Българските депутати обичат комисиите. Има ли проблем или скандал - веднага се създава временна комисия. Понякога и подкомисия. В момента в парламента работят три енергийни комисии - комисия по енергетика, подкомисия за наблюдение на регулатора - Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР), и отделна комисия за ЧЕЗ, наречена тежко "Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България". Последната би трябвало, освен с продажбата на дружеството, да се занимае и с приватизацията му през вече далечната 2004 г.

Още със създаването на комисията от 15 депутати бе ясно, че резултат от нейната работа, освен малко медиен шум, няма да има. А и част от депутатите, заети да проверяват обстоятелствата около първичната продажба, на практика са били преки свидетели на раздържавяването. Създаването на комисията имаше една-единствена цел - да успокои общественото мнение, че народните му избраници се вълнуват от препродажбата на най-голямото електроразпределително предприятие на неизвестна доскоро българска фирма и имат грижа за обществото. Вчера дойде и признанието, че нищо не е свършено, макар крайният доклад да се чака в четвъртък.

За около два месеца работа депутатите не успяха да постигнат каквито и да било резултати в "разкриването" на подробностите около сделката. Но за сметка на това поискаха и си дадоха удължаване на работата й. "Очаквам да има много въпроси", коментира председателят на комисията Жельо Бойчев (БСП), който поиска отсрочка за работата, за да може да се събере цялата информация по казуса. Казусът и до днес тъне в първоначалната мъгла.



Интересът на обществото постепенно спадна и напълно заглъхна.



А комисията само подсилва усещането, че е само параван, зад който се крие истинският развой на сделката.

Депутатите всъщност биха могли да изискат подробностите по сделката и без да се налага да създават специална комисия. А после да обсъдят резултатите в рамките на заседанията на енергийната комисия. Но на фона на траялия седмица-две скандал, политическата конюнктура налагаше да се симулира дейност. Повече от месец след създаването на временната комисия за ЧЕЗ няма публикуван нито един документ от нейната работа. Няма дори и една стенограма, за да се види кой какво е казал и кой какви тези е защитил. Много удобно.

Първото заседание на комисията беше техническо - да се състави вътрешен ред и да се гласуват правила, по които да се работи. Последваха няколко изслушвания - на ръководството на кандидат-купувача на ЧЕЗ - "Инерком", на главния прокурор Сотир Цацаров, на финансовия министър Владислав Горанов. Поканен бе и премиерът Бойко Борисов, но той реши "да не пречи с присъствието и изказванията си" на арбитража, който водят от ЧЕЗ срещу страната ни заради калпавата държавна политика. В крайна сметка никой не разбра какво всъщност прави комисията. Единствен неин защитник досега е председателят й Жельо Бойчев, който изживява своя миг на внимание и периодично демонстрира, че приема работата си повече от сериозно.

"Ситуацията с ЧЕЗ няма как да се случи в държава, в която институциите са си на мястото. Това, което виждам, като действия на институциите, е смущаващо", възмути се той в края на отчета за свършеното от комисията. Не било нормално и редно месеци наред България, в лицето на правителството и службите, да няма нужната информация "какво се случва с ключово дружество, което доставя ток на близо три милиона души". Затова и комисията се концентрирала върху две основни направления - приватизацията на ЕРП-тата и информация относно евентуалната сделка за ЧЕЗ - кой е купувачът, какъв е произходът на парите, какви са били действията на институциите.



Какво последва от това? Ами нищо.



Всяка привикана служба се отчете, всички поканени изказаха съображения, а въпросите се умножиха, вместо да намерят отговор.

Една от малкото новини, произведени от временната комисия, всъщност бе свързана с държавното участие в сделката. Или по-точно с поредната промяна във виждането на управляващите за това трябва, или не трябва, да се месят в частни отношения и да се държат като разсърдено дете, чиито родители отиват на ресторант без него. Така, само месец след като премиерът Бойко Борисов лично настоя държавата да придобие контрол върху дружеството и да участва в сделката, кабинетът изведнъж реши, че това няма да е съвсем рентабилно. "Не смятаме, че това е методът за защита интересите на българската държава", обяви пратеникът на Борисов - финансовият министър Владислав Горанов на едно от заседанията. Не било целесъобразно, тъй като и в момента имало достатъчно механизми за контрол.

"Трябва да сме внимателни с юридическата намеса и опит за влияние върху сделката. Това може да се тълкува като опит за експроприация на активи и забрана за разпореждане със собственост", добави Горанов. Позиция, която никой не застъпи месец по-рано, когато собственичката на "Инерком" - Гинка Върбакова, бе поканена (т.е. привикана) да обясни намеренията си в Министерския съвет. Точно тогава тя декларира, че след разговор с премиера ще се търсят възможности за влизане на държавата в сделката.

От изслушванията във временната комисия се оказа, че и прокуратурата не е съвсем в течение на всички подробности около сделката. Главният прокурор Цацаров например отчете, че нито срещу "Инерком", нито срещу Гинка Върбакова и съпруга й Славчо Върбаков се водят преписки и дела. Все пак името на Славчо Върбаков се появява в няколко досъдебни производства, а на съпругата му Гинка - в едно. Върбаков дори е бил обвиняем за участие в организирана престъпна група за данъчни престъпления, но по-късно обвиненията срещу него били свалени. Оказа се, че Цацаров не е запознат с това кой е Никола Молчан - чешки бизнесмен, оправдан по съмнение за убийство у нас, който, според различни информации, е превеждал на една от срещите между ЧЕЗ и "Инерком". "Тази информация я чувам сега. Самото име, което ми цитирате, не ми говори нищо, но ако такъв въпрос бъде зададен, заедно с другите въпроси, съответна проверка ще бъде извършена и ще мога да ви дам пълна информация. Това не е някаква тайна, ако такива факти съществуват", отговори Цацаров на депутатско питане.



Как точно ще бъде осигурено финансирането за сделката комисията не успя да освети.



Ясно щяло да стане, след като сделката приключи и имената на банките, осигурили кредитите, най-накрая бъдат оповестени. Колко време ще отнеме приключването на сделката се оказа търговска тайна. В момента документите по продажбата на ЧЕЗ към "Инерком" се разглеждат от Комисията за защита на конкуренцията. Едва след като тя се произнесе, ще се разбере откога започва да тече деветмесечният срок за прехвърлянето на компанията. Все факти - станали известни и без помощта на депутатите.

Работата на временната комисия на практика е безсмислена - данните, обстоятелствата и фактите по сделката могат да се намерят и изискат без проблем от депутатите. Стига, разбира се, някой да поиска да им отговори. "Има много въпроси, на които не получихме отговор", каза вчера в парламента Жельо Бойчев след поредното заседание. "Считам това за погазване на конституционните принципи за управление на страната. Българското Народно събрание е мястото, където се отчитат всички специални служби, приемат се докладите и се избират финансовите регулатори. По никакъв начин не приемам, че на парламента може да му бъде отказвана информация с мотив "професионална тайна", оплака се Бойчев.

Това заседание трябваше да бъде последно и на него да бъде приет доклад, който да обобщи събраната информация. Докладът бе отложен за четвъртък. Междувременно работна група от представители на всяка една парламентарно представена политическа сила трябва "да направи консесусни корекции по доклада". По-ярко признание за безпомощността на парламента и за безсмислието на комисията няма как да бъде направено.



Състав на временната комисия:

Председател - Жельо Бойчев. Членове: от БСП - Крум Зарков и Таско Ерменков, от ГЕРБ - Делян Добрев, Валентин Николов и Димитър Лазаров, "Обединените патриоти" - Петър Петров, Николай Александров и Александър Сабанов, ДПС - Рамадан Аталай, Сергей Кичиков и Елхан Кълков, от "Воля" - Полина Цанкова, Албена Найденова и Пламен Христов