Владимир Путин положи клетва за четвърти път като президент на Русия на церемония в позлатена зала в Кремъл, в която някога коронясвали царе, преливаща от блясък, подчертаващ огромната концентрация на власт в ръцете му след близо две десетилетия на върха.

Путин, бивш агент от КГБ, управлява Русия като премиер или президент в продължение на повече от 18 г. и за това време си изкова имиджа на лидер с железни нерви и на човек, който е най-подготвен да изгради отново страната след разпадането на СССР.

С театрална режисура тв предаването на церемонията в понеделник започна с кадри на Путин, който седи на бюрото в кабинета си в Кремъл, работещ до последно минути преди началото на церемонията. Телефонът звъни, съобщават му, че е време да започне четвъртия си мандат. Той става, облича сакото си, което до този момент е преметнато на облегалката на стола му, и изминава сам пътя по червените килими в коридорите на Кремъл до залата, в която го посрещат с аплодисменти 6000 гости. В кратка реч Путин каза, че вниманието му сега ще е насочено към вътрешни теми и в подобряване на икономиката за "добруването на всяко семейство", нямаше и дума за помирение в изострените отношения на страната със Запада.

"Сигурността и отбраната на страната са надеждно гарантирани", увери Путин публиката от министри, законодатели, религиозни лидери и знаменитости. "Сега ще използваме всяка възможност, за да разрешим най-важните вътрешни задачи в развитието си. Ново качество на живот, благосъстоянието, сигурността и здравето на народа - това е най-важното днес", каза той.

Путин бе преизбран през март с близо 77 на сто от гласовете, най-голямата подкрепа за постсъветски лидер. Според привържениците му това е доказателство за широка подкрепа, но според критиците му показва как е задушена истинската опозиция.

Руският президент се опитва да възстанови мястото на страната си на международната сцена. По време на третия си мандат Путин се намеси с военна сила в Украйна и Сирия, с което се конфронтира пряко със Запада. Според американски разузнавателни агенции по нареждане на Путин Русия се е намесила в президентските избори в САЩ през 2016 г. в полза на Доналд Тръмп. У дома Путин върна властта на службите за сигурност, в които някога е служил, днес много високопоставени държавни служители и корпоративни лидери са бивши офицери от службите като Путин. Националната икономика обаче продължава да изостава, макар че сравнително скоро излезе от болезнена рецесия. Путин заглушава критиците си, арестува множество опозиционни активисти и ограничава медиите.

"Символичният Путин е всемогъщ, досущ като св.Георги той убива западния змей, но Путин от плът и кръв



едва ли е способен



да разреши всекидневните проблеми на руснаците, или пък да предотврати трагедии", написа в коментар Андрей Колесников от Московския Карнеги център. "Президентът отговаря за символичния ренесанс на чувството за принадлежност към велика сила, а кметовете, регионалните лидери и министрите отговарят за гасенето на пожарите и разчистването на боклука".

Европейски наблюдатели на изборите от ОССЕ написаха неотдавна, че преизбирането му през март "се състоя в прекалено контролирана правна и политическа среда, белязана от продължаващ натиск върху критичните гласове". Сякаш в потвърждение на това два дни преди церемонията по встъпването на Путин в длъжност за новия мандат руската полиция арестува 1600 души на протести под наслова "Той не ни е цар". Демонстрантите носеха хартиени корони като символ на дългогодишното управление на Путин, който вече управлява по-дълго от съветските лидери след Сталин. Репресията рискува да навреди на предстоящата церемония по встъпване в длъжност дори повече от протестите, писа бизнес изданието "Ведомости".

Насилието на протестите припомни и за едни по-ранни времена в методите за контрол на тълпите в Русия. Мъже с казашки униформи и кожени камшици се бяха смесили с демонстрантите. Радио "Ехото на Москва" съобщи в понеделник, че казаците са спечелили общински проект за обучение и помощ при контрол на тълпи, макар да не става ясно дали са действали в рамките на тези официални правомощия в събота.

В понеделник Путин подписа декрети, очертаващи целите му - за намаляване на бедността, и в края на 6-годишния му мандат - за увеличаване на продължителността на живота на руснаците от 72 г. днес на 78 г. Той даде



знак за политическа приемственост,



като номинира дългогодишния си съратник Дмитрий Медведев отново за премиер.

Назначаването на бившия финансов министър Алексей Кудрин, либерален икономист, на новия пост на икономически съветник ще покаже дали Путин се готви за промени в икономическата политика, коментират наблюдатели. Хардлайнерите в Кремъл са против Кудрин заради позициите му за потушаване на напрежението със Запада и заради усилията му да съживи търговията. Кудрин също така се обявява за увеличаване на данъците и на възрастта за пенсиониране, за да се балансира бюджетът.

Путин за пръв път стана президент на 31 декември 1999 г., когато Борис Елцин подаде оставка. После Путин бе избран през 2000 г. и изкара позволените по конституция два последователни мандата. След това един мандат бе премиер и се върна като президент през 2012 г. За третия му мандат законодателството бе променено и продължителността на мандата порасна от 4 на 6 г.

Церемонията по встъпването му в длъжност в понеделник всъщност бе по-опростена от тази през 2012 г. Тогава полицията отцепи центъра на Москва, за да може кортежът на Путин да премине по тихите улици до Кремъл. Кадрите на лидера в опразнения град породиха критики, че Путин е загубил връзка с хората. Тази година той си остана в Кремъл. Отиде от кабинета си до колата, която го превози от една сграда до друга, съпровождан от кортеж. После Путин премина сам по коридорите на Кремъл и от една зала в друга, докато стигна до Андреевската зала, където го очакваха гостите. Сред тях имаше малцина чужденци, един от тях бе бившият германски канцлер Герхад Шрьодер, дългогодишен поддръжник на Путин.

Опозиционният тв канал "Дожд" цитира източници от Кремъл, според които тази година церемонията била замислена като по-скромна. Говорителят на президента Дмитрий Песков обясни на журналистите, че церемонията по встъпването в длъжност тази година е по-малко значима, защото Путин просто започва нов мандат, а не преминава например от премиерски на президентски пост.



* Заглавието е на в. "Сега"