Каква е основната разлика между българина и французина? Българинът издържа на социални експерименти и не протестира. На него спокойно могат да му кажат, че след два месеца ще му вдигнат цената на тока с 15% и той само ще се свие още повече в черупката си, след като вече няколко поредни години са му вдигали сметките за електричество с по двайсетина процента.
Французинът се оплаква шумно при 3% инфлация годишно, излиза на демонстрации при 5%, а при 10% изкарва барикадите по улиците. Той знае как да брани правата си, за които са воювали поколения. Бори се не само срещу непосредствената, но и срещу далечната заплаха за материалното си положение. Правителството му каза, че отсега трябва да започне реформа, за да ореже през 2020 година някои от пенсионните му привилегии, и той парализира страната с масови стачки. Французинът не е съгласен да увеличат трудовия му стаж за пенсия от 37 и половина на 40 години. Не е съгласен изчисляването на пенсиите в държавния сектор да става върху базата на заплатите през трите последни години, а не както досега върху последните 6 месеца. Недоволен е, че в частния сектор ще се вземат за база 25-те най-добри години от целия трудов стаж. Профсъюзите зоват на бой срещу предложението минималната пенсия да се равнява на 75% от минималната заплата (1000 евро). Те отсичат - 100%!
Красива лъжа
Французинът иска както досега да се радва на спокойна старост, да пътешества и да се развлича. Затова за разлика от българина, който се втриса от мисълта за пенсия, французинът брои с нетърпение оставащите му години до оттегляне от активен трудов живот.
Общите стачки и верижните протести срещу проекта за пенсионна реформа мобилизираха този месец над два милиона души и парализираха транспорта, болници и училища. Това бе първото голямо социално изпитание за премиера Жан-Пиер Рафарен.
Правителството заяви, че няма да изостави плановете си след шест месеца безплодни преговори със синдикатите, които алармират, че държавата се стреми да накара своите служители да допълнят пенсиите си чрез участие в частни фондове. "Красива лъжа е твърдението, че реформата води към висок стандарт на пенсионерите", каза пред в. "Паризиен" генералният секретар на Общата конфедерация на труда Бернар Тибо. През 1995 г. подобни протести срещу предлагана пенсионна реформа събориха правителството на десния премиер Ален Жупе, смятан за любимец на президента Жак Ширак.
Демографска бомба с часовников механизъм
В Австрия 200 000 души от цялата страна се събраха на 13 май във Виена да протестират срещу плановете на десноцентристкото правителство да ореже пенсиите и да повиши възрастта за пенсиониране. Преди това страната бе парализирана от най-голямата стачка от десетилетия.
В Швеция 50 000 работници от държавния сектор стачкуваха една седмица в средата на месеца, с което разстроиха работата на болниците, предизвикаха натрупването на камари несъбрани боклуци и други проблеми.
Протестите в Южна, Централна и Северна Европа показват, че населението се мобилизира срещу усилията на властите в Евросъюза да се справят чрез болезнени мерки със задаващия се срив на пенсионната система. Демографската бомба с часовников механизъм неизбежно ще експлодира поради намаляващата раждаемост и застаряването на населението. Европа грохва. Собствените й човешки ресурси се амортизират и само частично се подновяват. Все повече възрастни хора тежат на гърба на стопяващия се трудов контингент на младите. В момента пенсионерите в ЕС са 28%, а през 2050 г. ще бъдат 53% (спрямо активния контингент).
Културна революция
Пенсиите изяждат сега 15% от брутния вътрешен продукт на Австрия. Чрез повишаването на задължителния трудов стаж премиерът Волфганг Шусел намисли да икономиса около 30% от парите за пенсии. Профсъюзите изригнаха. Те организираха специални влакове и автобусни колони да докарат във Виена демонстранти, които да крещят под прозорците на министерствата. В момента те се радват на една от най-щедрите пенсионни системи в Европа, като мъжете се пенсионират на 58 години, а жените - на 57. Само 30% от населението във възрастовата група между 55 и 64 години ходи на работа. Във Великобритания този показател е 54%.
Ориентираният наляво парижки в. "Либерасион" писа в средата на месеца: "Това не е пенсионна реформа, а културна революция. Нейният смисъл е: работете повече, за да получите по-малко."
|
|