За пета поредна година бедните хора у нас се увеличават и вече са 1.665 млн. души. Увеличава се и пропастта между бедните и 20-те процента най-богати. Това показва статистика на НСИ за 2017 г. Според НСИ линията на бедност у нас е била 351.1 лв. през миналата година, въпреки че кабинетът ползва друга сума (314 лв. за миналата година, 321 лв. - за тази). В сравнение с предходната 2016 г. сумата се е увеличила с 13.9%. Докато МС ползва единна за цялата страна сума, НСИ определя регионални линии на бедност - от 234 лв. във Видин и Пазарджик до 511 лв. в София. Според методологията на Евростат линията на бедност представлява 60% от средния общ разполагаем нетен доход.

За година бедните са се увеличили с 26 000, или с 0.5 процентни пункта. В тази група вече попадат 23.4% от населението при 21% през 2013 г., когато под чертата са били 1.528 млн. души. Пенсиите и социалните помощи държат "над водата" много хора - ако тяхното влияние се отстрани от статистиката, то бедно ще бъде 44.8% от населението. Най-висок относителен дял на бедните има в област Кърджали (29.1%), Сливен (28.2%) и Шумен (25.8%), а с най-малък дял бедни са Благоевград (13.5%), Плевен (14.8%) и Разград (15.7%).

Най-големият фактор за бедността е липсата на работа - повече от половината безработни у нас живеят с по-малко от 351 лв. Работата обаче не е гаранция, че човек не е в клопката на бедността - бедни са и 10% от работещите, макар че делът им намалява от 11.6% през 2016 г. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време, отбелязват статистиците. Другият очевиден фактор за мизерстване сред работещите е образованието - над 65% от заетите с начално и без образование са под линията на бедност, докато при висшистите бедни са 1.8%. Бедността поразява най-често многодетните семейства с три и повече деца и самотните възрастни над 65 г. Без изненада най-голям дял бедни има при ромите - 77.2%, в турската общност делът им е 37.7%, а при българите - 15.7%. Сред бедните българи преобладават пенсионерите, докато при ромите - безработните.

ОГРАНИЧЕНИЯ

Една трета от населението живее в материални лишения - ограничава се в четири от девет показателя. Най-често затрудненията са при посрещане на неочакван разход (неотложен ремонт, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване) - 53% нямат възможност да ги покрият със собствени средства. 52.6% не могат да си позволят едноседмична почивка, 36.4% пестят от отопление, 33% са имали затруднения да платят навреме заеми, наем и сметки, а 31% не могат да си позволят всеки втори ден месо.