Събота сутрин в малкото испанско градче Тудела, провинция Навара. Дворът на бившето училище - сега културен център, е притихнал. От коридора на сградата обаче се дочуват тънки детски гласчета. "А, Б, В..." В класната стая учителката Мариела Вълчева е застанала пред група от 20-ина деца на възраст между 6 и 9 г. Урокът е съвсем като за първолаци - тя им показва буквите, а те ги изговарят.

От деня, в който е първата среща с родителите, до 10 март 2018 г. - деня, в който българското училище в Тудела отваря врати, са минали по-малко от четири седмици. Школото е част от Асоциация "Орфей БГ", сдружение на българите в Навара. Асоциацията е създадена преди 11 г. и вече има 3 действащи училища в Памплона, Витория и Тафая. И трите носят името "Св. св. Кирил и Методий" и обучават над 300 деца.

Училището в Тудела е най-новото и само за един месец се сдобива с близо 50 ученици. Сред тях има дори петима испанци. Засега разходите му се покриват от такса, която родителите плащат. Основната част от учениците в българското училище са деца, родени в български семейства, въпреки че има и такива от смесени бракове.

Децата обичат часовете, защото занятията са забавни, а буквичките се учат чрез оцветяване, лепене и игри. Тъй като училището тепърва прохожда, главната задача на учителите е да запалят у възпитаниците си интереса към родния им език. Засега обучението е далеч от утвърдените програми на просветното министерство, които ще започнат да се прилагат след регистрацията му по Постановление 334 на Министерския съвет, което регламентира българските неделни училища в чужбина.

За разлика от връстниците си в България, за които четенето и писането са големите предизвикателства в първи клас, тук



най-трудно е говоренето



на български език. Децата разбират почти всичко, но при говоренето редят думичките по испански словоред и дори се усеща лек акцент. "Моята цел за момента е да прескочим тази бариера, която е доста висока дори за децата от български семейства", казва Мариела Вълчева. "В първия удобен момент минават на испански, по-лесно им е, а понякога дори им е странно да говорят на български", допълва Ралица Димова, която обучава групата на 4-5-годишните. Тя е майка и на тийнейджър - Наско, който е записан в групата на най-големите (10-16 г.). Наско говори български без проблем, знае да чете, дори е завършил задочно първи клас. И на него обаче често му е по-лесно да се изразява на испански.

За децата от смесени бракове говоренето на български е още по-трудно. Когато са в България, синовете на Мариела - Мигел и Алваро, имат трудности в изказа и предпочитат тя да е с тях постоянно, за да им помага. "Те гледат на българския език като на чужд, но за мен е роден и аз държа да го научат", споделя Мариела. Защо е важно да се учи български? "За да може, като отиваме в България, да знаем български", казва 7-годишната Патрисия. "И защото баба и дядо не знаят испански", допълва връстничката й Златина.

Родителите също са убедени в нуждата от място, където децата им да учат и общуват със свои връстници на майчиния си език. Някои от тях пътуват по 60-70 км, за да посещават училището. "Децата ни не трябва да забравят откъде са тръгнали", смята Мелиха Караахмедова, която чака 8-годишната си дъщеря Красимира. "Определено има проблем с употребата на българския език, тъй като в детската градина и училище говорят на испански. Вкъщи ние говорим на български, но дъщеря ми често ми отговаря на испански", споделя и Кристина Иванова, майка на 7-годишната Ива.

Часовете на по-големите ученици са в събота следобед. В групата има 13 деца на възраст между 10 и 16 г., които учат от буквари. "Повечето от тях могат да четат, но благодарение на усилията на баба и дядо", обяснява учителят им Цветелин Панев. Най-големи трудности учениците му срещат при произнасянето на специфични за българския език букви като Ц, Ж, Ш, Щ, които липсват в испанския език. В уроците си Цецо включва и малко история, разказва им за емблематични личности като Васил Левски и Иван Вазов. "За Левски бяха чували, но за Вазов - не", припомня си той. Тийнейджърите също като малките са единодушни, че им харесва в българското училище. Освен че се учат да четат и пишат, намират приятели, с които да общуват на майчиния си език.

За изненада на самите създатели на школото, за часове по български се записват и петима испанци. Почти всички имат партньор от български произход и решават да научат поне малко от езика му. "Аз съм с приятелката ми от 15 години, посещавал съм многократно България и страшно много ми харесва. Хората там са много гостоприемни", разказва бившият полицай Антонио Лопес. Неговата цел е да може да проведе разговор със семейството на приятелката си, въпреки че признава, че езикът му се струва изключително труден. Първите думи, които Антонио научил на български, били "Обичам те".

Ноеми Руфино има по-амбициозни цели. "Освен приятеля ми, имам много други приятели във и от България и искам да мога да проведа нормален разговор с тях на техния език. Без значение колко време ще ми отнеме", категорична е тя. Ноеми е влюбена в страната и в хората. Изключително много харесва и българската кухня. "Всъщност, вкъщи готвя повече български, отколкото испански ястия", твърди тя. И започва да изрежда - баница, таратор, мусака, кюфтета, кебапче, боб. "Ооо, ако не приготвя боб на приятеля ми, лошо...", допълва Ноеми през смях.

Хайме Очоа е единственият испанец в групата, който има различен мотив за желанието си да учи български. Всъщност той и съпругата му Кармен са едни от основните "виновници" за създаването на училището в Тудела. Те се свързват с председателя на Асоциация "Орфей БГ" Съби Атипов и помагат с контактите си в испанските институции за скоростното намиране на помещение. Техният мотив е на 3 години и се казва Хорхе.



Хорхе е роден в Силистра с името Георги



Преди 1 г. Кармен и Хайме приключват успешно 7-годишната процедура по осиновяването на Гого, както галено го наричат. Откакто детето е пристигнало в Испания, те полагат изключително много усилия да запази езика, културата и традициите на родната си страна. Поддържат постоянен контакт с приемната майка Краси и семейството й, специално търсят български детегледачки, дори плащат за частни уроци. "Синът ми е испанец и българин. Той ще израсне тук, в испанско семейство, но неговите корени са в България. Ако някой ден пожелае да се върне там, не искам да го прави като чужденец", категорична е Кармен. Затова и тя, и Хайме правят всичко по силите си синът им да не забрави произхода си.

"Ако детето види, че и аз уча български, че за мен това е важно, за него също ще е", аргументира се Хайме. Още след първия урок той отишъл и казал на Гого на български "Здравей, аз съм Хайме". Детето пък се заляло от смях при непохватното произношение на баща си. Самият Гого ходи с голямо желание на уроци по български за най-малките (2-3 г.). Там по забавен начин, чрез игри и песнички, се стимулира желанието на децата да научат езика. В групата на най-малките децата са основно от смесени бракове. Има обаче и такива с родители българи, които още от тази ранна възраст усещат доминиращото влияние на испанския език.

Именно това е причината и за създаването на училище в Памплона преди 11 г. "В един момент си дадохме сметка, че за децата, които започнаха да се раждат тук,



българският се превръщаше във втори и трети език",



спомня си председателят на Асоциация "Орфей БГ" Съби Атипов. В далечната 2007 г. училището започва с 15 ученици и се издържа от членски внос. Още в първата година от съществуването си обаче получава финансиране. Не от българските, а от испанските власти, по проект за подкрепа на имигрантите. Няколко години по-късно с Постановление 334 на МС българската държава започва да подпомага финансово неделните училища в чужбина.

За тази учебна година регистрираните в списъка на МОН училища от цял свят са вече 208, с над 15 000 ученици. За да получат финансиране, трябва да са работили поне 1 г. и да разполагат с квалифицирани учители. Те работят по установени програми и издават свидетелства за завършено обучение по определените предмети. С тези свидетелства и дипломата от чуждестранното учебно заведение, при желание децата могат да се запишат в следващия клас в България.

"Българското училище в чужбина не е просто място, където се изучава езикът, то е и средище, където хората се събират, общуват и се раждат различни инициативи", обяснява Съби Атипов. Само в област Навара живеят над 7000 българи. Голяма част от тях, към 2500, са от Благоевградско, и по-специално от община Сатовча. В град Тафая са концентрирани над 600 българи от планинското село Плетена, което има общо 1700 обитатели. В асоциацията членуват и българи от Рила, Добруджа, Пловдив, Бургас, Стара и Нова Загора, Горна Оряховица. Към нея е създаден фоклорен танцов състав и футболен отбор. Българите в Навара отбелязват с много емоция всеки празник, за да запазят живи традицията и културата си.