Ще измести ли английският език френския и немския в разширяващия се Европейски съюз? Може би. Новоприетите страни-членки предпочитат английския. Германия и Франция обаче ще продължат да имат най-голяма относителна тежест в съюза, тъй като се явят основни донори. Така че битката за езика тепърва ще се развихри в Брюксел като част от голямата битка за влияние, която в момента водят големите държави срещу малките по време на консултациите за Конвента и бъдещото конституционно устройство на ЕС.
Политиците от така наречената "стара Европа" вече се сблъскват с проблема. Преди малко повече от година на една конференция в Брюксел главният преговарящ за разширяването на Евросъюза Енеко Ландабуру говореше на френски в зала, пълна с висши представители на бъдещите страни-членки на ЕС, когато бе прекъснат от секретарка, донесла му грижливо сгъната бележка. Испанецът Ландабуру прочете бележката пред своите няколкостотин слушатели, сред които имаше чехи, словаци, унгарци и поляци. А в бележката пишеше: "Днес няма преводачи и много хора не разбират какво говорите. Моля, минете на английски".
След 2007-ма обаче едва ли ще може да се разчита само на посредници, каквито се явявят преводачите, за да има една държава силна позиция и авторитетно място в съюза. Още от сега е ясно, че страните-членки трябва да се явят на "бойното поле" с армия от добре подготвени политици и експерти, които отлично владеят поне два или три езика - задължително английски, немски и френски.
Ето защо и българските политици трябва да се подготвят още отсега. Динамиката в ЕС след 2007-ма, когато ще се отвоюват нови пространства и авторитети, налага да се качим на влака в движение и без излишен товар, какъвто са преводачите.
Следващият премиер може да не прилича в нито едно отношение на сегашния, но поне трябва да знае половината от езиците, които говори Сакскобургготски. Царят-премиер говори английски, френски, немски, италиански и испански и ползва арабски и португалски. Министрите му също трябва да са подбрани много внимателно. Сега само министрите на Доган са зле с чуждите езици, ако се вярва на официалната информация на правителствената информационна служба. За Мехмед Дикме, Неждет Моллов и Васил Иванов няма информация да владеят чужди езици, а Долорес Арсенова е спец само по руски. От министрите като полиглоти са представени Николай Василев, който владее руски, унгарски и английски и ползва немски, френски и японски. Милко Ковачев, Антон Станков, Милен Велчев и Димитър Калчев също добре стоят в списъка с езикови умения. Енергийният и правосъдният министри говорят перфектно френски, английски и руски, финансовият - английски и руски и ползва френски на работно ниво, а министърът на държавната администрация владее английски и руски и ползва арабски и немски.
Разбира се, че владеенето на езици не бива да бъде основен белег при избора на министри, но следващият премиер трябва да го запише като задължително условие, ако иска да бъде добре разбран в Европа. Същото важи като изискване и за депутатите в следващия парламент.
Задачата не е лесна, защото българските партии вместо да се европеизират, като че ли затъват все повече в своя партизъм. Те предпочитат да вадят на светло стари муцуни със соцнавици. Създаването на онези банки с кадри, които и СДС, и БСП, и ДПС, и НДСВ си поставиха като задачки по време на своите национални форуми, засега остават виртуални. Не е ясно какви хора има в тези банки, нито пък е сигурно, че там е привлечен цветът на нацията ни.
Като че ли най-сериозно със задачката се е заел Доган, който още преди 5 години посочи цифрата от 1500 перфектни специалисти, които ще са нужни на България при влизането й в ЕС и обеща голяма част от тях да бъдат етнически турци. В останалите парламентарни партии на мода все още са заслужилите партийци. А младежите продължават да стоят в графата "подържащи сили" и те трудно се вписват в политическата игра.
Проблемът е, че старите муцуни, които вече се подреждат в проекто-списъците за нови министри и депутати, но не могат да говорят чужди езици и разчитат на превод в Брюксел или в Страсбург, вече стават демоде като трабантите и шкодите. Пред тях има две възможности - или да залеят школите за чужди езици и да се готвят сериозно за новите си роли, или да отстъпят мястото си на по-младите и перспективни кадри. Дотогава реформата в държавната администрация трябва да осигури и задоволително ниво на владеене на чужди езици. Сега процентът е смешно нисък - малко над 10%.
|
|