени в законопроекта, преди той официално да бъде приет на първо четене. Възможно е да се увеличи и предвиденият 6-месечен преходен период, в който играчите на пазара да отговорят на новите изисквания.