Здравейте, български аборигени! Вие сте жертви на отвратителен трапезен расизъм. Западноевропейски концерни ви пробутват шоколади с редуциран брой лешници, моцарелата за вас е с шупли, а в сместа за палачинки липсват набухватели. На тези срамни двойни стандарти, унижаващи Източна Европа, трябва да се сложи край завинаги.

Тези пламенни послания звучаха в София, в сърцето на европредседателството, на конференция, громяща вноса на храни "второ качество" за по-бедните източноевропейци. Така България, която дълго се ослушваше по темата, изведнъж се оказа начело в битката срещу различното третиране на потребителите на изток и на запад.

Двойният стандарт при храните е лошо нещо. Но има и по-лошо - двойният стандарт в поведението на властта. Ако Унгария и Словакия не бяха въстанали срещу хранителната дискриминация, никога нямаше да разберем, че едни и същи марки бонбони и нектари имат версии за германци, за испанци и за българи. Само че подмяната на захарта с глюкозо-фруктозен сироп в портокаловия сок не е същинската опасност. Борисов може до края на мандата си да клейми "чуждите" фирми, които ни третират като аборигени, но далеч по-страшни са кренвиршите без месо, рибата, ловена край АЕЦ "Фукушима", маргаринът, който ни пробутват вместо краве масло, и всякакви други физико-химични експерименти, които стигат до трапезата ни. Ето този хранителен терор трябва да бъде прекратен, но това



не става с кръгли маси и политически заклинания, а с безпощаден контрол



Трябва да се спре и с безсмисленото делене на компаниите на чужди и наши, на вносители и местни. Границата върви другаде - от едната страна са коректните производители и търговци, от другата са непочтените. Политици и чиновници трябва да ни помагат да виждаме тази граница. Другото е долнопробна демагогия.

Буквално до миналата година българските политици и контролни органи се ослушваха за двойния стандарт, за хранителната дискриминация. Първото сравнително изследване, което Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) направи, наблегна на това, че няма особени разлики между нашите стоки и аналозите им на запад като качество, но българските версии кой знае защо били по-скъпи. От БАБХ дори ни убеждаваха, че в тукашния шоколад какаото било повече от германския вариант. Опит да се обяснят ценовите "аномалии" нямаше.

Второто и третото издание на сравнителните изследвания между едни и същи стоки, продавани у нас и по на запад, все пак потвърдиха, че има разминавания в състава. Българските власти обаче спестиха най-важното - кои са тези видове и марки храни, които у нас се продават като по-лошокачествена версия. Политиците употребиха събраните данни, за да влязат в новините с гола пропаганда, вместо да ни въоръжат с информация, за да накажем компаниите, които ни третират като "втора класа" - като спрем да купуваме техните второкласни адаптации.

"Информиран избор на потребителя" е любим израз на европейските политици и чиновници. За жалост у нас този избор е силно затруднен и контролните органи никак не помагат. Показателно е, че скриха данните за стоките, които са изследвали в търсене на двойния стандарт. Кое е това бебешко мляко с палмова мазнина, заради което Борисов се ядоса, че ни правят на аборигени? На коя фирма и коя марка е плодовият сок, който е с по-малко плод и с лоши подсладители? Няма как да се пазим от некачествени стоки и да ги бойкотираме, ако не знаем кои са те, нали?

Българските производители на пчелен мед от години се оплакват, че китайски





имитации заливат и нашия, и чужди пазари



Но властта не чува. Наскоро от Съюза на хлебарите обявиха, че децата в български училища и детски градини са жертва на тарикатски схеми и вместо бяло саламурено сирене от краве мляко им поднасят имитация с палма. Нищо не последва. От същия съюз алармираха, че у нас се внася опакован полски хляб, на който пише, че хем е без консерванти, хем е с трайност 6 месеца. Въпреки тази очевидна етикетна лъжа БАБХ пропусна покрай ушите си този сигнал. На пазара ни се предлага и хляб - родно производство, обявен за диетичен, в който тъмният цвят не е от полезните зърна, а от препечена захар. Да му мислят диабетиците.

Колко пъти досега сте чули БАБХ да "удари" такива измами? В редките случаи, когато инспекторите са спипали нарушение, научаваме колко тона или килограма негодна стока са задържани, но не и на коя фирма е стоката, под какъв етикет и къде е била продавана.

Ако отворите сайта на RASFF - европейската система за предупреждение за опасни и лошокачествени храни, ще видите какви ужасии атакуват магазините и трапезите на еврогражданите. Но БАХБ не предупреждава населението за такива нашественици. Залежали фъстъци и лешници с опасните афлатоксини, прииждащи от други континенти, често попадат в алармиращата система на ЕС, но няма кой да ни каже кои са опасните партиди и докъде са стигнали. На този фон притеснението на евроминистър Лиляна Павлова, че във вносния шоколад лешниците или бадемите били с 5-6 ядки по-малко, са бял кахър.

Единствен източник на истински полезна информация се оказват периодичните анализи на Асоциация "Активни потребители". Благодарение на тази малка неправителствена формация научаваме какво се съдържа в някои от най-продаваните марки сирене, масло, кашкавал и т.н. В нейните проучвания всичко е сложено на длан - стройни таблички показват какво има в кравето масло, майонезата или лютеницата, коя е търговската марка, кой е производителят. Показват къде са отклоненията и нарушенията, обясняват кое е вредно и опасно за здравето.

Освен това "Активни потребители" подбират за изследване обичайни продукти, докато в проучванията на БАБХ по темата за двойния стандарт са включени такива "изконни" за нашата трапеза храни като сирене моцарела и бри, смес за палачинки, пудинг на прах, енергийни напитки, чипс. В анализите на държавната агенция всички изследвани артикули са безименни, няма търговски марки, няма производители. Ръководството на БАБХ твърди, че законът не позволявал да се огласяват нарушителите. Ами променете закона тогава!

Не от БАБХ, а от "Активни потребители" научихме, че някои марки "краве" сирене са от палмово, не от от мляко, други са "гола вода" с много сол, трети съдържат ензим, използван като лепило в колбасарския бизнес. От изследване на "Активни потребители" се разбра, че някои от т. нар. "леки", "детски" и "диетични" майонези са опасни фалшификации. В тях няма яйца и мазнината е силно спестена, но са пълни с вода и пращят от нишесте и подсладители, което означава, че са противопоказани за диабетици и за хора с наднормено тегло. Дори оводняването, което на пръв поглед изглежда безобидно, всъщност носи рискове за здравето. Например, когато "майонезата" е силно разредена, тя става отлична среда за бързо окисляване и за бактерии.

Изследванията, които БАБХ направи в търсене на "двойния стандарт", се основават главно на четене на етикети. На второ място е т.нар. органолептичен анализ - на принципа "око да види, ръка да пипне" стоката се оглежда, помирисва, докосва. И едва на трето място идват лабораторните анализи.



Лабораторните тестове са скъпи, казват чиновниците



А здравето ни е евтино, така ли? Щом малкото гражданско сдружение "Активни потребители" може да прави периодично тематични изследвания, значи и държавната суперагенция трябва да може. А властите си играят на безименни статистики - изследвали някакъв шоколад, огледали някакъв салам, помирисали някакво сирене, Борисов негодува заради някакво детско мляко.

Хранителната индустрия в ЕС си има чудесно извинение за лошото качество и "имитиращите продукти" - няма общи стандарти и всеки може да си измисли каквато иска рецепта за сирене, майонеза или кренвирш. Това ни го обяснява и БАХБ.

Докато политиците си чешат езиците, ние продължаваме да се лутаме в хранителната джунгла. Не разбираме защо, ако захарта в портокаловия сок е заменена с фруктозо-глюкоза или друга "оза", това е лошо - като знаем, че диетолозите наричат захарта "бялата отрова". Дивим се безпомощни пред армията на Е-тата - неизменните вече добавки в пакетираните храни. Информиран избор? Той е възможен само ако непрекъснато вървят разяснителни кампании за вредните и неполезните хранителни съставки и добавки. Но държавата тук никаква я няма. От деца си знаем, че "зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте". Масово обаче не знаем защо е вредно да сменяме кравето масло с маргарин, трябва ли да се боим от палмовото масло, какво е хидрогенирана мазнина и кои от прословутите Е-та - оцветители, овкусители, сгъстители и прочее, са наистина опасни. Просветни кампании за тези неща почти няма - вероятно защото не носят нито рушвети, нито бонуси, а в същото време изискват къртовски труд и креативност.