|
От пътя се вижда един жълт фургон, където спят пазачите, и малка инсталация, която се оказва система за капково напояване. Всичко останало е поле с малки прасковени дръвчета, а до тях са градините с огромните ягоди сорт "Зенга Зенгана".
Пред "обекта", както Георги го нарича, има върволица автомобили. Хората - собственици на заведения, на магазини, търговци, са дошли да купят ягоди. Докато си чакат реда под покрития с маскировъчна мрежа навес, ядат на корем от едрите плодове.
Селянин с бяла якичка
Видът на стопанина не е на изнурен от селския труд човек - облечен е в снежнобяла риза и идеално изгладен панталон с ръб. Като започваме да говорим за САПАРД, очаквам да се оплаква от тромавата процедура, от чакането и бюрокрацията. Нищо подобно. Всичко с проекта е минало като по ноти. Може би защото 45-годишният Георги Стоянов не е от вчера в аграрния бизнес. След казармата записва задочно селскостопанския институт, а преди 11 години започва да се занимава на частно със семепроизводство. В началото отглежда семена на половин декар. Когато нещата тръгват, сключва договори със "Сортови семена" и постепенно увеличава площите. Така започва да отглежда семена за зеле на 5-10 дка, праз на 15-20 дка, пак на толкова площ семена за лук, на 300-500 дка пшеница и 150 дка домати. Всичко върви идеално до момента, в който започва да се увеличава вносът на семена от чужбина.
"Сортови семена" почти бяха доведени до фалит, успях да предвидя това малко по-рано и реших, че трябва да започна в друга посока", разказва Георги. За САПАРД научава от вестниците. "Бях на представянето на тази програма в земеделското министерство още в първия й стадий. Там се запознах с общите правила. Започнах да наемам земя и да мисля по проекта. Тогава трябваше нещо да сме направили, нещо да сме доказали, проектът да е изпълнен донякъде, за да се върне финансирането", разказва Георги. Заради тези условия, първият му опит не успява. Впоследствие изискванията се променят и той решава да създаде овощна градина и ягодови насаждения.
Раздробената земя пречи
Най-големият проблем се оказва не подготовката на документите по проекта, а наемането на земя, което е задължително условие по програмата. "Земята е много раздробена, на един парцел от 3 до 5 дка има по 8-10 собственици. Един да не желае да подпише договор за аренда за дългогодишно ползване на земята, и всичко се проваля, не може да се кандидатства пред фонда", обяснява производителят. В крайна сметка успява да наеме земята и от фонд "Земеделие" в Пловдив му дават правилата за кандидатстване по САПАРД. Георги се съветва с експертите в специализираната служба по САПАРД, консултира се и с други специалисти. "Въпреки че работя в тази сфера и имам такова образование, за мен овощарството беше малко нова сфера. Затова взех за консултант един мой бивш колега и приятел и за около месец успях да събера необходимите документи - предварителни договори за доставка на посадъчен материал, оборудване - в случая капкова система, полиетилен за ягодите, договори за механизирани обработки, за доставка на торове и препарати, някои специфични документи като анализ на почвата, бележка от службата по растителна защита и карантина, служебна бележка от РИОСВ за екологичност на проекта, сертификат от търговско-промишлената палата за произхода на инвестициите и така проектът беше сглобен от моя консултант", казва Георги Стоянов.
В чиновническото менгеме
Представя проекта във фонд "Земеделие" в Пловдив, където му преглеждат документите и поправят някои пропуски. Комисия от фонда идва на "обекта", а след това изпраща проекта му във фонда в София. Оттам също изпращат на оглед работна група. Още на другия ден му съобщават, че проектът е одобрен. Викат го в София, дават му да подпише договора и той започва веднага да работи по него. Само за месец и половина от 1 октомври до 30 ноември м.г. успява да изпълни всичко.
Отново започва да събира документи - фактури, пак сертификати от търговско-промишлената палата, приемо-предавателни протоколи - за всяко оборудване, посадъчен материал, извършени механизирани услуги, доставка на торове и препарати. Всички тези документи Георги представя в разплащателната агенция по САПАРД в Пловдив. Отново идва комисия, за да провери дали документите съответстват на това, което е одобрено. Пак изпращат документите му в София в централната разплащателна агенция, оттам идва и тяхна комисия и после незабавно му отпускат субсидията.
"Предварителната подготовка на документите за кандидатстване по програмата ми отне към 2 месеца. Имаше много периоди на напрежение, но никога не съм се отчайвал, че нещата няма да станат", разказва Георги Стоянов.
На работа
С парите от САПАРД е направил овощна градина с праскови на 30 дка. Въвел е нова технология, която се използва повече в западноевропейските страни - посаждат се повече дървета на декар - 125, докато при по-старите технологии са най-много до 75-80. Използва и капкова система - "това е гениално откритие на човечеството, защото е свръхикономично, защото е на място и без разходи на вода, торове и електроенергия и най-важното - гарантира 100% прихващане на растенията", радва се предприемачът. Ягодовите насаждения също са на 30 декара по новата технология - 11 000 растения на декар. И при ягодите използва капковата система, вкарва торовете с торосмесителни съдове.
Георги е малко притеснен, че е блокирал пари в прасковите, защото те ще започнат да дават плод едва след 3 години. "Но въпреки това съм спокоен и търпелив, ще си чакам да им дойде моментът", казва той. Може би увереността му, че всичко ще е наред, идва от това, че пазарите му са в кърпа вързани. "Пазарът на ягоди в момента е неограничен, дори има недостиг на продукция, защото много фирми се ориентираха към износ. Отделно тук идват чужди фирми, които замразяват и изнасят, пазарът е свободен и ако имаш качествена продукция, можеш да я реализираш. Сега продавам ягодите в прясно състояние, а след като поиздребнеят, ще ги продаваме на фирми, които замразяват", обяснява Георги. Неговите ягоди ще заминат за Германия, Франция и страните от ЕС.
Нова амбиция
Амбициозният ягодов цар не мирясва със спечелването на този проект по САПАРД. Смята да кандидатства и по още един - за 40 декара малинови градини, за производство на зеленчуци - пипер, моркови и карфиол, и за покупка на селскостопанска техника с прикачен инвентар. Иска да посади и още площи с ягоди. "Сега сключвам 5-годишни договори за зеленчукопроизводство. Мои приятели имат няколко цеха и искат да им произведа продукция. Като е осигурен пазарът, се работи много по-спокойно", казва Георги. Този път ще му е малко по-трудно, защото за отглеждането на зеленчукови култури няма субсидия, а кредит. По програмата ще му субсидират само системата за капково напояване.