Семинарът за журналисти "Разширена Европа и нейните цели", който се проведе преди седмица в София, беше сериозен пи-ар, израз на амбицията на Франция и Германия да бъдат отново мотор на Евросъюза. На други семинари поканените лектори си тръгнат веднага след като са отговорили на един-два въпроса. Този път беше обратното - лекторите бяха в същото време и слушатели, и в продължение на два дни всички почти непрекъснато бяха заедно. А лекторите всъщност не бяха теоретици, а хора от "кухнята" - висши чиновници, евродепутати, участници в Конвента. Получи се нещо като богата шведска маса от това, което журналистите наричат "бекграунд" - не е задължително всяка частица информация да се превръща в статия или интервю, става дума за качествено натрупване на информации, според потребностите. Не е изключено такова преливане да е вървяло двупосочно.

Участието на



двамата говорители - на френското и германското Външно,



беше черешката върху тортата. При условие, че не бъдат цитирани, за тези дипломати няма забранени теми. Засега е трудно да си представим подобно ниво на общуване с български официални говорители, а също и подобно взаимно доверие. Освен всичко друго, тези хора работеха пред журналистите прозрачно и в реално време - получаваха депеши за събития от световен мащаб, като например атентата в Мароко, реагираха на тях, обсъждаха развитието, изпращаха указания на подчинените си.

Французите и германците без съмнение имаха една основна цел. През януари Париж и Берлин излязоха с общи идеи за бъдещето на Европа, и представителите на двете държави съвсем естествено искаха да "продадат" тези идеи на общо взето скептичната международна журналистическа аудитория. Междувременно задачата им стана още по-трудна - в края на април шефът на Конвента Валери Жискар д'Естен представи своите "лични" идеи за бъдещето на Европа, като не пропусна да отбележи, че те отразяват гледната точка на 5-те големи в ЕС, или 70% от неговото население.

Няма никакво съмнение, че идеите за "двуглаво" председателство на бъдещия Евросъюз (председател на Съвета, избран от лидерите на страните-членки, и на Европейската комисия, избран от Европарламента)



не се харесват почти на никого,



както сред досегашните, така и сред бъдещите членки. Също така новите членки и кандидатките България и Румъния не приемат предложението да отпаднат шестмесечните въртящи се председателства на ЕС.

На семинара бяха изваждани аргумент след аргумент. Директорът на отдела по европейските въпроси във френското Външно Пиер Мена разказа, как сегашният председател на Съвета, гръцкият премиер Костас Симитис, се оплакал, че не му стига времето едновременно да бъде начело на изпълнителната власт на страната си и да председателства Евросъюза. Други лидери, изпаднали в подобно положение признавали, че влизали в ролята едва когато председателството приключвало.

"Как си представяте един Европейски съвет в Малта", задаваха реторични въпроси дипломатите. Избраният пример с Малта се дължеше може би на това, че сред присъстващите нямаше малтиец. В Малта биха могли да запитат "Как си представяте едно българско председателство на ЕС?".

Много място беше отделено на



разделението на "малки" и "големи",



които в Конвента за бъдещето на Европа водят безсмислени битки. В лицето на Меглена Кунева България е в групата на "смърфовете", които ги наричат там (на френски "шртумпф-ове", на испански - "питуфос", на италиански - "пуфи"). Франция и Германия наблюдават това разделение не само с хумор, но и очевидно със загриженост. Това е изкуствен дебат, досега по големите политики на Евросъюза никога не е имало разделение на малки и големи, собствени интереси могат да разделят страните по отделни въпроси, но никога по признак голям-малък, беше казано многократно. Ирландският сенатор Мартин Мансерг даде за пример собствената си страна - по отбраната мислим като Швеция и Финландия, по бъдещето на Евокомисията - като страните от Бенелюкс, по данъчната политика - като Великобритания, по селското стопанство - като Франция, каза той.

Единственият български официален участник, освен президента, открил семинара, беше Нели Куцкова, в качеството й на втори представител на правителството в Конвента. Впрочем, г-жа Куцкова засегна този проблем, припомняйки, че България участва в групата на 16-те малки, защитавайки позициите на Европарламента и Еврокомисията в бъдещия Евросъюз, тъй като в своя опит страната ни е имала по-добри впечатления от тези две институции, в сравнение със Съвета.

В изказването си известната ни юристка посочи, че за съжаление гласът на България не може да тежи в Конвента, тъй като страната ни остава обект на възможен натиск, понеже още не е приключила преговорите за присъединяване. Освен това България няма да бъде участник в Междуправителствената конференция за реформите на ЕС за разлика от 10-те, тъй като съгласно решенията от Копенхаген Конференцията ще приключи към края на 2003 г., когато страната ни още ще преговаря за членство. Като реверанс към Париж и Берлин, г-жа Куцкова отбеляза положителното отношение на София за включването на клауза за "солидарност и обща сигурност" в бъдещия европейски договор, което ще е гръбнакът на общата политика за отбрана на Евросъюза.

Председателката на Софийския окръжен съд навлезе също във вътрешнополитически води, като свърза работата на Междуправителствената конференция с дебата за промените в българската конституция, свързани главно със съдебната система. Ако надделее идеята, изразявана от българския президент, че промените в конституцията трябва да изчакат резултатите от междуправителствената конференция, то възможното забавянето на конференцията може да се отрази негативно на процеса на реформи в България, каза тя.

Може само да се изрази съжаление, че всичките тези твърди интересни дискусии преминаха с мини-българско участие. Само двама журналисти участваха в работата на семинара (дали не пречеше езиковата бариера, защото нямаше превод на български), а изпълнителната власт ярко блестеше с отсъствието си.