|
Най-личното магаре в Източните Родопи получи легален ангажимент с трудов договор по европейска програма. Работата му се състои в това да извозва с каруца контейнери с боклук от селата Опълченско и Айрово до централен събирателен пункт. Собствениците на четирикракия работник - 56-годишният Бейсим Исмаил и булката му Шефкие почти се възгордяха от избора му за тази отговорна мисия. "Сега животното ни храни. А ние му треперим да не падне болно. То е в Европа вече, преди всички", хили се с всичките си зъби бай Бейсим.
Семейството е безработно като повечето жители на планинските села. А програмата за управление на твърдите отпадъци на територията на община Кърджали за периода 2001-2010 г. съживи надеждите на местните хора. Тя е разработена от английската фирма Entek Ltd по проект, финансиран от Британския ноу-хау фонд, от посолството на Кралство Холандия по програма "Матра" и община Кърджали.
Всеки ден магарето Марко тегли каруцата, натоварена с големи специални съдове за разделно събиране на отпадъците. Придружавано е от стопанина си, който по данни от съселяните му напоследък тръгнал по-ербап и изправен. То обикаля общо 374 къщи от двете села и каталясало от работа пристига в новичкия обществен център за управление на твърдата битова смет. Управлението й е елементарно - 4-има мъже я изсипват в 4-кубикови контейнери поотделно за хартия, желязо, сгурия и ежедневен боклук. Веднъж седмично всичко това се извозва в депото край село Вишеград. Но без участието на главното действащо лице- Марко, реализацията на проекта е немислима.
Иначе въпросният център струва 28 000 лева - 18-те хилядарки са холандски, останалите са британски. И понеже парите са си чисто европейски, никой не смее да нарече мъжете в центъра "боклукчии" - те са оператори по почистването.
Този минимодел на сметосъбиране ще се прилага по-мащабно. Създаде се и асоциация на 7-те общини в областта за изграждане на регионално депо за битови отпадъци. Боклукът на 7-те трябва да се извозва до областния център, където ще се обработва и депонира. На заседание на съвета за регионално развитие към МС е прието този проект да бъде включен в списъка за финансиране от Програма ISPA. "22 милиона лева е стойността на проекта, вече е одобрен от екоминистерството. В края на лятото ще се отворят офертите и ако всичко тръгне, изпълнението му ще стартира през 2004 г.
Много безработни ще намерят препитание в строителството на депото, а после поне още 50-ина ще бъдат назначени за постоянното му обслужване", надява се кметът на Кърджали Румен Димитров. Той изброява две дузини проекти, за които се чака отговор, а той иска да бъде "Да". Меракът на всички е хитът на последните две години - крепостта Перперикон да бъде реставрирана и консервирана. За това общината иска 1 200 000 евро. Кметът казва още, че чиновниците му прилежно пишат проекти, но безработните не искат да чакат и все по-малко вярват в евробъдещето. "Хората искат препитание, в нашия край е крайно тежък проблемът с поминъка, особено на мъжете. Радвам се искрено, когато по подобни проекти се назначават поне по 50-60 души, малко е, но все пак е нещичко", пояснява той.
Проходът Маказа и каскадата "Горна Арда" си остават голямата болка на родопчани. Проектът "Изграждане на подходен път /Подкова-Маказа/ към новия ГКПП между Гърция и България" върви към старт. "В началото на юни предстоят фойерверките по първата копка от строителството на 17-километровата отсечка от пътя, който ще стигне до пирамида 31 на границата", посочва зам.-областният управител Хасан Азис. Той твърди, че изграждането на огледалния път от гръцката страна е започнал с връзката от 23 км Комотини - Нимфея по програма ИНТЕРРЕГ. Проектът се финансира по ФАР-Трансгранично сътрудничество и е на стойност 26 милиона евро. Българската страна участва с 9 милиона евро от държавния си бюджет. "От декември 2001 г. до края на януари м.г. трябваше да се справим с отчуждаването на земеделските земи. Това ни създаде купища проблеми - къде в по родопските чукари да намериш други такива земи, та да ги предоставиш на собствениците. Подписахме обаче договори, касаещи 405 кадастрални единици", уточнява Азис. Сега Жителите на община Кирково, където скоро започва строителството на пътя изтръпват при мисълта, че пукотевиците от старта на каскадата "Горна Арда" ще се повторят, но стискат палци турският консорциум "Киска-Туран" да не дублира номера с "Джейлан холдинг". "Ако и с нас стане същото - да останем с пръст в уста като хората в Ардинско, ей къде е кльонът, минаваме оттатък в Гръцко. Тук вече надежда няма да ни остане", заричат се даже бабите с пъстри престилки и кърпи.