Клод Тюрмес (57 г.) е евродепутат от Люксембург в Групата на зелените от 1999 г. Член е на Комисията по индустрия, изследвания и енергетика. Заместник-член е в Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Той бе в България миналата седмица за участие в конференцията на високо равнище "Чиста енергия за всички европейци - пътят напред" и по този повод бе любезен да даде интервю на в. "Сега".

----------------------------

- Г-н Тюрмес, бил ли сте досега в България?

- За първи път съм тук, дойдох заради енергийната конференция на 19 април в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС.

- Какво желаете да съобщите преди всичко на българската общественост?

- Има една доминираща тема - замърсяването на въздуха и фактът, че 35 милиона леки коли пътуват с манипулирани двигатели, произведени от европейската дизелова индустрия, главно в Германия. Те вече имат забрана да се движат в централните части на германските градове. Скоро България ще се изправи пред феномен, който наблюдаваме в други страни. Манипулирани коли, които много замърсяват въздуха с азотен двуокис, ще бъдат изнесени към вторичния пазар, след като бъдат забранени напълно в Германия. Това означава и към България. Вие ще установите, че внасяни сега уж като нови коли са по-лоши от старите в екологично отношение. Това е тема, по която се опитвам да мобилизирам съвестта на българските политици в Европарламента, но също и в правителството. Вярвам, че съм намерил добър съюзник в лицето на кметицата на София (Йорданка Фандъкова), която разбра, че съгражданите й ще страдат, ако манипулираните в Германия леки коли плъзнат по улиците.

- Но тя говори не за стари и нови дизелови коли, а за стари и нови коли, без да прави разлика между дизелови и бензинови.

- Трябва да се разбере, че част от колите с класификация Евро-5 и Евро-6, манипулирани от "Фолксваген" (откъдето тръгна Дизелгейт), имат до 10 пъти по-висока емисия на азотен двуокис от старите дизели Евро-3 и Евро-4. Затова трябва много да се внимава и да се приеме закон в България, който да забрани вноса на такива манипулирани коли или да ги допусне само в България след преправяне на двигателя.

- Знаете ли как се разви посещението в България преди два месеца на вашата партийна лидерка в Европарламента Ска Келер?

- За нас, зелените, природната среда няма граници. Защитаваме горите във Франция и Германия по същия начин, както ги защитаваме в Полша и България. В Полша също срещнахме много агресивно отношение. Населението и неправителствени организации се противопоставиха на незаконното изсичане на горите, позволено от правителството, въпреки че те са защитени от европейските закони. Добрата новина е, че преди седмица спечелихме дело в Европейския съд (в Люксембург), който призна, че имаме право, и задължи полското правителство да прекрати незаконната практика. Ясно е, че когато някой се бори срещу твърде големи интереси и неща, които не са достатъчно ясни, когато има съчетание на политици с определени инвеститори, понася агресивно отношение. Вече сме свикнали. Ние се борим за гражданите. Жалко е, че този министър (вицепремиерът В.Симеонов) се е оставил да падне в клопката на такива интереси.

- През януари българският премиер Борисов се определи по време на представяне в Европарламента като "зелен човек". Колко зелен го чувствате?

- Ако беше зелен, щеше да членува в зелена партия. В момента участвам в преговори за ново европейско законодателство по въпросите на ВЕИ и влиянието върху климата и се чудя защо сегашното българско правителство все още не излиза с ясна равносметка. Мисля, че българското председателство (на Съвета на ЕС) ще покаже дали има съвпадение между думите на министър-председателя и действията на неговото правителство. На този етап отношението му към горите не го нарежда в движението на зелените. Но преговорите за енергетиката и климата ще продължат до юни. Българското правителство има два месеца да покаже зеленината си.

- На конференцията в София направиха ли ви впечатление някакви други екологични проблеми в България?

- Определено ще отнеса в Европарламента въпроса за съществуващия риск от манипулирани западни коли на вторичния пазар в България. Надявам се това да бъде обща борба заедно с българските власти. Ще добавя и проблема за АЕЦ "Белене", който предизвиква учудване в Брюксел. В Европа се опитваме да се дистанцираме още повече от Русия заради войната в Сирия и играта за разединяване на Украйна. Трудно ни е да разберем какъв е интересът на българското правителство да поднови ядрения проект в Белене. Тъй като техниката е руска, много трудно можем да си представим, че друг, а не "Росатом" ще доставя ядреното гориво. Аз работя много в сферата на възобновяемите източници на енергия и знам, че България има страхотен потенциал от слънчева и вятърна енергия. Чудя се защо трябва да излага населението си на ядрен риск в такъв сеизмичен район. Брюксел се пита какво стои отзад, след като няма икономическа и гражданска логика. Може би логиката е руска и корупционна.

- Държавата вече е купила два ядрени реактора, които стоят на склад - какво да ги прави?

- Тъй като България вече е платила, можем да се запитаме защо да губи още пари? Няма смисъл, нали?

- Ако работят, реакторите могат да върнат похарчените пари.

- За изграждането на централата ще трябва да се инвестират още много пари. Атомната енергетика вече не е по-евтина от слънчевата и вятърната.

- У нас токът от фотоволтаици струва много по-скъпо от електричеството, получавано от АЕЦ.

- Сравнявайте с перспектива от 6-8-10 години, когато може да завърши изграждането на нова АЕЦ. Цената на тока от ВЕИ пада навсякъде. Изследване за България показва, че тя има огромен потенциал да инвестира във фотоволтаици и вятърни електроцентрали и въпросът е защо не го използва.

- Защото е скъпо.

- Моите проучвания показват, че България плаща повече за такива инвестиции, защото не е в зоната на еврото. Същото би струвало по-малко във Франция или Германия. Това означава, че финансовият пазар наказва страни, които не са в еврозоната като Румъния, България и Полша. Затова предложих на конференцията в София да се включи в следващия европейски бюджет гаранционен фонд за подпомагане на страните извън еврозоната да получават на по-ниска цена капитали за ВЕИ. Приятно ми е, че министри от няколко страни като Сърбия, Македония и Албания харесаха много тази идея.

- Защо според вас зелените партии в България са толкова слаби и не могат да излъчат поне един депутат в Народното събрание или в Европарламента?

- По традиция зелените партии са дело на университетски кадри, интелектуалци и въобще на специфична социална среда. Историята показва, че в Германия, Австрия, Люксембург, Холандия, Швеция, Дания по-лесно са си пробили път, но трудно са се появили в Италия, Испания и в страните от Източна Европа. Въпросът е до зрелост на обществото. В Брюксел има много българи, които силно се интересуват от зелените партии и техните идеи. Това е въпрос на поколения и на образование. Мисля, че зелените партии в България и в другите страни от Източна Европа трябва да преминат първо през кметското равнище.

- Вашата група в Европарламента поръча и огласи доклад срещу корупцията в България. Смятате ли да продължите тази битка?

- Корупцията подкопава демокрацията, икономиката и гражданското общество. Това е от главните ни битки и ще я продължим както в България, така и в Румъния и в други държави. Убийството на журналист в Словакия освети злоупотребата със структурни фондове на ЕС. Има проблеми със структурните фондове в ръцете на правителството на Виктор Орбан в Унгария, а може би и с правителството на Андрей Бабиш в Чехия. Ясно е, че посткомунистическите общества допускат поради незряла демокрация такава напаст, с която трябва да се воюва. Преди 30 години във Франция и Белгия имаше повече корупция от днес. Погледнете старите вестници. Това е въпрос за узряване на обществото, на народите, на нациите. На Запад битката отне 25-30 години. Сега е ред на Източна Европа да се включи в нея.

- Има ли връзка между корупцията и свободата на печата?

- Ако няма свободен печат, няма да има журналисти, които да разобличават корупцията. Това е една от причините да защитавам толкова много свободата на печата. Необходими са смели журналисти и редактори, защото корупцията стига твърде високо в държавата.

- България е сочена като най-корумпирана държава в ЕС. Но тя има и силна монополизация на медиите под контрола на властите. Не ви ли се струва уместно да поставите в Европарламента въпроса за свободата на словото в България, както го направихте за корупцията?

- През 2004-2005 г. именно зелените повдигнаха в Европарламента въпроса за монополизацията на медиите в Италия под контрола на Силвио Берлускони. Чувствам, че идва време за нов остър дебат за свободата на печата, за да се избегне доминацията.